Кога Кармата не наказва самоубийството и убийството?
"След като прочетох това, което пишете в книгата си за прераждането на Душите, се породиха въпроси, какво се е случило с Душите на хората, които при масовите кланета, когато страната ни е била под турско робство, са избивали близките си и след това са се самоубивали, за да опазят вярата си? Навремето (макар и не толкова отдавна) имахме традиция от училище да ни водят и да ни запознават с историята ни. Макар да не ми е била любим предмет, в мен са останали спомените за различните музеи, съхранили костите на множество българи, отстоявали свободата и убежденията си. Замислях се – нима заради тези убеждения те са нанесли тежка вреда на себе си и на близките си от този живот? Сега чета, че самураите имат втори шанс. Така ли е с българите, които са избивали едно след друго децата си, после жена си и след това себе си, но отстоявайки вярата си? Какво се случва с Душите на убитите деца и съпруги – превръщат ли се във врагове със своя баща и съпруг? А множеството българи, които, воювайки за свободата ни, са избивали други хора във войните, които сме водили? Те убийци ли са? Има ли разлика във Вселенски план погледнато (ако мога да се изразя така) дали убиваш, защото защитаваш територията си? Защото искаш да си извоюваш свобода? Защото искаш да отнемеш нечия чужда територия или убийството си е убийство?"
---
АЛЕНА
Разлика според Вселенските закони
Съгласно Вселенските закони има разлика между хората, които са убивали, за да защитят честта си и тази на семейството си, които са съхранявали родината си и териториалната ѝ цялост, и другите, които убиват заради злоба, омраза, агресия, защото им е платено или за да превземат чужда територия и чужди блага.
Всички знаем историята на Кочо Честименски, който при разгрома на Априлското въстание (1876) бил сред обсадените защитници на Перущица в църквата „Св. Архангел“ заедно с жена си и малката си дъщеричка.
Виждайки, че няма да успеят да се спасят от обкръжилата ги башибозушка сган, Кочо Честименски убива жена си и детето си и се самоубива, за да не се гаврят турците със семейството му.
Трудно можем да установим колко българи са се решили на такова крайно действие, за да запазят честта и вярата на семейството си, но за всички правилото е едно, още повече че техните съпруги в повечето случаи сами са ги молели да сложат край на живота им.
Те имат право на втори шанс
Семействата, които са предпочели смъртта от ръката на съпруг и баща, за да не бъдат унижавани, не носят тежестта на Кармата на убийството, защото това е било тяхното желание.
Те ще се срещнат в следващите си прераждания не като кармични врагове, а с благодарност един към друг и това ще се случи, като отново са едно семейство, за да изживеят незживения си живот, прекъснат с доброволна жестокост, която са били принудени да изберат.
Участниците във войните, защитаващи териториалната цялост на родината си, имат право да се родят отново, без да носят кармичната тежест заради убийството.
Но правя една важна уговорка.
Съществува много тънка граница, която лесно може да бъде прекрачена и войниците да се превърнат от защитници на родината си в убийци.
Всичко зависи от моментното състояние, от психиката на човека, от вътрешния подтик.
Ето това в кармичен план ги определя като герои или като убийци и когато приключат със земния си живот и отидат в енергийните нива, биват „разпределяни“ на герои и на убийци.
На хора, които носят Кармата на убийци и на такива, които са защитавали своя род и родина.
Едва тогава мнозина осъзнават, че във Вселената няма тайни и всеки един миг от нашия живот е записан на нашата магнитна лента.
Този е моментът на истината, в който става ясно каква Карма са си сътворили.
Дали са сред героите или сред убийците, и двете групи не са застраховани от кармичната мъст на хората, които са загинали от тяхната ръка, защото другите, убийците, също смятат, че са проявили героизма си и когато смъртта на единия човек е настъпила в пряко противопоставяне, тогава и кармичната мъст е напълно възможна.
