Във връзка с Регламент (ЕС) 2016/679, е необходимо да декларирате съгласието си да събираме, обработваме и съхраняваме личните данни, които можете да подадете при използването на предоставените в интернет страницата на "Арос Груп" ООД услуги, в съответствие с нашата Политика за поверителност и за защита на личните данни, както и да приемете нашата Политика за бисквитки (cookies), която е минимална и включва само бисквитки, нужни за основната функционалност на сайта, преди да можете да продължите.
Последно обновяване 25 ноември 2024, 00:00
Карма за богомили и кръстоносци
Здравей, Алена! Вчера прочетох английската версия на изявлението, с което Ислямска държава поема отговорността за терористичните атаки в Париж на 13.11.2015. Направи ми впечатление, че няколко пъти наричат французите „кръстоносци“. Не християни или неверници, а точно кръстоносци. Първата ми мисъл беше за твоя материал и неуравновесената карма между кръстоносците и арабите. Не знам дали винаги използват тази дума и не знам дали наистина това е намек, че отмъщават за зверствата, които са извършвали преди векове кръстоносците по мюсюлманските (и не само) земи. Казваш, че целта на преселението, което видяхме това лято, е друга, още по-страшна, но умът ми не побира с какво загиналите и техни близки са заслужили това. Дали някои от тях в предишен живот са участвали в кръстоносен поход или просто са попаднали на грешното място в грешния момент? Какво може да накара Европа да предпочете сигурността пред солидарността, като затвори границите си за бежанци, сред които няма как да идентифицира терористите?
Думата кръстоносци за първи път се споменава в изявление, свързано с поемане на отговорност за извършен терористичен акт. До този момент ислямисти не са използвали това определение. И аз бях изненадана, когато го чух. Да, употребата на тази дума е знак, че разплатата между исляма и кръстоносците е започнала като част от предстоящата глобална война между исляма и християнството.
Няма как да кажа дали сред загиналите при атентата в Париж е имало преродени кръстоносци, защото, за да го сторя, трябва за всеки от тези хора да се връщам в минали прераждания. Няма да го сторя, веднъж, защото е непосилно изтощително да се направи в кратък период от време, а аз все пак обитавам човешко тяло с ограничени възможности, и втори път – нямам право да го сторя, защото Душите на мнозина от тези хора все още кръжат над Земята, готови за нова мъст.
Дали мъстта е избрала този момент заради подсъзнателен спомен или е търсен исторически паралел, не мога да отговоря. Нека всеки сам да реши за себе си какъв извод ще си направи от следните, според мен, съвпадения. Държа да припомня, че кръстоносните походи са следствие от дейността на богомилите, наречени катари и албигойци в Западна Европа, заради които България е понесла своето кармично наказание чрез османското иго.
Първият, от последните за сега, терористичен акт е извършен на 12 ноември 2015 г. в южната част на Бейрут, Ливан. Убитите са 41 души, ранените – над 200. Много от тях са с опасност за живота. Днешен Ливан е част от територията на държава на кръстоносците – графство Триполи, съществувало от началото на 12-и до края на 13-и век.
Вторият терористичен акт е извършен на 13 ноември 2015 г. в Париж. Убити са 129 души, ранените са 352-ма.
Ако направим един паралел с историята на богомилското движение, ще видим, че богомилският водач Василий Врач заедно със свои единомишленици е изгорен в Константинопол на 11 ноември 1111 г.
Солидарност или затворени граници
Категоричното ми мнение е, че трябва да се откажем от солидарността, след като не можем да различим терористите от бежанците. Да, на външен вид това може и е трудно, защото ги гледаме не човек по човек, а като обща тълпа. Всъщност тези хора, войниците на исляма, терористите имат ярки отлики дори и за простото човешко око, но няма кой да си направи труда да се вглежда, а те добре се крият сред тълпите бежанци, малцина от които са страдалци. Преливат се в гневната маса на „недоволните“, които изобщо не търсят убежище, а са войници, поели по пътя, който ще ги отведе по местата на тяхната бойна дислокация. Този, който може да вижда полевите структури на човешкото същество, никога не би допуснал грешката да сбърка бежанец с боец. Истинските бежанци страдалци лъчат страданието, на което са били подложени, от тях струи енергията на болката и никога не биха си позволили да бъдат нагли, защото търсят спасение за своя живот. Похвално е да сме човеколюбиви, съпричастни към чуждото страдание, но колкото повече изповядваме тази хуманистична доктрина, толкова по-бързо приближава нашият физически край, както и този на европейската култура. Не вярвам някой европеец да каже – убий мен, за да има къде да живее бежанецът, който обаче не е бежанец, а боец.
Светлана Тилкова - Алена: Защо завиждате и мразите? За да се разболявате ли?
На 20.02 в град София се проведе Шестнадесети Виенски бал
Светлана Тилкова - Алена
Завършила е международни икономически отношения и икономическа журналистика във ВИИ „Карл Маркс - сега УНСС. Дълги години е практикувала професията у нас и в чужбина. Изучава номерология от 1971 година, а астрология от 1977 г. При двумесечния си престой в Япония в източната и в класическата астрология я въвежда японски астролог. В периода 1983-1984 година изучава редовно астрология и психоанализа в САЩ – Ню Йорк, когато за първи път среща своята учителка Линда Гудман. През 1993 Линда Гудман й поставя задачата да продължи изследванията си и да развива науката номерология и по-специално кармичната номерология и кармичната астрология. Алена е автор на 78 книги и повече от 240 хиляди хороскопи. Създател и автор на сп. „Кармичният кръг“ излизащо всеки месец от януари 2001 година. От 26 ноември 1999 година е единствената българка член на Германския съюз на астролозитe - DAV. От 8 август 2006 година е член на Международната астрологична асоциация ISAR , а от 2015 година е член и на Американския астрологичен съюз. На 26 януари 2010 година с решение на Германският астрологичен съюз, е избрана да оглави българският филиал на Германският астрологичен съюз и да бъде негов председател. --- Wiki
Благодаря за отговора! Започнах да се заслушвам в личните истории на бежанците и наистина често улавям липса на логика в тях, а и лицата им издават кога лъжат. Май интересни времена ни чакат. Хубавото е поне, че има светлина в тунела, макар и след 2 века да я стигнем 🙂