София – окупиран град

02 дек. 2013 Светлана Тилкова - Алена От главния редактор 1953  8

---

Бежанците от Сирия започнаха да тежат като воденичен камък на хърбавия бюджет на България. Тумба след тумба ни заливаха през лятото, но неизвестно защо не ги връщахме, а ги приемахме. Вероятно защото на сегашната управленска клика това беше удобно. Фокусът на общественото внимание отива някъде настрани, а те продължават спокойно да си консумират заграбената власт. А и допълнителна полза се оказа, че може да се извлече от създадената ситуация. Най-вече да бъде прилапан „законно“ някой друг лев, че даже и милион. За издръжка на един бежанец държавата в момента отделяла 1064 лева на месец, от които обаче горкият бежанец получава само 60 лева на ръка. Другите били режийни и запас, ако се наложело бежанецът да влезе в болница. Не сме чули армия от бежанци да е търсила болнична помощ, но съм сигурна, че в един момент парите ще се окажат изконсумирани по целесъобразност. И по документи всичко ще е законно, но няма да е стигнало до бежанците. Правителството на Орешарски било предвидило за бежанците през следващата година 250 млн. лева. Приемем ли за достоверно, че в България сега има 10 000 бежанци, излиза, че всеки бежанец ще получи догодина грижа, каквото и да значи това, от българската държава в размер на 25 000 лева или по 2084 лв. на човек месечно. Ако се хванем само за цифрите, човек да си помечтае не да е гражданин на България, а да е бежанец в най-бедната държава в Евросъюза, където минималната работна заплата е 320 лева и тя е брутен месечен доход за около 400 000 души, на които държавата не осигурява грижа, равностойна с тази на бежанците. Е, ако догодина бройката на бежанците се увеличи, може би ще им се наложи малко да постегнат коланите. Ако вярваме само на числата, а откажем да повярваме на картината от бежанските лагери и убежища, които виждаме от телевизионния екран, животът на хората, потърсили временна или постоянна закрила в България, е като райско битие. Всички знаем обаче, че реалността е друга и логично е да се запитаме къде ще отидат тези планирани пари, с които нашата родина няма да помогне на бежанците, но някой ще ги усвои.

Преди да стигнем до отговора на този въпрос, ще заостря вниманието с един факт, който нито един път не успях да срещна като повод за дискусия по ефирни, хартиени или интернет медии: колко от бежанците са християни. Ако някой знае верния отговор, нека ми го каже и аз ще се извиня за незнанието си. Все пак повече от 10 процента или над два милиона души от населението на Сирия изповядват християнството.

След като общо взето държавата ни се отнася повече от зле към бежанците, можеше поне православната ни църква да открие сред общия бежански поток братята и сестрите си по вяра. Не съм чула да го е сторила, вероятно защото, както обикновено, на родните ни митрополити им е по на душа да властват във феодалните си, извинявам се, църковните си имоти и са забравили какво означава християнско милосърдие и помощ. Помощ, която очакваше от нас митрополитът на Севастия в Йерусалимската православна църква Теодосий при гостуването си в България. Според него от началото на конфликта в Сирия страната е била напусната от над половин милион християни. „Целта на това, което се случва всеки ден в Палестина, Египет, Сирия и Ирак, е християнството да бъде изкоренено от Близкия изток“, сподели митрополитът. Същите по смисъл думи изрече и Великият майстор на тамплиерите Патрик Рей в изказването си на ХVІІ конвент на Велик приорат България: „Проблемите със Сирия са потресаващи… в момента ситуацията не изглежда като бежанска вълна и проблем за бежанци, а изглежда като преселение.“ Да сте чули някой от българските манастири да е приютил сирийски бежанци – християни. Аз не съм и дълбоко не вярвам, че това би могло да се случи.

Както се казва, да са ни честити новите ни сънародници, нищо че освен сирийци има и хора от Кения, Руанда, Афганистан. Не знам колко от тях са християни, но със сигурност повечето са мюсюлмани, някои от които даже изявиха претенции, че искат и молитвена стая. От тези нови заселници потърпевш ще е редовият българин независимо от партийната си принадлежност. Фанатично или платено подкрепящите управляващата коалиция също ще си платят цената, защото и те са жертви на настоящото управление както и всички останали, които не го желаят. Печеливше е само правителството на Орешарски и онези невидими кукловоди, които стоят зад него, защото омразата на някои хора се насочи в посока към бежанците, че даже се създадоха патрули от националисти в София. Те поне обикалят безплатно, но омразата им не е насочена във вярната посока, а и до голяма степен поне в центъра на столицата обиколките им са безпредметни, защото София в момента е окупиран град. В държава, член на ЕС в ХХІ в., плътен кордон полицаи някъде в един ред, някъде в три ограждат центъра на София на площ, бих казала колкото едно градче като Полски Тръмбеш. Никой не пускат в заградената част. Ама там ти е работното място! Не може! Живущите в охраняемия периметър влизат само срещу лична карта. Около „Александър Невски“ и парламента е подредена втора линия от плътно долепени една до друга полицейски коли. Това явно от каубойските филми са го видели. Кого ли пазят в парламента от народната любов. И докога ли? Няма да е още дълго, защото народът в един момент ще се събуди от упойката, с която е инжектиран. И тогава пясъчните кули от мечти на новите диктатори, верни последователи на повелята на вожда и учителя Г. Димитров, че „всичко което е полезно на партията е морално“ ще се сринат. Нищо, че комунизмът умря. Опитът от миналото е жив и в общество като българското винаги има място за омраза, диктатура и репресии. В полза на отбрана клика и във вреда на народа. Но за новите диктатори не ми пука, простете ме за израза. Лошото е, че всеки месец управление на настоящото правителство ще струва поне една година бъдещи страдания и лишения за народа. Такива са звездните предупреждения. Е, поне докато страдаме можем да бленуваме какво светло бъдеще ни очаква и колко близък е хоризонта на просперитета. Нищо че е недостижим особено когато пътят до него е изграден от лъжи.

И тук е мястото да допусна, че немалка част от планираните милиони за бежанците освен за лична облага ще отиват за стимулиране на полицейските подразделения, денонощно съхраняващи здравето и психиката на мнозина от народните избраници от изблика на „любов“ на хората, които не са ги избрали и които те не представляват.

---

• бежанци, софия