Шарш’е ла фам

01 мар. 2012 Светлана Тилкова - Алена От главния редактор 2347  6

---

България има нов президент. Росен Плевнелиев. ГЕРБ ликува – получила е и президентската власт. Сега проблемите и кризата на държавата, трупани в последните 22 години основно поради вътрешни причини и разграбването й, усложнени от последиците на дълговата криза в Европа, би трябвало да станат много по-лесно решими, защото нашите държавни мъже гледат в една посока. И докато ГЕРБ доволства, че нейна е цялата власт, без да изповядва, надявам се, мотото „Вся власть советам“, още при полагането на клетвата на новия държавен глава се появи една сериозна пукнатина. Тя не само може да разедини партията, въпреки че президентът не е член на ГЕРБ, но и да доведе до неочаквани резултати на следващите парламентарни и президентски избори. На пръв поглед дреболийка, която освен да пълни вестникарските страници с размисли и интересни снимки не би могла да доведе до други последици. Но, уверявам ви, не е така. Пукнатината е все още само като белег, но при липса на правилни действия може да се превърне в пропаст, която ще отнеме гласове на ГЕРБ още на парламентарните избори през 2013 г. Думата ми е за съпругата на президента Юлияна Плевнелиева.

Не бързайте да ме обвинявате, че и аз съм се включила в хора на всички ония „консервативни и първобитни българи“, които не разбират „цивилизованото поведение“ на президентската съпруга според мнението на социолога Андрей Райчев.

Поведението на Плевнелиева в личен план не ме интересува. Не ме интересува дали пазарува без охрана и какво си пазарува. Не ме интересува дали е добра готвачка или не. Не ме интересува посланието й в интернет, че „не ни трябва бойкометър, трябва ни бойкомет. Да го прати през девет планини в десета и там да се оправят, завалиите…“. Мога да направя психологически анализ на „първата дама на четвъртия президент“ основан единствено върху тези й думи, но и това не ме интересува. Поне засега. Не ме интересува, че тя ходи без брачна халка, докато съпругът й винаги носи своята. Не ме интересува, че за времето от 2009 г. и досега тази жена не застана нито един път до съпруга си. Не ме интересува, че докато мъжът й обикаля бедстващи райони, съпругата на президента страда, че скоро не била излизала на дискотека. Даже не ме интересува и фактът, видим от снимките в медиите, как президентшата демонстрира някакъв мъжкарански непукизъм, крачейки по улицата под ръка с друг мъж, но не със своя. При това мъжът я е хванал под ръка, а не тя него. Нейна работа е с кого ще ходи под ръка, още повече че в това няма нищо нередно. Освен проява на лош вкус заради мнението, което ще се насади за семейство Плевнелиеви сред обществото. Даже и да е погрешно.

Нямам нищо против, че тя отказва да бъде в ролята на първа дама, защото в България не е като в Америка, колкото и да се пънем да бъдем като тях. В САЩ Плевнелиев не би могъл да стане президент с подобно поведение на съпругата си.

Разбирам и споделям желанието й да развива професионалната си кариера и да си гледа децата, защото след 5 години, иска или не, пак ще прави същото даже и дотогава всеки ден да се е изживявала като първа дама. А и ние сме гласували за Росен Плевнелиев, а не за Юлияна Плевнелиева. Не ме интересуват и нейните тоалети. Предполагам, че и целокупния народ не го интересува гардеробът на Юлияна и приема съвета на президента да гледаме действията на политиците, а не тоалетите на съпругата му като неумело оправдание да извини нейното отсъствие на двете официални церемонии при встъпването му в длъжност. Друг е въпросът, че може и да не се интересува, но народът помни.

Не ме интересува дали тази жена пуши, обича уиски, узо или отлежало вино. Също така не ме интересува признанието на Юлияна „аз нарисувах паметника“. Очевидно става дума за Паметника на съветската армия в София. Не ме интересува дали президентът Плевнелиев е все още влюбен, та, сляп от любов по жена си или всичко, което е написано в пресата, издава семеен проблем и взаимна търпимост заради децата.

Интересува ме обаче, че с неуместното си поведение, заради факта, че е съпруга на президента, а не редова семейна половинка тази жена даже и да не иска, носи реална вреда на България, веднъж на международно ниво и втори път подкопава позициите на ГЕРБ. В България все малките камъчета обръщат колата.

Далеч съм от мисълта да смятам, че която и да е съпруга на български президент е длъжна да играе ролята на първа дама и навсякъде да се появява със съпруга си. Но има мярка, която трябва да се спазва. Проява на неуважение не толкова към президента Плевнелиев, колкото към мъжа и съпруга Росен Плевнелиев е отсъствието на Плевнелиева на полагането на клетвата и на смяната на караула, което ще бъде запомнено от всички електорални единици, включително и от гласуващите за ГЕРБ. Ако забелязвате, аз даже не казвам, че отсъствието на Плевнелиева от клетвата и смяната на караула е неуважение към избирателите подкрепили съпруга й, както и към държавата. Нейна работа е дали ще обича родината си или ще презира народа. Но народът ще запомни поведението й и ще си го върне на ГЕРБ. И тъй като българинът в последните 20 години гласува по любов, заради омраза или за пари, очевидно, че ГЕРБ си е спечелил допълнителни противници. Да са им честити в тази все по-разгаряща се предизборна борба.

Нашето общество без съмнение е двойнствено. От една страна, повече от половината деца в България се раждат без брак. От друга, все още патриархалното начало е много силно изразено и не са малко хората, които се запитаха що за президент ще ни управлява и не сбъркахме ли, като гласувах­ме за него, след като даже жена му показва неуважение към неговата персона. Както се казва, за пред хората можеха да демонстрират разбирателство по този въпрос – присъствието на Юлияна Плевнелиева до съпруга й поне в най-важните моменти от неговата работа. Все пет години ще утрае, колкото и да й е неприятно, защото по начина, по-който се развиват нещата, даже и чудеса за България да направи Росен Плевнелиев, вторият му мандат ще бъде проблематичен.

Искам държавата ми да бъде уважавана в международен план. И много добре знам какви подигравки и неглижиране на България ще има, ако Юлияна Плевнелиева не желае да приеме изискванията на протокола. Кой ли би могъл да я замести, след като само съпругата може да бъде до президента, когато той посреща чужд държавен глава с неговата съпруга? Дай Боже разумът на Плевнелиева да се окаже по-силен от вродения й инат, въпреки че се съмнявам, ако си позволя да се задълбоча в астрологичните й характеристики.

Прочетох едно интервю на Андрей Райчев от 26 януари, в което той поздравява Плевнелиева като модерен човек и обрисува всички нас, които не приемаме поне в най-важните моменти отсъствието до съпруга й като „първобитни; изостанала част от българите“. В интервюто има толкова хвалби към поведението на Плевнелиева, че човек неизбежно се пита какво става. И не е трудно да си отговори. Загубилите цялата власт социалисти откриха, без да са го търсили, троянския кон, може би една от най-силните карти в предизборната си битка срещу ГЕРБ – Юлияна Плевнелиева. Нейното поведение, без в него да има нищо престъпно, а само несъобразено с поста на съпруга й, ще им осигури доскоро загубени гласове. Както се казва шерше ла фам – в основата на всеки проблем има замесена жена. А на български: къде го чукаш, къде се пука.

---

• герб, март 2012, президент, росен плевнелиев, шарше ла фам, юлияна плевнелиева