Във връзка с Регламент (ЕС) 2016/679, е необходимо да декларирате съгласието си да събираме, обработваме и съхраняваме личните данни, които можете да подадете при използването на предоставените в интернет страницата на "Арос Груп" ООД услуги, в съответствие с нашата Политика за поверителност и за защита на личните данни, както и да приемете нашата Политика за бисквитки (cookies), която е минимална и включва само бисквитки, нужни за основната функционалност на сайта, преди да можете да продължите.
Последно обновяване 22 ноември 2024, 00:00
Омразата и кармата българска
Замириса на есен. Лятното безгрижие си отива, спокойното движение в София се напрегна, столичани се завръщат от родните си места.
Започва новият парламентарен сезон, настъпва време за омраза. За мнозина да мразят е естествено състояние. Други са я натикали в най-тъмните и недостъпни чекмеджета на своето подсъзнание. Правят се, че не я забелязват, защото не знаят как да излекуват себе си и близките си от тази разяждаща Душата и физическото тяло болест… На всеки шест минути един българин се разболява от рак.
Неспособността на Душата да надмогне омразата унищожава тялото…
Дали до следващото лято омразата, която нашето общество вдишва и издишва, ще ни щади като повей от настинка, или ще продължи да ни мори като незрима чума – времето ще покаже. Не съм оптимиста, какъвто бях преди почти двадесет и седем години, когато се върнах от Сингапур, а в България народът ликуваше заради падането на комунизма. Тогава господар беше Надеждата, неясно за какво, но за по-добро. По-доброто така и не се случи следващите десет години… и се роди Омразата. Пръкна се незабележимо след грандиозния митинг на СДС, изпълнил „Цариградско шосе“. „Демократите“ се заричаха, че ще вземат властта с малко, но завинаги. Оказа се, че „завинаги“ се отлага за бъдеще време. Омразата избухна в обществото ни, емоцията смачка разума, а тълпата възвелича, дори митологизира току-що пръкналите се десни политици, борци срещу статуквото, от което не малка част беше закърмена. Хората като обсебени крещяха „Кой не скача, е червен“ и не намираха нищо притеснително в този унижаващ достойнството факт. Омразата стана господарка на живота на редовия българин. Превърна се в бизнес и стимул за действие, по-могъщ от парите. В древния Рим с хляб и зрелища са подчинявали тълпата. В днешна България тълпите се манипулират с омраза. Дори най-интелигентните хора са склонни неусетно да захапят тази примамка, а закачат ли се веднъж на кукичката-омраза, то е до живот.
Постоянно ме питате каква е кармата на България и дали я товарим с негативи сега, в нашето съвремие. Знаете, че кармата си творим във всеки миг с мисъл и действие. Наивно е да се надяваме, че можем да бъдем само наказани или погалени заради съградената от нашите предци и владетели карма. Не е нужно човек да е сведущ в полето на незримия свят, за да стигне до извода, че в последните двадесет и пет години с малки изключения българското общество си трупа негативна карма. Когато омразата е на трон в обществото, нито възходящата икономика, нито увеличаващите се спестявания в банките, нито спокойствието в държавата могат да надмогнат негативите, с които се „самонаграждаваме“ за това, че мразим всеки и всичко.
Омразата, злобата и завистта от привнесени качества се превърнаха в основен стълб на българската душевност. Генетичната ни верига не бих се учудила, ако само с халки на омраза вече е съединена. А заговорим ли за политическа омраза, емоцията набира такава мощ, че може да заличи България в незнаен и нечакан миг. Шега ви се струва, но не е! Помните от училище закона: количествените натрупвания преминават в качествени промени. Ще допълня, че това преминаване винаги е мигновено, с избухване и без възможност за контрол, никога не е постепенно. И някой в България или извън родината ни все намира начин да насъсква обществото в омраза един към друг, в омраза между партии, омраза между етноси, омраза към природата – само у нас я виним, въпреки че сами я предизвикваме, омраза към правителството за какво ли не, омраза към богатите от бедните. За българина честни богати няма. Омраза от мързеливите към работливите. Омраза между партийните електорати, която дори семейства разделя. Омраза между избиратели и политици. Само в България можеш да чуеш израза – иде ми да си отрежа ръката, че гласувах за еди-кой си. Омраза, омраза, за каквото и да си помисли българинът, първата му мисъл е негативна. Омразата толкова го е променила, че позитивното му се струва отровно. В обратното му мислене омразата е кислород, нищо че големите дози му изгарят белите дробове. Този начин за насъскване на обществото е любим на някои телевизии, чиито новини са предимно негативни. И да няма негатив, ще го измислят. Така се прави рейтинг, защото болните от омраза хора изпитват наслада като се зареждат от негативните новини по телевизора.
Царица Омраза шества триумфално в България. Дали ни я внушиха или вмениха е без значение. Потискащото е, че сме били слаби да я допуснем в душите си, за да управлява битието ни, а най-страшното е, че тя отдавна е движеща сила в политиката. Защо ли? Защото едно е да създадеш партия, а друго – да промениш мисленето си и то да стане демократично. Промяната в името на една партия не води до промяна в съзнанието на нейните привърженици и ръководители.
Малцина българи си дават сметка, че с омразата си, насочена към политиката и управниците ни, товарят своята карма, но и кармата на държавата.
Колцина политици си дават сметка какви думи изричат. Не им минава през ума мисълта, че изреченото се запечатва някъде, ако искате, го наречете – в Божията книга, аз го наричам полеви структури, и никога не се заличава. Кармата, която твори политикът с изреченото от него, обичайно презаредено с омраза и отричане, най-напред може да удари по хората, които мрази, но задължително след време ще се стовари върху него и близките му. Но виновникът няма да е той, напротив – вината отново е в омразната до мозъка на костите друга партия или няколко такива, че пречат на комплексирания политик да е велик, да се хвали как управлява държава задкулисно, а другите са само фасада – президент, премиер, министри, че кои са те?
И така ден след ден омразата задушава всички ни, цялата държава, природата мъсти с наводнения и разруха, за да се освестим, ама не, народът продължава да мрази и да свирепства срещу тези, които не са му врагове, политици не признават успехите на опонентите си, мразят неистово до видими психически отклонения, но… това ни е битието, а ние сме неговите творци.
А тя, царицата Омраза продължава да ни е пътеводна звезда и да гради негативната карма на народа ни, така мощна, че малцината добронамерени родолюбци не успяват да я претворят в положителна. И както си тънем в омраза, не в името на днешното ни общество, а заради бъдещето на България, нашите велики царе очакват своето прераждане, за да раздадат справедливо възмездие и върнат българското величие. Не са далеч тези времена, не се успокоявайте, че ако сте сред мразещите, ще останете невъзмездени. Вселената, Създателят и Съдбата поднасят изненади! Нека бъдат обвързани с Любов, Обич, Доброта и Човечност, а не с възмездие заради омраза!
Светлана Тилкова - Алена
Завършила е международни икономически отношения и икономическа журналистика във ВИИ „Карл Маркс - сега УНСС. Дълги години е практикувала професията у нас и в чужбина. Изучава номерология от 1971 година, а астрология от 1977 г. При двумесечния си престой в Япония в източната и в класическата астрология я въвежда японски астролог. В периода 1983-1984 година изучава редовно астрология и психоанализа в САЩ – Ню Йорк, когато за първи път среща своята учителка Линда Гудман. През 1993 Линда Гудман й поставя задачата да продължи изследванията си и да развива науката номерология и по-специално кармичната номерология и кармичната астрология. Алена е автор на 78 книги и повече от 240 хиляди хороскопи. Създател и автор на сп. „Кармичният кръг“ излизащо всеки месец от януари 2001 година. От 26 ноември 1999 година е единствената българка член на Германския съюз на астролозитe - DAV. От 8 август 2006 година е член на Международната астрологична асоциация ISAR , а от 2015 година е член и на Американския астрологичен съюз. На 26 януари 2010 година с решение на Германският астрологичен съюз, е избрана да оглави българският филиал на Германският астрологичен съюз и да бъде негов председател. --- Wiki
Омразата е саморазрушаващо личността чувство, но всички сме податливи на него. Лесното оправдание е, че хората са такива. Трябва всеки да работи върху чувствата, мислите и действията си и да гради позитивна карма. Все пак животът е хубав и то нашият живот, а не чуждия.