Вампирите от Созопол са измислена сензация

14 юни 2012 Светлана Тилкова - Алена Любопитно 1840  2

---

Когато чуя думата „интерпретирам“ излязла от устата или из под перото на учен винаги тръпки ме побиват, защото на обикновен език тази думичка означава: ние, учените нямаме факти, за да обясним това което сме намерили поради което фантазираме като се опитваме да подчиним на „здравия разум“ народните традиции и собствените си вярвания. Както и да го наричаме думата „интерпретирам“ се припокрива единствено с думата „фантазирам“. Категорично не съм съгласна с твърдението на безкрайно уважавания от мен проф. Димитров, директор на НИМ допълнено от разни магове, гадатели и медиуми, които определиха скелетите като вампирски. В случая между учените които защитиха вампирската теза за намерените скелети и маговете-медиуми разлика няма. В един отбор са. И едните си измислят и другите си измислят, но без да имат нито един факт, който да доказва твърдението им. А знаем, че когато една измислица след многократно повторение залепне като репей в паметта на хората иди доказвай, че погребаните уж вампири не са вампири и причината за случилото се с тях и намерено от нас, потомците няма нищо общо с вампиризъм.

Вампирът се гори. Надеждата се приковава

Разказът ми за откритото при разкопките в Созопол е коренно различен от налаганата в обществото „вампирска теза”. Знам, че той няма да се хареса, защото в него няма нищо сензационно и със сигурност и аз мога да бъда обявена, че си измислям, но заради прехода във времето и пространството, който мога да правя, разкривам реалността такава, каквато е била. Който иска да я приеме.

9-и век след Христа

Последното засега прераждане на хората, чиито скелети бяха намерени прободени в Созопол, по земите на днешна България е след втората половина на 9-и век от новата ера. Родили са се като мъж и жена. В ранната си младост мъжът е паднал от скали край Созопол в резултат на което си е счупил китката на лявата ръка и си е наранил таза. Не е било фатално и с времето счупеното е зарастнало. До края на живота му лявата му китка е била по-трудно подвижна, а заради фрактурата на таза леко е накуцвал… Срещнали са се двамата млади, залюбили са се и са създали семейство. Били са сред най-изтъкнатите граждани на някогашният Созопол, образовани интелектуалци, които в един момент са си позволили да се отдадат на хобито си и са станали звездобройци. Заради точните си прогнози са били високо ценени и търсени. Известността им е била голяма. В това свое прераждане са били обявени за свръххора, орисани от Бога да помагат в трудни ситуации. А времето е било смутно и размирно.

Последният ден

Какво се е случило в последния ден от техния живот? Нямам право да кажа деня и часа.

Случило се е през есента на 917 г. Съпругът неочаквано за всички е починал. Смъртта е била естествена. Малко след него е паднала бездиханна и съпругата му. Заради кармичната им връзка са си отишли заедно, но тази информация я казвам аз, сега.

Когато това семейство интелектуалци е починало преди 1095 години смъртта им е предизвикала шок, ужас и страх за бъдещето сред населението на града, от наместника до последния просяк. Хората са вярвали, че семейството звездобройци е изпратено по божията милост да ги пази от злини, което много пъти се е случвало.

Тогава, по тези земи независимо под чия власт са били, е битувало вярването, че ако бъде прободен трупът на починалия човек още докато кръвта е топла неговата Душа няма да бъде освободена, а винаги ще бъде в близост, за да съветва и помага от незримото или пък бързо ще се въплати в тялото на избран от Душата млад човек, който ще продължи да бъде полезен, в случая с предсказанията си, да пази обществото, в което живее от опасности.

Нямало е време за губене, защото кръвта в починалия човек бързо изстива. Сложили са двете тела на нещо като тарги и са ги проболи с първото което са намерили подръка като изискването е то да не бъде оръжие. Трупът на мъжа е прободен в сърцето, а жената в областта на сърдечната чакра. Кръвта е бликнала за успокоение на всички присъстващи, които са приели случилото се за добър знак. Едва тогава е започнала церемонията по поклонението и погребението на тези двама изтъкнати граждани – звездобройци пазители на Созопол от 10-и век. Уважението на обществото и църквата към семейството е изразено като за гробните им места е отделено място зад олтара на черквата.

Без да влизам в подробности, а и не му е мястото сега мога да кажа, че в отношението на свещениците към звездобройците поне във времето между 10-и и 14-и век след новата ера няма нищо общо с невежия фанатизъм и нетърпимост на немалка част от съвременното духовенство към днешните астролози.

Ритуалът на пробождане на все още топлото мъртво тяло е бил използван в земите на Балканския полуостров, но той няма нищо общо с какъвто и да бил намек за вампирство. Тези съвременни трактовки и фантазии тръгнали от книжки за ужаси и намерили добра почва за развитие даже сред учени не се припокриват с вярванията тогава. Правило се е спрямо всички ценни за тогавашното общество хора, независимо дали са интелектуалци, пълководци или войни.

Днес в общественото съзнание е вменено, че пробождането на тялото с метален или дървен кол е с цел да се обезсили злата Душа тъй че да не може да вреди и след смъртта си.

Някога са пробождали мъртвото тяло, за да може да задържат Душата на човека, който е бил изключително ценен за обществото тогава, за да помага от незримия свят или да я принудят бързо да се въплати в зряло тяло.

Ето ви пример в който за хиляда години смисълът на едно нещо се е превърнал в друго, при това съвсем различно. Надеждата за помощ се е деформирала през вековете и днес е възприемана като действие заради ужас от бъдещи последици.

Убедена съм, че никой от хората за които науката е Бога на когото се кланят не би могъл да бъде категоричен дали тези два скелета са на хора прободени непосредствено след смъртта си или са убити. Ами ако са ритуално убити? Защо тогава се твърди, че са вампири?

Освен това, ние съвременните хора имаме странния навик да проявяваме надменност към хората живели столетия и хилядолетия преди нас. Ограниченото ни съзнание формирано от също тъй ограничено битие и мироглед все иска те да са по-малко знаещи, по-глупави и недоразвити от нас. И бъркаме. В някои отношения ние, днешните хора сме варвари в сравнение с предците си.

Очеваден пример за такова тесногръдо съждение е вярването на съвременниците, че вампирите се пробождат с кол, за да се обезсилят. Вярване дошло от художествена измислица и настанило се удобно в безкритичния мозък на обществото.

След като тялото и Душата са единно цяло преди физическата смърт, най-лесният начин да се блокира възможността за появата на вампир е мъртвото тяло да бъде изгорено. Така и са правели.

На безплътната Душа кръв не е нужна. Но на тялото – да. Няма тяло – няма вампир. Просто и ефективно решение на този проблем. Прилагано винаги при нужда.

Не знам как ще завърши цялата тази вампирска сага, но ще се радвам, ако по черепите на мъжът и жената проф. Йорданов възстанови техните образи. Бих искала не само аз, заради прехода който правя във времето и пространството, а и хиляди други хора да видят как са изглеждали не някакви измислени кръвопийци вампири, а високо уважавани българи, интелектуалци отпреди близо 1100 години.

---

• археолози, божидар димитров, вампир, вампири, скелет, созопол, юни 2012