Бях планирала редакторската страница в първия брой на новата година да е само положителна. Щеше ми се да припомня всичките успехи на редовия българин, прославили държавата ни извън нейните граници. В последния момент се отказах. Мисля, че ще бъде по-полезно да припомня част от хороскопа на правителството, който направих в края на юли 2009 г. Преди всичко онези предупреждения, които покрай многото позитиви на настоящото правителство бяха забравени. Предупреждения за дребни камъчета, невидими, но способни да обърнат колата на сегашните управници.
Преди това обаче ми се ще да припомня, че никой не очакваше, включително и самата ГЕРБ, изборния успех, който пожъна. Съдбата помогна на Бойко Борисов най-вече заради обещанието му да отстрани ДПС от реалната власт. Но няма да му помогне втори път, при следващите избори, ако не спази обещанието си, независимо колко моста и магистрали построи и какъв авторитет ще изгради на България пред Европейския съюз. Гласуването при спазване на принципа на уседналост безспорно е крачка във вярната посока, но съмнението сред нас, българите, че вероятно има някакви договорки, си стои заради дребничкия факт, че лидерът на ДПС така и не получи реална и болезнена за него санкция за липсата на уважение към българския парламент. Както и при предходното правителство на тройната коалиция, на която обаче беше мандатоносител, той и сега не се вясва в парламента. Едно малко камъче по пътя на ГЕРБ, което все още има шанс да бъде преодоляно.
В тази връзка припомням един абзац от хороскопа на Бойко Борисов след избирането му за министър-председател: “В негова полза е да се откъсне от оковите на миналото, което не е възможно да промени, и да не обвързва свои действия с нещо случило се в по-далечното му минало.” Всички примери за вредното, злото или пък положителното наследство на БКП/БСП и Тодор Живков, които дава при доказване на своята правота, може и да са верни, но са котва, която го е приковала към миналото. А когато човек върви напред, а гледа назад, обикновено се спъва.
Астрологичният хороскоп на правителството беше и продължава да бъде положителен. Всички най-сложни проблеми са преодолими. И най-тежките от тях, свързани със здравеопазването, БАН, дефицита в хазната не биха могли да предизвикат предсрочни избори. Но предупредих, че малките грешки водят до големи проблеми. Малкото камъче може неочаквано да преобърне колата на правителството на ГЕРБ и надеждата за просперитет да се превърне във фиаско при частичен успех на следващите избори. Незнайно защо, но без да е заложено като астрологична характеристика през последните месеци на 2010 г., правителството и премиерът започнаха да нижат гердан от малки камъчета. Натрупат ли се много камъчета, без никой да се усети, общественото мнение ще се промени и тогава - прощавай, втори мандат. Нищо че на мен ми е необходим премиер като Борисов. Ако той се е предал на съветите на умели манипулатори, проблемът си е негов, защото сам си е избрал камъчетата, които да обърнат колата. Или пък вече се е сбъднало още нещо написано преди година и половина от мен: “Обръщам внимание на факта, че съществуват звездни аспекти, които блокират прозорливостта и дават предимство на лесното поддаване на влияние, заблуди и ласкателства.”
Ето и камъчета, които до момента се нанизаха на премиерското гиздило, раждащо проблеми.
С изненада чухме по телевизията думите на премиера, че той ще строи, за да остави нещо след себе си, което да се помни и след 50 години, а министрите да се занимават с интригите. Уви, господин премиер, няма как да абдикирате от интригите и случващото се в министерствата, защото, ако го сторите, отваряте вратата за друго управление, не вашето. Стройте, оставете следа за идните поколения, но не забравяйте, че звездите ви налагат лично да проверявате дейността на своите заместници и министри.
Правителството се отказа да наложи данък лукс. Било неефективно, защото, за да се съберат тези прогнозни шест милиона, на държавата щяло да й излезе по-скъпо. На същата тази държавна администрация се оказа обаче, че няма да й струва по-скъпо да събира пари от най-бедните прослойки на народа чрез саркастично наречения данък “колиба”. Може би е дошло време в България да се въведе и данък “кучешка колиба”? Всъщност няма защо да се чудим. Който и да е дал идеята, очевидно за него тя е богуугодна и в съзвучие с Библията, където може да прочетем: “На който има, ще му се придаде. На който няма, ще му се отнеме.”
В съзнанието на народа започва да се прокрадва съмнението, че и тези са като другите.
Световно неизвестната Мишел Бонев спечели или май се оказа, че си е купила, филмова награда. Скандалът раздруса българското и италианското правителство. И замириса на корупция. Така и не стана ясно кой е платил командировъчните на българската делегация въпреки твърденията на Драгомира от Бургас, че тя била дала парите. Аз не съм видяла платежно нареждане в потвърждение на думите й, което на мига щеше да потуши скандала. Ето защо ми се ще да попитам кой плати на Мишел Бонев, за да наниже още едно малко камъче на премиерския гердан?
Шестнадесет народни представители показаха, че интересите на народа са им по-немили от обещанието да получат скъп телефон за подарък. Осем от тези депутати бяха от ГЕРБ. Ако премиерът наистина искаше да даде пример за нов морал в политиката, кокошкарската алчност на депутатите, поне на тези от ГЕРБ, трябваше да бъде наказана не с мъмрене, за което им дреме на шапката, а с отзоваване. Но в нашия парламент това май било невъзможно. Затова ще има и независими депутати. Далаверата е двойна. Хем получаваш държавна заплата, хем гласът ти си има цена. Тук вече редовият българин си казва, че и тези, без съмнение, са като предишните. Хайде още едно камъче на гердана.
Калина Илиева можем даже да я броим за две камъчета. От преди една година се пише и говори, че дипломата й май била фалшива. Е, след като сто милиона лева са отделени от правителството за подслушване, все някъде трябва да са го чули. Но защо ли на властта й беше нужна година за реакция?
Още много примери мога да посоча. Все камъчета на премиерския гердан, които му обещават да го лишат от втори мандат независимо от постиженията на правителството, ако не премие очи и не се отърси от омаята на заблудата, че народът ще го припознае като нов бащица. Българинът по-често гласува, тласкан от моментно настроение, омраза или емоция, и сложи ли печата на някой, че “и той е като другите, нищо че ми харесва”, успехът се превръща в химера.
