Недъгът къса памет

02 юли 2017 Светлана Тилкова - Алена От главния редактор 1189  4

---

Всяко общество като събирателен образ има своите положителни и отрицателни черти. Ще премълчим скромно положителните си качества. Ние си знаем, че сме уникални, само македонците от БЮРМ са по-уникални в комплексите си от нас, но то е защото са чисти, но тормозени българи, които все още ги е страх да си го признаят.

Отрицателните ни качества са много, както във всяко човешко общество. В това отношение не сме уникални, но комбинацията от определени качества ни прави различни от множеството и орисва българското битие да бъде обратно на нормалното.

Каква е основната хранителна среда в българското общество? Според мен завист и омраза. Връз тази почва израстват трите стълба – на тарикатлъка, безхаберието и късата памет, върху които лежи завършекът на нашите негативи – далавераджийството и потребността на хората да си правят зло за наслада, без да имат интерес.
Дисекция на недостатъците ни няма да правя. Ще ви дам само един пресен пример за къса памет.

На 24 май руският президент Владимир Путин при гостуването в Москва на македонския му колега Георге Иванов каза, че „писмеността е дошла при нас от македонските земи“… и сякаш потопът изригна в българската земя и тръгна да залива неблагодарната Русия. Вулкани, урагани от емоции, упреци, обиди, каквото ви хрумне го имаше във виртуалното и вестникарското пространство. Само дето война не обявихме на Русия, че да си приберем обратно азбуката и да ги оставим да си хортуват с чертами и резками.

Президентът Радев направи изявление по въпроса, като каза: „Използването на историята като разменна монета в политиката невинаги води до желания резултат.“

Премиерът Борисов привика и смъмри руския посланик Анатолий Макаров, предаде му урок по история и заяви: „Подобни изявления на самия 24 май провокират остри реакции сред българските граждани“.

Някои видяха в изказването на Путин провокация срещу българската държава и опит за внасяне на нестабилност в Западните Балкани. Сякаш единственият, който остана безпристрастен, беше Божидар Димитров. Професорът обясни, че Македония, когато е създавана глаголицата от Кирил и Методий, е област във Византия и обхваща частта от Тракия между Филипополис и Константинопол. Това име се запазва докъм 15-и век и после е забравено чак до 18-и–19-и, когато обаче с него е наречена друга територия – тази, заемана днес от Бившата югославска република Македония. От изказването на Божидар Димитров е ясно, че изявлението на президента Путин е перфектно точно. Като допълним и изявлението на говорителката на руското външно министерство Мария Захарова: „Всички ние в Русия знаем за произхода на кирилицата и Първото българско царство. Всичко това го учим в училище. Ясно е, че той (президентът Путин) е имал предвид географското положение на територията Македония.“

Лидерът на левицата Корнелия Нинова също приема изказването на Путин за неприемливо, но все пак задава риторичния въпрос: „Сигурно това е някакъв сигнал към нас и трябва да го разчетем.“ Разчетохме ли го?

Минаха повече от двадесет дни от 24 май 2017 г., но досега не открих текст, който поне малко да се доближава до истинската причина за това изказване на президента Путин по тема, по която ние, българите нямаме никакъв праг на търпимост.

Да вярваме, че този изключително интелигентен, обигран световен политик, е изрекъл нещо случайно, за да се хареса, означава, че сме прекалено неинтелигентни и се опит­ваме да мерим Путин с крива мярка. Да вярваме, че се внася разкол в Западните Балкани с това изявление, също не е признак за развити мозъчни гънки.

Чудите се каква е причината за думите, които ни прободоха в сърцето. Няма да се сетите, защото късата памет на нашето общество ни е покрила с покрова на забравата.

Основната причина е емоционална и тя се нарича Росен Плевнелиев. Ако все още помните, доскоро този човек ни беше президент и за пет години не толкова направи, колкото изприказва против Русия, а там всичко се записва и се помни. Забравихте ли, че на 3 март 2012 г. в речта си на националния празник Плевнелиев възхвали „титаничната саможертва на българските опълченци. Тя беше съдбовна за хода на цялата Освободителна война. Опълченците дадоха на света урок как един народ се бори и умира за свободата си.“ Думите му са истина. Без българските опълченци, които пречупиха османските пълчища на Шипка, Русия щеше да загуби войната. Тъй че ние свободата си не сме я получили даром. Но и не сме я отвоювали сами. Русия като наша освободителка в речта на президента я нямаше. Нямаше ги и 220 000 руски, финландски, украински и литовски воини, дали живота си за нашата свобода.

Вдигна се голям шум сред българското общество и през 2013-а в речта си на 3 март Плевнелиев опита да замаже гафа си от предходната година, като каза: „В този ден сме обединени в своята признателност и почит към хилядите воини – румънци, финландци, украинци, литовци и други, загинали в освободителната Руско-турска война. Подвигът им няма да бъде забравен и българският народ винаги ще се прекланя пред тяхната саможертва.“ Тук обаче гафът става още по-голям, а Русия още по-обидена и засегната, защото Плевнелиев отново не я споменава. Ние питахме ли се тогава как Русия възприема нашето недостойно поведение? И не казвайте – аз не мисля като Плевнелиев. Може, но той беше държавният глава и всяка негова дума се приема като послание от държавата, а не като кръчмарско политиканстване.

Да, тогава се вдигна голям шум в България и също тогава си позволих да кажа, че Русия ще ни го върне, колкото и да чака, по много болезнен за нас начин. Е, върна ни го, тъй че нека преглътнем и да продължим напред. Дай Боже, да сме си научили урока, че на най-висше държавно ниво случайни думи няма.

Късата памет е недъг, който обрича обществото ни на много страдания, опит да повтаряме грешките от миналото, забрава на злото, което сме изживели, и негодност да се равним с големите световни нации. Понесохме си шамара за емоционалната незрялост и омраза към Русия на бившия ни държавен глава, който многократно доказа, че президентският стол е твърде голям за мащаба му. Фак­тът, че днешната световна сила Русия е получила четмо и писмо от някогашната велика европейска сила България преди повече от 1000 години, е неотменим, въпреки заигравките с историята по времето на СССР отнасящи се до създаването на глаголицата и кирилицата в България. Историческата правда се знае каква е, но все още помним от бригадите ни в най-застойния период на Съветския съюз гордото твърдение, че руската азбука я бил измислил „товарищ Ленин“.

---