Бòрак покръсти България

17 ян. 2013 Светлана Тилкова - Алена Алена отговаря 3171  13

---

Защо Борис Първи е станал предател за своя народ? Боилите са предпочели дръвника и да умрат, но не и да се съгласят с условията на Борис Първи. Нима са били толкова слаби, че не са се организирали и го унищожили?

Алена: Въпросът е краен и еднозначен, но дали отговаря на истинската историческа реалност? Истината е, че княз Борис Първи не е предател, а изпълнител на волята на своя народ. Но, всичко по реда си.

Даже и да не мога да правя преход във времето и пространството, не бих била крайна в заключенията и обвиненията си по който и да било исторически въпрос, още повече ако е отдалечен от нашето време и липсват родни исторически източници. Никога не бива да забравяме, че онова, което ние днес приемаме за история само защото сме открили нещо за него, останало на пергамент или вкопано в камък, невинаги отговаря на действителността, не може да бъде тълкувано еднозначно и по-важното – за нас остават скрити истинските причини, наложили едно или друго действие или избор. В случая с княз Борис-Михаил, властвал почти 37 години на българския престол като хан и впоследствие като княз, нашето разбиране за политическата обусловеност на неговите действия няма допирни точки с истинската причина наложила неимоверната жестокост при налагане на волята му. Всъщност такава е била волята на народа. Неслучайно съм направила кратка сводка според официалната историческа версия. В нея фактите са преплетени с нашите съвременни разбирания за това, което според нас, го е тласнало да приеме християнството като официална държавна религия и довело до противопоставянето на 52-ма боили. Аз мисля, че е твърде опасно и даже вредно да вменяваме в което и да било отминало време съвременното си разбиране за това как и защо е трябвало да се случи нещо. Истинската причина за приемането на християнството като официална държавна религия е съвсем различна от запазената в историята.

Името на хана

Ще започна с името на ювиги хана. Всички го знаем като Борис-Михаил. Първото име се предполага, че му е по рождение. Но след като този български владетел е по род българин, очевидно, че Борис не е неговото истинско име. Името Борис при българите не съществува.

Историята не е запомнила името на този български хан.

Неговото истинско име е Борак

Чувате го за първи път. Ще ми се да вярвам, че ще дойде момент, в който ще го открием вдълбано в каменна колона или надпис. Когато заслужим.

Вероятно на мнозина това име звучи познато и вече прехвърляте наум образи и наименования, с които да го свържете. Ще ви подскажа. Името, което в един момент ще избликне във вашата памет, особено в тази на ловците, е Барак. За някои ловци Барак е порода българско ловно куче, други са си кръстили кучето Барак. Това име се е запазило повече от 1100 години. Преминало е даже и през турското иго в България, довело до почти пълна забрава на българското и историята ни. Появило се е за първи път при цар Симеон Велики като име на куче – Борак или Боракс. Да припомня, че кучетата за българите от Първото българско царство са били свещени животни и не са използвани за жертвоприношения. Постепенно с годините името се е променило и е добило сегашния си вид.

В официалната версия на историята за приемане на християнството в България по мое мнение има един важнен въпрос, който не е получил отговор: Поради каква причина се е наложило официалното приемане на християнството за държавна религия да бъде насила.

Привидната логика не дава верния отговор. България по това време е наброявала около 250 000 души, включително славяните. Те от своя страна, с малки изключения, вече са били християни или бихме могли да кажем, че в тази огромна територия, управлявана от българите, християнството е била преобладаващата религия, а вярата в Тангра с всяка изминала година е губила от своите привърженици сред българския народ. Защо е трябвало да се насилват нещата, вместо търпеливо да се изчака и християнството да стане официална религия плавно и без насилие? Даже и във властващите български родове, включително ханския е имало християни. Да, не са били долюбвани и са възприемани от част от аристокрацията като родоотстъпници, но ги е имало.

Няма да правя аналогия с официалната история, а ще ви кажа каква е истинската причина за по-бързото от отреденото му време приемане на християнството за официална религия.

Било е поставено под въпрос съществуването на България на Балканския полуостров като държава

Независимо от преговорите, водени между България и Рим и между България и Константинопол, независимо от войните, които е загубила България, нищо не е налагало приемането на християнството по начина, останал в историята – тайно от ханския род и с почти пълно унищожение на българските властващи родове.

Основната и истинска причина за по-бързото приемане на християнството в България е била тайната договорка между Рим и Константинопол, станала достояние в българския владетелски двор, че ако българите не се причислят към едната или другата църква – Римската или Константинополската, обединената армия на източното и западното християнство ще унищожи България като държава и територията й ще бъде поделена. Имайки предвид, че България по времето на хан Борак е губила войните си с Византия, губила е и войни с по-слаби противници, е било повече от ясно, че стигне ли се до противопоставяне на войските на Източната и наследниците на Западната римска империя, ще загине.

Приемането на християнството от хан Борак, останал в паметта на историята като княз Борис-Михаил, не само е съхранило целостта на България, но и я е запазило като държава. България днес съществува заради това изпитание, от което българският владетел е излязъл с чест, въпреки пролятата кръв.

Колкото до християнството като религия, без да звуча грубо, мога да кажа, че малко го е вълнувало. Тъй както е било и абсолютно безразлично на Константин Велики, въвел го като официална религия в Римската империя.

Християнството е трябвало да бъде прието, за да оцелее България като държава, но и вътрешните закони е трябвало да бъдат спазени като бъде чуто мнението на народа по този изключително важен въпрос. Тогава, а и до падането на България под османско иго най-важните въпроси в държавата са се решавали от целия народ чрез допитване. Референдумът, както днес го наричаме, не е съвременно изобретение.

Въпросът, на който е трябвало да отговори народът, е иска или не да приеме християнството като официална религия и ако отговорът е „да“ чие върховенство да се признае – на Рим или на Константинопол. Първата част на въпроса не е будела съмнение, че ще бъде приета от народа. За втората нямало яснота, защото поселенията на запад от днешна Сърбия приемали върховенството на Рим, а тези на изток – на Константинопол.

Допитването до народа отнело 6 месеца, след което бил свикан народният сбор в Плиска.

Как са се взимали най-важните държавни решения в България?

Не знам какво е останало в писаната история. Ще ви разкажа как е ставало в действителност. Ханът, князът и впоследствие царят, управлявайки по божията воля поверения му народ, са взимали преобладаващата част от решенията си след вслушване в мнението на боилите, сановниците, болярите. Имало е обаче решения, които е трябвало да бъдат взети едва след като се знае волята на народа. Тя е била неотменим закон за изпълнение, който владетелят е бил длъжен да спази, ако не иска да бъде свален от трона. Гласуването по важните решения се е правело или на поляна, когато са били допускани и зрители, или в тронната зала, когато моментът на решението е трябвало да бъде съхранен в тайна.

Подредба на народния сбор

Князът е стоял на своя трон, издигнат до точно определена височина, като човек, заемащ най-високата позиция в държавното управление. Срещу него амфитеатрално на два реда – първият достигащ до нивото на гръдната чакра, а вторият зад него, издигнат до нивото на устата на владетеля, са били заети от боилите, които са неговите най-приближени съветници. След това са се нареждали също амфитеатрално боилите от външните и гранични области на България, височината на чиято пейка е била до долната част на ухото на владетеля. Естествено говорим за мисловни нива. Решенията на трите реда боили на брой 22+1 са се предавали, независимо че владетелят е чувал това, което те говорят и обсъждат, на най-доверения боил на владетеля, който единствен е имал право да говори на нивото на неговото ухо. Той е стоял от дясната страна на трона, но не е имал право на глас.

След трите реда боили са били пейките на представителите на народа, народният сбор. Те са били 200+1 човека представители по области на цялото население в държавата. Тяхното ниво е било на височината на ухото на владетеля, най-високото ниво, защото гласът на народа е бил неотменим закон за тогавашните български владетели, които са знаели, че ги чака смърт, ако го нарушат. Ако решението на боилите се е различавало от това на представителите на народа се е приемала народната воля. Ханът не е имал право на глас.

Как е бил питан народът?

Най-малко двадесет, но не повече от тридесет човека доверени хора на хана са получили от ханската канцелария бурканчета с течност за писане и рула фина телешка кожа, подпечатани с държавния печат – печата на хана. Тези представители на хана са били придружавани във всяка от областите на държавата от доверени лица на местните наместници. За около 6 месеца са обиколени всичките населени места в държавата. Единичните поселения са гласували в най-близкото по-голямо селище. На място се вписвали имената на родовете, представлявани от най-стария член на семейството. Той е давал дума, скрепена с пръстов отпечатък, за избора от името на своето семейство, независимо от колко членове се е състояло то. Отпечатъкът се е правил, като са потапяли пръста си в мазнина, смесена със зелени билкови багри, които са го правили неизтриваем. След като цялото парче кожа с дължина метър и двадесет и ширина около 25 сантиметра е било изписано с неизтриваем и обработен по специален начин въглен, собственост на ханската канцелария, са поставяли своя отпечатък помощникът на съответния наместник и пратеникът на хана. След това представителят на хана е поставял своя отпечатък, но с кръв. Пробивал е палеца си със „сладък трън“ и е полагал своя кървав отпечатък, за да е автентичен и да не може да бъде фалшифициран. Всяка двойка от избраните за преброители е имала най-малко десет ивици телешка кожа за попълване. Тя се е наричала „стилопис“.

След 6 месеца допитването до народа е приключило.

Народът – българи и славяни, и още 6 боилски рода от общо 58 са се съгласили да приемат християнската вяра с подчинение на Константинопол.

52-ма боили са отказали да приемат християнството, независимо че им е даден шанс за избор. Могли са да приемат първенството на Рим и даже при желание да се преместят в българските поселения в Италия. Тези боили са обосновали отказа си с вярата в Бог Тангра, който за тях си оставал истинският бог, Богът Слънце. Всъщност в началото, докато успеят да създадат организация помежду си несъгласните с християнството 52-ма боили са декларирали, че ще приемат върховенството на Рим. Този техен избор, както са си мислели, им давал време да се организират и в рамките на година-две да извършат преврат, който да преобърне нещата в тяхна полза и вярата в Тангра отново да стане водеща в държавата. Тези 52-ма боили са отказали и да тръгнат по обратния път към Памир, там, където Бог Тангра все още е бил върховното божество, защото арабите вече са били завзели териториите, през които е трябвало да преминат. Шансът им да оцелеят е бил нищожен.

Тези боили така и не успели да осъзнаят, че държавата България на Балканския полуостров и почти до Централна Европа ще я има единствено ако приеме християнството.

Мисля, че вече е ясно защо княз Борис Първи е посякъл недалновидните си и неверни боили заедно с техните жени и деца, но е пощадил воините, които са им служили, както и хората, увлекли се по техните думи. Не е имал избор, въпреки че превратът все пак се е случил.

Животът на близо 700 души от 52 боилски рода е бил цената за запазване живота на България

За съжаление заради действията и на боилите е унищожена основната част от видните прабългари на онова време. От този момент е започнало бързото изчезване и преливане на българското начало в славянското море на християнска България. Упадъкът е бил преодолян с възцаряването на цар Симеон. Уви, само за времето на неговото управление.

Тази е истинската история за приемането на християнството като официална религия в България.

Учудвам се на въпроса ви защо Бог Тангра не е защитил своите. За разлика от Създателя, Твореца на всичко и всички във Вселената, Бог Тангра е Богът Слънце, даващ живителната светлина и топлина на нашата планета, но той, както разбирам от вашия въпрос и съм длъжна да го опровергая, не е създание, което да направлява и да раздава правосъдие. Това, което казвате, е равнозначно на питането защо Луната, Меркурий, Венера или Марс не ни пазят от драми и не ни защитават, още повече че само Луната не е обожествена.

Верният прочит на историята е много далечен, но може би някога във времето напред и това ще се случи.

–

Покръстването – официалната версия

Хан (княз) Борис-Михаил е един от най-великите владетели на средновековна България, проявил се като голям държавник, дипломат и далновиден политик. Княз Борис Първи поема управлението през 852 г. на една огромна по територия държава, населена с разнородно по етнически състав население, сред което като маса доминирали славяните, а като фактор в държавно-политическия живот – българите.

Териториалното разширение през първата половина на IX в. поставя българската държава в по-непосредствен досег с християнския свят не само на юг, но и на северозапад.

Далновидният държавник хан Борис (852-889 г.) се съобразява с това обстоятелство и решава да въведе християнството като официална религия. Той прозира духовно-етническото единство на държавата само чрез еднаква за двата етноса (славяни и българи) религия. Първоначално се предвижда покръстването да се извърши от Западната (Римска) църква. През 862 г. между хан Борис и крал Людовик Немски е сключен съюз, който урежда и приемането на християнството. За да разруши тоя съюз и да прекъсне по-нататъшното сближение, Византия организира коалиция от Великоморавия, Хърватско и Сърбия против България.

За няколко години хан Борис загубва три войни и нито веднъж не постига победа на бойното поле. След поредната победа на Византия (855-856) под нейна власт преминават черноморските градове на юг от Балкана, областта Загоре и Пловдивската област. Борис проумява, че не трябва да търси краткотрайна изгода, а да преследва дългосрочни цели и че за реализирането им не трябва да разчита на войната, а на дипломатическа прозорливост. За младия хан не е тайна, че бъдещето на Европа е в посока на християнския универсализъм и че България може да заеме достойно място в Европа само с помощта на кръста. Това се отнася най-вече до отношението с Византия и Немското кралство, които третират България като „варварска“ страна.

През 863 г. българските войски са разбити и хан Борис сключва мирен договор с Византия, но при едно категорично условие: българските пратеници да бъдат покръстени в Константинопол, а след това да се покръсти владетелят и целият народ. Заедно с покръстените пратеници в българската столица Плиска пристига и византийска духовна мисия. Бързината на стеклите се събития не дава време на Борис да подготви приближените си и народа към съдбовното му решение. Затова покръстването му и това на семейството му не става нито публично, нито тържествено, а тайно, и то през нощта. За кръстник на владетеля е определен самият византийски император Михаил III, представен по делегация (т. е. не присъства лично). Така хан Борис се покръства под името Михаил и става княз. Тези събития се отнасят към есента на 864 г.

Масовото покръстване на българския народ започва през пролетта на 865 г., като някъде е извършвано с въодушевление, а другаде – с насилие. Не закъснява и предвидената от княз Борис-Михаил реакция на висшите боили, които съзират в постъпката на владетеля опасна за държавата политика. Те публично го обвиняват, че е дал на народа „лош закон“ и въстават срещу него. Подпомогнат от верните си сътрудници, княз Борис успява да предотврати бунта и наказва сурово 52-ма от най-изтъкнатите предводители заедно със семействата им.

---

• Бòрак, Борис I, българия, история, покръстване