Курбанът – ритуалното убийство

07 май 2015 Светлана Тилкова - Алена Любопитно 5408  2

---

Корени на Вярата

Какво четем в първата от петте Моисееви книги.

Битие 1

1. В началото Бог създаде небето и земята.
2. А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната: и Божият Дух се носеше над водата.
3. И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.
11. И Бог каза: Да произрасти земята крехка трева, трева семеносна и плодоносно дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе да е в него на земята и стана така.
20. И Бог каза: Да произведе водата изобилно множество одушевени влечуги и птици да хвърчат над земята по небесния простор.
21. И Бог създаде големите морски чудовища и всяко одушевено същество, което се движи, които водата произведе изобилно, според видовете им, и всяка крилата птица според вида є.
25. Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка ¦ според видовете му, и всичко, което пълзи по земята, според видовете му.
27. И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена го създаде.
28. И Бог рече: вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво: те ще ви бъдат за храна.
30. А на всичките земни зверове, на всичките въздушни птици и на всичко, което пълзи по земята, в което има живот, давам всяка зелена трева за храна, и стана така.

Битие 4

1. И Адам позна жена си Ева; и тя зачена и роди Каина;
2. Роди още и брата Авела. Авел пасеше стадо, а Каин беше земеделец.
3. И след време Каин принесе от земните плодове принос на Господ.
4. Тъй също и Авел принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му. И Господ погледна благосклонно на Авела и приноса му.
5. А на Каина и на приноса му не погледна така. Затова Каин се огорчи твърде много и лицето му се помрачи.
8. …когато бяха на полето, Каин стана потив брата си Авел и го уби.

Принасяне на всесъжение

Битие 8: 20-22

И съгради Ной жертвеник Господу; взе от всеки чист добитък и от всички чисти птици и ги принесе всесъжение върху жертвеника. И помириса приятно благоухание, и рече Господ (Бог) в сърцето си: няма вече да проклинам земята заради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му; и няма вече да поразявам всичко, що живее, както направих; занапред докле трае земята, сеитба и жетва, студ и пек, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.

Според “Енциклопедия България” (том 3, стр. 654) курбан е:

1. Кръвна жертва (жертвено животно)
2. Обредна гощавка с жертвено животно в определени от народните вярвания дни и случаи.
3. Празник с обредна трапеза от жертвено животно.
4. Вид ястие, приготвено от жертвено животно.
5. Жертва (преносно “невинна жертва”)

Цената на кръвната жертва

И най-непредубеденият човек, фанатик на вярата или атеист, знаещ или невежа в езотериката трудно ще отрече противоречията и взаимно отхвърлящите се думи и наставления на Господа Бога в Свещеното писание написани за нас от неведома човешка ръка.

Защо след като Господ е посочил в Битие точно каква храна дава на хората и на зверовете, трябва да му принасяме жертвено агне, за да го омилостивяваме, а след това да ядем това агне въпреки отредената ни (и недвусмислено посочена в Битие) храна?

Защо след като Господ е посъветвал праведния Ной да вземе по един чифт от всички живи твари на Земята, за да може, отмине ли наказанието от Всемирния потоп, да създаде новите видове, същият, когато вижда сушата, да даде в жертва по едно животно от всички чифтове? Как тогава е заселил отново Земята и какъв е бил смисълът да се съхраняват през всичките дни на потопа тези живи твари, за да не изпълнят накрая своето предназначение? Няма да задълбаваме в противоречията, изпълващи Библията. А и надали някой на Земята би могъл да каже ¦ това са Божиите слова, а това – народно творчество, компилации или целенасочено създадени текстове, за да оправдаят отдавна забравен владетел, тласкащ народа си по изгоден някому път.

Курбанът е част от текстовете в Библията. Но дали Създателят на Живота има потребност от кръвни жертви и ритуал, унищожаващ живота? Според мен отговорът е еднозначен и отрицателен. Изискването за курбана и кръвната жертва, уж даряващи ви благоволението на Господ, са дописани с по-късна дата и нямат връзка с оригиналните текстове. Сигурно ще се намерят хора, които ще твърдят, че отхвърлянето на текстове от Библията е кощунство, но аз си мисля, че не са прави. Ритуални жертвоприношения на животни и хора са правени още от най-дълбока древност. От тези, които наричаме първобитни, а техните култури първобитнообщинни. Ако изискването за даване на курбан под формата на убийство на овца, теле (човек ¦ при сатанистите) е неотменим закон, с какво ние, хората от 21 век сме по-различни от хилядолетно забравените си предшественици? В морален план с какво сме по-съвършени и цивилизовани?

Животното – курбан

На пръв поглед няма разлика дали месото, което ядем, е купено от магазина или е курбан. Но разликата е съществена и влачеща след себе си сериозни последици.

Милиони животни минават всяка година през кланиците и се превръщат в храна, суровина и лекарства. Това е естественият цикъл на живота на нашата планета – засега!

Ритуално убитото животно е цената, с която ние (уж) омилостивяваме Боговете и измолваме нещо, или благодарим за друго, с което навлизаме в незримия, но реално съществуващ свят, подчиняващ се на своите закони. С действията си се превръщаме в част от тях, искаме или не. Наивно е твърдението че някой си правел курбан от суеверие, а не защото вярва в онова, незримото, чието благоволение се надява да получи.

Животните имат Душа и се прераждат!

След като носят Душа, е нормално тя да страда от жертвената смърт, а след това да мъсти на този, в чиято чест е било унищожено физическото тяло.

Не може с кръвта на живо същество, та било то и животно (а във Вселената опаковката на Разума е различна и често такива видове са по-разумни от нас същества), да се купи здравето или успехът на друго или други живи същества, защото това вече създава лична или колективна тежка Карма между животното и тези, на които е наречено.

Помазването с кръвта му по челото и бузите оказва влияние като Карма върху човека, на когото е наречено, но и като физически недъг върху неговите потомци.

Нима не може да се прави курбан без кръв, да се нарече ядене за здраве или успех, да се направи баница, или питка! А ако трябва на всяка цена да е месо, то купете си от магазина бройлер, за да не ви тежи на съвестта убийството.

Бройлерите, отглеждани от яйца в инкубатори, нямат Душа, която страда и мъсти.

Ако човек иска да си помогне, той може да го направи със силата на своята мисъл-форма, а ако държи това да стане чрез храната, влагайки в нея силата на своята положителна мисъл, насочена към себе си или към този, на когото иска да помогне, това става и без да се унищожава нечий живот.

Подобно на курбана кръвен данък плащат и всички ясновидци, които чистят или правят магии с животни или с техните органи. За съжаление уверени в своите методи, забравили какво са правили през голяма част от живота си, не се сещат защо търпят съдбовни наказания, когато започнат да се стоварват житейските им наказателни бариери.

И накрая искам да напомня едно древно правило, което също не е много хуманно, но важи с пълна сила и при курбана. “Кръвта кръв измива.” Представете си сами в какъв омагьосан кръг ще се движи всеки, правещ курбан, и как във времето и пространството нечия кръв ще мие пролятата в настоящите или в предходните прераждания – не само на изпълнителя, а и на поръчителя!

---

• курбан