Браво, господин президент

03 дек. 2012 Светлана Тилкова - Алена От главния редактор 1726  4

---

Браво, господин президент. С мъдрия начин, по който попречихте на г-жа Марковска да положи клетва за конституционен съдия, ни отсрамихте пред Европа. Или поне така си мислите. Със сигурност ще получите потупване по рамото от Брюксел, но дали народът е разбрал правилно вашето действие въпреки убедеността ви, че „хората не са я искали“, ще се разбере на изборите догодина. Печелившият… или потърпевшият ще е ГЕРБ.

На 6 ноември почина патриарх Максим. Какво изгуби Българската православна църква тепърва ще осъзнаваме. Патриарх Максим освен с благия си характер се славеше и с умението си да тушира проблемите в църквата. Е, поне с един не успя да се справи. Още непреминало поклонението пред тленните му останки, уж покаялите се разколници надигнаха глас и изявиха желанието си да получат парче от имотите на Българската православна църква. Както разбрахме, през август били подали документи за регистрация на алтернативен синод. Интересно дали и вярата им е алтернативна. Доколкото имат такава. Имат, разбира се, и тяхната вяра се нарича безскрупулна алчност. Как да им вярваш на тия свещеници? По време на разкола се клеха, че искат нов патриарх и нов синод, защото патриарх Максим бил сътрудник на Държавна сигурност и не бил избран легитимно. Сега вече него го няма. Но те не се смиряват. Защо ли? Защото искат пари и имоти, а вярата може да бъде само примамката, която да подлъгва миряните да дават още. Мога да изпитвам само омерзение към тези попове. Сигурно и Господ ги недолюбва, но няма как да им го каже.

Подмолните ходове и противоборства на различни течения при избора на патриарх или при избора на глава на нещо си са нормални и разбираеми. Жалкото в случая е, че 23 години след преврата от ’89-а клеймото сътрудник на ДС продължава да бъде предпочитаното средство за шантаж в нашето общество. Даже и ГЕРБ нема силата и волята да затвори или пък да отвори докрай досиетата, чрез които очевидно се изнудват или маскарят и хора, нямащи нищо общо с бившите структури на ДС. Всъщност къде е проблемът, че някой е сътрудничил на ДС? Защо всички тези хора трябваше да бъдат сатанизирани и заклеймени като лакеи на комунистите, хора негодни да работят за демократична България? Въпреки че между тях си имаше и доносници, които спокойно можем да оставим на угризенията на тяхната съвест, много от „доносниците“ работеха за България. Такива хора може да бъдат само уважавани, но и те са дамгосани като приобщени към службите. Всеки от нас по един или друг начин е бил потърпевш от доносници. Аз също. Знаех кои са и възприемах ситуацията съвсем нормално. Такова беше времето. Всичките тия, дето сега се бият в гърдите, че са чисти като сълзица и не са сътрудничили на ДС, може би тогава, преди 1989 г., не са били годни за тази работа. Но да не задълбавам, защото си мисля, че само формен идиот би могъл да твърди, че след 1989 г., сега и в бъдещето на вече демократична България няма хора, които работят към службите или пък не са доносници. Управлението на ГЕРБ в случая не се показа на висота, защото ако беше приключило проблема с досиетата, щеше да привлече хора, които са рискували и работили за България, но не приемат да бъдат клеймени като пре­стъпници, защото са работили за службите. Късно е вече за корекция, а и скандалът със съдия Марковска показа, че манталитетът на социалистическото ни битие е жив и доносът все още има силата на закон. Вярва му се даже и когато си е чиста клевета. Както се оказа писмото с донос за съдия Марковска. Вицепремиерът Цветанов каза, че след направената проверка се установило, че човекът чието име е на плика не съществува, нито пък адресът, от който е изпратено. Но вместо да отиде в коша, това писмо разпали още скандала.

От всичко, което прочетох или чух в медиите, останах с впечатление, че сагата със съдия Марковска, удобно стигнала и до Брюксел, е стратегически замислена провокация, която е дочакала своето време. Потърпевш е единствено ГЕРБ. Не знам защо, но премиера Борисов имаше само грешни ходове. Настоящите ни управници изглежда забравиха, че освен да тръпнат в очакване дали са разпознали правилно какъв сигнал им дава Брюксел, трябва да имат и усет за съхранение на достойнството както на България, така и на всеки отделен неин гражданин. А от Брюксел в случая сигналите са разнопосочни. На 31 октомври Европейската комисия остро критикува избора на конституционни съдии от квотата на парламента заради корупция, конфликт на интереси и търговия с влияние на един от кандидатите. На 7 ноември вицепремиерът Цветанов пристига в Брюксел за разговори по темата, но казва нещо съвсем различно – Европейската народна партия заставала зад решението на българския парламент и е против „анонимния донос“.

Същата двойственост е и в София. И. д. главният прокурор Бойко Найденов каза, че е представил в правната комисия на парламента писмо, съдържащо сигнал по медийна публикация още при номинациите за конституционни съдии. Тодор Великов, един от независимите депутати, издигнали кандидатурата на Венета Марковска, твърди, че в правната комисия подобно писмо не е пристигало. За какво става дума. Въпросният сигнал е от началото на 2010 г., по който Софийската градска прокуратура е образувала досъдебно производство срещу неизвестен извършител за две престъпления, извършени в перио­да 2005-2010 г. „Делото е образувано по анонимен сигнал, свързан с данни за корупционно поведение от страна на човек, който бил в близки отношения с Венета Марковска, но според говорителя на главния прокурор Стелиана Кожухарова „срещу самата Марковска няма досъдебно производство“. Излиза, че Марковска е виновна, защото била близка с някакъв човек, за когото има само досъдебно производство. Ако сменим името на Марковска в горното изречение и сложим нашето си име, нещата стават страховити. Всеки от нас може да се превърне в обект на донос и да бъде потърпевш в личен и професионален план заради познанство. Дали комунизмът си е отишъл от България?

Премиерът Борисов реагира както винаги крайно. Посъветва Марковска да откаже номинацията си за конституционен съдия. Това негово качество, образно казано, да отсече главата, защото не знае как да излекува зъбобол, му печели врагове. Логично и естествено е съдия Марковска да не се съгласи. Ако го беше сторила, за цяла България тя щеше да бъде виновна. А ако не е?

Озадачена съм, защото от купищата изрезки, които натрупах по случая, така и не успях да прочета нечии думи в защита на личността Венета Марковска. Всички априори приемаха, че тази жена е виновна и приветстваха „мъдрия ход“ на президента. За да не ме обвините в пристрастие, държа да кажа, че не я познавам. Чух името й за първи път покрай избухналия скандал. Аз мисля, че президентът постъпи изключително грубо и с постъпката си унизи не само тази жена, но и всички нас. От действието му правим един извод. Той приема с доверие доноса. А това вече е плашещо и задължително на първо време ще събуди реакцията на пасивна съпротива, която българинът владее до съвършенство, а догодина пасивната съпротива ще се трансформира в активен глас анти ГЕРБ.

Както каза президентът Плевнелиев, „в Конституционния съд трябва да влязат най-достойните, най-чистите, с много високи морални критерии хора“. Звучи много добре, но ако новият кандидат за конституционен съдия е бившият президент Петър Стоянов, което ще стане ясно, когато списанието вече ще е в печат, ще приема думите на настоящия президент за двулични. Все пак още помним как в предизборната надпревара за президент през 2001 г. в дебати по бТВ Петър Стоянов размаха разсекретен документ от службите, но на практика донос срещу Богомил Бонев, което го лиши от втори президентски мандат. Българският народ, като събирателен образ, има не малко недостатъци, но безжалостно наказва такъв тип подлости. Затова съм убедена, че президентът Плевнелиев с недалновидната си и неуместна постъпка отне проценти от гласовете на ГЕРБ догодина.

А провокираният скандал можеше да приключи съвсем елегантно и ГЕРБ да извлече полза, вместо президентът да се противопоставя на Народното събрание и да нарушава Конституцията. Кани се съдия Марковска било при президента, било при премиера. Обяснява й се, че трябва да бъде съхранено достойнството на България и нейният заслужен професионален авторитет и никой няма да й пречи да положи клетва. Но тъй като медиите вече са насъскали обществото и са създали атмосфера на съмнение около нейната кандидатура, да си напише оставката преди клетвата, за да бъде депозирана веднага след нея.

След тази пропусната възможност ни остава единствено да гадаем с колко ще намалеят избирателите на ГЕРБ на предстоящите парламентарни избори и кое пречи на родното ни общество да отхвърли доносите и принадлежността към Държавна сигурност отпреди 1989 г. като форма на шантаж и разправа с неудобните.

---

• българия, герб, декември 2012, правителство, президент, росен плевнелиев, църква