Във връзка с Регламент (ЕС) 2016/679, е необходимо да декларирате съгласието си да събираме, обработваме и съхраняваме личните данни, които можете да подадете при използването на предоставените в интернет страницата на "Арос Груп" ООД услуги, в съответствие с нашата Политика за поверителност и за защита на личните данни, както и да приемете нашата Политика за бисквитки (cookies), която е минимална и включва само бисквитки, нужни за основната функционалност на сайта, преди да можете да продължите.
Последно обновяване 21 ноември 2024, 00:00
Избери: бъди човек или примат
Колкото и прецизно да планираме екскурзията си извън България, винаги се изненадваме от неочакваностите. На някои казваме лош късмет, за други пърхаме от щастие. Така се случи и докато бяхме във Виена в края на септември и началото на октомври. Често сме в този град, но все има какво да се види. Бяхме си планирали туристическите и кулинарните обекти по дни и часове, но още в първия ден видяхме рекламни билбордове за изложба на Анри Матис. Открита е на 20 септември и трябвало да стои до средата на януари. Оказа се обаче, че ще бъде закрита в средата на октомври, защото заминавала за Бавария. Тъй като подобен тип изложби, ако човек не си постави специално за цел да ги търси, надали биха могли да бъдат видени повече от няколко пъти в живота, още на следващия ден рано сутринта таксито ни стовари пред „Албертина“, галерията, в която бяха изложени 160-те творби на Матис, Вламенк, Дерен, Дъфи. На опашката за билети имаше само десетина човека, което ни спести чакането с часове, характерно за ранния следобед. Залите бяха затъмнени и препълнени с народ. Някои гледаха в екстаз, други сякаш бяха колкото да маркират, че и на такава изложба са били, но без значение кой и защо крачеше в полумрака, всеки от посетителите си беше платил 12-те евро за билет.
Изходът на залата е входът за магазина към галерията. Искаш или не, минаваш през него. Дали ще си купиш запалка с мотиви на Климт за 2 евро или каталога на изложбата за 32 евро, все нещичко от парите си ще оставиш в магазина.
Подобна беше ситуацията и в музея на восъчните фигури в непосредствена близост до Пратера. Музей на три етажа, в който както можеш да се снимаш до най-актуалните световни имена от настоящето и миналото, така можеш и да се полюбуваш на залата с восъчни фигури на най-изявени австрийски спортисти, естествено в зимните спортове. Изходът на музея, досещате се, беше входът на магазина, който пък се сливаше с кафене. Отморихме в кафето около 45 минути. И тук тълпи посетители. За 30 минути преброихме 124 човека. Билетът за музея струва 19 евро или 2356 евро общо са останали в касата на музея, хайде да го наречем за един час. Ето това се казва бизнес. Но и култура. Култура, възпитавана столетия. Култура, която те кара да имаш потребност да видиш или се докоснеш до произведение на изкуството каквато и да е неговата форма. Даже и ако е под формата на бирфест, в който немалко от участниците се освинват от препиване като достойни почитатели на традициите и представители на масовата култура. Да, обаче модата на задължителните народни носии, с които се ходи на бирфеста, се мени всяка година. Може да е с малко, но за мнозина, за които бирфестът е събитие, е недопустимо да бъдат демоде, поради което влизат в крак с модата срещу 600-700 евро за дирндл (народната им носия).
Четете и си казвате – това в България не може да се случи. В родината ни народните носии ги виждаме само по фолклорните телевизии и в кулинарните предавания. А на чалгата са й непотребни, там голотията продава. По същия начин у нас се възприема и по-елитарната култура. Все още помня първото изявление на културния министър Стоянович след встъпването му на поста през юли 2013 г. Човекът възкликна с патетично отрицание: „Българският Лувър“? Такъв абсурд в живота си не съм виждал.“ Пари нямало и най-вече нямало с какво да бъде напълнен, на което неговият предшественик Вежди Рашидов отговори, че повече от 70 000 произведения на изкуството залежават по хранилищата.
Не познавам лично нито Стоянович, нито Рашидов. Но и на двамата в качеството им на политици съм правила хороскопи. За разлика от Рашидов, който си беше точно на мястото, Стоянович е повече от неподходящ за поста си. Ето само няколко абзаца от неговия хороскоп:
„Роден е на дата, която го подтиква към духовно и интелектуално израстване, но е причината да отказва да признава грешките си. Съдбовният му път изисква да приема градивната критика – невъзможна задача за него. Въпреки увереността му, че е достоен за този пост, трудно ще се справи или по-скоро няма да успее да бъде на нивото на предизвикателствата в сферата на културата.
Дълго ще се люлее между стремежа си за възвеличаване и желанието за полезност на обществото. След продължителна вътрешна борба компромисът е намерен и равновесието е възстановено, но ако е избрал възвеличаването, пропадането е неизбежно.
Ще воюва с думи и с агресия, но ще бъде винаги победеният.“
Да очакваш от такъв човек развитие, а не разграждане в областта на културата в България е повече от наивно. Но това е друга тема. Единственото, с което съм съгласна със Стоянович, е нелепото наименование „Български Лувър“. По тая логика можехме да го кръстим „Български Ермитаж“ или нещо подобно. Освен всичко друго културата е и изява на собствената ти същност, която ти пречи да копираш нещо чуждо, без да го промениш. Управниците ни биха могли още в началото да направят конкурс за име на този музей. Аз бих предложила името „Бугра“.
Културата освен вътрешна потребност, която е закърняла в съвременното българско общество, даже бих казала, че се е превърнала в рудиментарен излишък, е и бизнес. Бизнес, който носи милиони, защото винаги има туристи, които посещават музеите и не се притесняват да плащат скъпия входен билет. Колкото повече музеи и зали, толкова по-добре. Я си представете каква посещаемост би имал музей на восъчните фигури в България, в който освен обичайните знаменитости са изложени и фигурите на всички най-големи български спортисти, чиито постижения са световна величина.
В държавата ни обаче този тип култура не се харесва. Не ни е в гените някак си. Ние се радваме, че алкохолният туризъм по Черноморието ни е донесъл повече от 3 милиарда лева през 2013 г. и очевидно няма да спрем да не щем парите на онези туристи, за които статуя, сграда или картина са достоен туристически обект. А оправданията, че няма с какво да си пълним музеите са повече от нелепи. Имаме толкова много, че за по-лесно го унищожаваме. Примери на съсипия на културни ценности в България колкото щете.
Това лято посетих музея на грънчарството в село Бусинци. Хубава занемарена сграда, но експозицията беше с привкус на читалищна самодейност и съдържаше по-малко от 200 предмета. Все пак успях да видя грънчарски изделия от края на 19-и и първата четвърт на 20-и век, за които никога не съм предполагала, че могат да съществуват като част от културата и бита на нашия народ. В същото време самобитният грънчар и творец Петър Гигов, чиито произведения можем да видим в световните музеи, е събрал няколко колекции от по няколко хиляди предмета. Някой да ги е видял изложени?
Бихме могли да направим и единствения в света, предполагам, музей на пианата и роялите. Така поне ще спасим от изхвърлянето на боклука и нацепването на трески за горене на ценни рояли като този от Младежкия център в Димитровград, останали от времето на соца някъде в България. Тогава в развитието на културата се наливаха милиони, за да може чрез социалистическото изкуство да се формират мисловните нагласи на населението. В днешно време очевидно не е останал мозък за формиране, след като 41% от младежите ни са полуграмотни, а средно българинът чете по половин книга на година. За какъв Матис, за какви грънци говоря.
Всъщност дали някой знае кой е Матис или не е без значение. Един може да харесва улични графити, друг яйцата на Фаберже, Рокуел Кент, уличния художник Папа Жан от Доминиканската република или даже полудемонтирания паметник пред НДК. Важното е да имаш импулса и потребността да закачиш на стената си картина, да посетиш музей, да разгледаш историческа или съвременна забележителност, да разгърнеш албум с репродукции или ако щеш, да си сложиш на секцията менците на прабаба ти, защото така разбираш връзката си с миналото.
„Култура“ е понятие с много нееднозначни определения, което идва от латинския и най-общо означава възпитание, образование, развитие, усъвършенстване. Животът може да ни лиши от някое от проявленията на културата за по-къс или даже 500-годишен период. В друго време ще си наваксаме липсите. Но ако за нас, българските граждани, независимо от етноса ни, насладата от живота се изразява в ядене, отделяне, чифтосване и простотии по телевизора, очевидно сме обречени на загиване и асимилиране. Без култура човек се превръща в двукрако животно, което не може да живее, без да е в нечие подчинение. То даже доброволно търси на кого да се подчини, защото друг поема отговорност за неговото битие. Очевидно, че на много мои сънародници такъв живот им харесва. Но не за това са градили България дедите ни и не за това хан Борак е цивилизовал с меч и слово държавата ни.
Светлана Тилкова - Алена
Завършила е международни икономически отношения и икономическа журналистика във ВИИ „Карл Маркс - сега УНСС. Дълги години е практикувала професията у нас и в чужбина. Изучава номерология от 1971 година, а астрология от 1977 г. При двумесечния си престой в Япония в източната и в класическата астрология я въвежда японски астролог. В периода 1983-1984 година изучава редовно астрология и психоанализа в САЩ – Ню Йорк, когато за първи път среща своята учителка Линда Гудман. През 1993 Линда Гудман й поставя задачата да продължи изследванията си и да развива науката номерология и по-специално кармичната номерология и кармичната астрология. Алена е автор на 78 книги и повече от 240 хиляди хороскопи. Създател и автор на сп. „Кармичният кръг“ излизащо всеки месец от януари 2001 година. От 26 ноември 1999 година е единствената българка член на Германския съюз на астролозитe - DAV. От 8 август 2006 година е член на Международната астрологична асоциация ISAR , а от 2015 година е член и на Американския астрологичен съюз. На 26 януари 2010 година с решение на Германският астрологичен съюз, е избрана да оглави българският филиал на Германският астрологичен съюз и да бъде негов председател. --- Wiki
Срам, не срам, но аз лично не знам нито едно от споменатите имена. Честно казано не съм и предполагал, че имаме толкова произведения на изкуството. И си мисля, че даже и за полуграмотните и неграмотните може да се намери изкуство което им харесва. Но освен, че нямаме музеи, си мисля, че културните мероприятия не се рекламират достатъчно.
Във Виена има много музеи и там те се рекламират. На спирката на метрото е напълно нормално да видиш реклама на музей или някакво културно мероприятие. Там също така имат и специално отделени места за графити, но не като нашите „Иванчо + Марийка“ а там са форма на изкуство. В нашата страна, въпреки че има много места където може да се направи нещо подобно, аз не съм чул за нито едно.
Унищожаването на произведения на изкуството според мен е много жалко. Ако не за нас, то поне можем да ги запазим за привличане на туристи, но явно и това е прекалено „културно“ за нас. Добре, че от време на време се чува за някой ентусиаст, които прави с години с събирал и спасявал експонати за да може да направи „музей“. Наистина се надявам в скоро време да започнем да съхраняваме това което имаме.
Например макета от клечки на Рилският манастир беше оставен пред парламента, по време на протеста срещу правителството. За този макет бяха положени години труд. Какво стана с него за мен още е загадка.
Здравей Алена,
съгласна съм с написаното от Вас, от години страдам, че в България не ценим и унищожаваме множеството културни и природни богатства, а имаме много, докато в други държави увековечават дори измислени или изфабрикувани такива.
Извинявам се, че Ви пиша тук, не знам къде е редно, но искам да Ви благодаря за книгата Настоящето е само ден. Особено ме зарадва факта, че сте ми написали послание, точно с дата 28.10., тъй като поръчах книгата Ви като подарък за годишнина от сватбата ни, която беше на 28.10. Благодаря.
Здравейте Алена !
Стана ми смешно, но и много тъжно, когато прочетох вашата статия.
За немските носии бих казала, че се казват дирндл (das Dirndl), поне аз така бих ги превела. Може и да е печатна грешка. Аз лично взех да се съмнявам, че владея българския език, защото не мога да прочета името на Хана. Буква Ï съм я виждала, но не знам как се произнася. 🙂 Може би не съм единствената с този проблем.
Стана ми смешно, защото се сетих, че преди години един приятел от Китай ми разказа,че някои китайци си мислели, че всички германци ходят с къси кожени панталони, а жените с дирндели всеки ден. :):)Засмяхме се. До такава степен се рекламира октоберфеста и се експортират картини, които се запечатват в съзнанието. Истината е че там където има потребност от култура, може и да се прави бизнес с нея.
Виждала съм и снимки от свадби на приятели от Индия и Южна Корея, на които участниците бяха облечени в носии.
Има даже и научна теория за стойността на културата като капитал на френския социолог Пиер Бурдийо – не само материалното, но и културата е капитал, защото отваря много врати. Да, разбира се, ako човек има потребността, a тя е много индивидуална, но средатa и семейството също оказват влияние…
Аз лично обичам изкуството, защото то се осмелява да допусне идеии, да покаже мечти, които в даден момент са нереални и невъзможни, но открехват врата към далечното бъдеще. Когато прочетох материала ви че в бъдеще няма да има отделни държави се сетих са песента на Джон Ленън “ Imagine“ от 1971. Няма да се учудя, ако той е инкарнация на някой стар дух.
Не е и случен фактът, че всички диктатори се опитват да манипулират и контролират изкуството. То има огромната материална и идеална стойност. Мога да дам актуален пример от тази седмица – четох в статия на Фокус от 4.11, че са открити в Мюнхен, в жилище пълно с боклуци, голяма част от откраднатите, (по-точно казано присвоени легално с променен закон от нацистите от музеи или откупени ефтино от евреи, принудени да продават бързо) картини по времето на национал-социализма в Германия. Привлизителната им стойност се оценява на близо един милиард.
Що се отнася до бъдещето на България съм доста песимистично насроена. Не следя събитията в България от близо, изхождам от явления и развития в икономическия и политическия живот в Германия от 2000-дната година насам, промените около финансовата криза в 2008-ма и аферата в последните седмици по подслушването на GSM-a на Меркел. Но, да не прекалявам с коментара. А, и не това беше темата.
Попаднах на това видео, след като прочетох статията и исках да го споделя…Вместо друг коментар, с по-тъмни окраски…Иска ми се да не звучи като „научна-фантастика“
http://www.youtube.com/watch?v=3aGjymQ-l44
Не може да се иска избор между култура и духовно от народ който е доведен до оскотяване..Писаха че има 428000 роби в БГ повече са.И с тях два пъти повече мизерстващи.Много е лесно да кажеш всеки получава това което заслужава.Вярно е.Но всичко е едно .
Защо има толкова роби и мизерстващи в нашата страна? Дай първо да видим ние бъгларите що за народ сме. С тези гафове като назначението на Пеевски за шеф на ДАНС, за връщането му като депутат, за теглението на кредита, за подмяната на държавни служители, за изказването, че протестиращите ще ги уволнят, ако са държавни служители… ами то само едно от тези неща да се беше случило в някоя нормална държава правителството щеше да бъде изметено още същият ден. При нас имаме няколко хиляди човека, които протестират и няколко милиона, които си лежът на трибуквията.
Преди 4 години ученически/студентски билет за националния исторически музей в София беше 1 лев, а сега една кутия цигари струва около 5 лева. Застани до входа до някой музей и преброй колко хора влизат вътре и колко минават и пушат.
Огледай твойте приятели колко дават за цигари и алкохол и колко за култура?
В нормална държава тиквоча щеше ли да си разиграва коня.Една мутра (убиец рекетьор,и престъпник) щеше ли да бъде премиер.И сега прави всичко за да реже ленти и да се пуйчи.
Аз може и да не съм интелигентен .Но пр. Н.Василев Е.За разлика от Бойко.
Да дойде тиквата ще я забатачи и ще се осъзнаете без осъзнаване на неистината няма да разберете истината . и Станишев ми е противен но няма по малко зло.
Може и да не знам като Алена но сегашния ми шеф е олицетворение на прехода обещава но не изпълнява. .Правех му заплатите за 5 дена с разкатаването Взема си момиче нарече я компщтарен
гений и ги прави за цял месец.ще и купи и кола ще я обзаведе. А не трябвали най напред да плати на работниците .Посланието на св.апостол Яков Праведния.Не ми пука имам още един месец договор и заплатите му ги правих м/ду другото.Тя е поне с 25 години по малка от мене а той е 7 по голям от мене.Позната история няма пари а за джипове и др. има.и Карфура бил за бедни не влиза в него.
Трябва човеколюбие .Или така наречената любов към Бога.Липсва ни хуманност.
Питам Алена заявих в молитвите си че не искам да остана на тоя свят. Тя казва че ако няма какво да учиш ще те приберат.Аз четях по 24 книги на седмица какво трябва още да науча и прочета.
:)) има знания, които не могат да се научат от книгите
Ако ти преживееш и половината от това което аз съм преживял няма да бъдеш жива.
И все пак- има знания, които не се учат от книгите! А това, какво и колко си преживял, в този или предишни животи , не е гаранция за научени уроци 🙂