Препарирано тяло не пуска Душата

19 юни 2013 Светлана Тилкова - Алена Алена отговаря 2812  2

---

Здравей, Алена, искам да те попитам за нещо, което ми е интересно, а и е актуално. Става въпрос за изложбата, гостуваща в България – „Човешкото тяло“. Преди време гледах в предаването „ТАБУ“ начина, по който се обработват човешките тела, за да бъдат изложени във вида, в който можем да ги видим сега. Технологията не ме смути. По-зловещо ми се стори, че тези тленни останки не са погребвани или кремирани, а са запазени. Тук искам да те попитам – правилно ли са постъпили хората, като доброволно са се съгласили телата им да бъдат поместени в изложба след смъртта им? Или казано по друг начин, давайки съгласието си за такова „увековечаване“, приковават ли хората душите си към Земята, защото тленното им тяло остава цяло? Вредно ли е за нас да посетим тази световноизвестна изложба, въпреки че съм почти сигурен – на изложбата са поставени пластмасови макети, а не реалните експонати? По същия начин ли стоят нещата с балсамирането на египетските фараони при погребенията в пирамидите? Ще се радвам да получа отговор на този въпрос, вероятно не само аз те питам за това.

Ето и подробностите по темата: „Мозък, бял дроб, кръвоносни съдове и черен дроб са само част от близо 200 експоната на органи на човешкото тяло, които ще може да разгледате на изложбата „Човешкото тяло – разкрито и реално“, която се откри на 25 април в ЦУМ. Телата – представени с истински кости и човешки органи, са съхранени чрез процес, наречен „полимерно запазване“. Всички експонати са дарени за научни и образователни цели на акредитирани медицински университети в Народна република Китай. Самите експонати са изработени в Китай. За разлика от скандалните изложби на немския лекар Гюнтер фон Хагенс, който е родоначалник на идеята за подобни изложби, настоящата експозиция има за цел да образова. Посетителите могат да се запознаят в детайли с мускулната, скелетната, храносмилателната, репродуктивната, дихателната, отделителната и кръвоносната система, както и с кожата, жлезите, ноктите и косата на човека.

За първи път изложбата е показана във Флорида през 2005 г. Гостувала е в почти всички големи градове в Европа, Северна и Южна Америка. Преди да пристигне в София, е била в Белград. Навсякъде по света изложбата е била приета добре и се е радвала на голям интерес. Единствено във Венецуела изложбата е била забранена от президента Уго Чавес.“

Алена: Въпреки че експозицията имала за цел да образова, аз няма да я посетя. За да ходиш на подобни изложби, трябва да имаш много специфична душевност, която аз не притежавам.

Ако експонатите са пластмасови и не са изградени върху труповете на хора, в кармичен план последици няма за никого.

Хората, които са дарили доброволно или не съвсем телата си за научни изследвания и са позволили или пък е направено против волята им приживе да бъдат „увековечени“, са си забранили следващи прераждания.

Приковали са завинаги душите си към Земята

Изложбените останки от човешки тела освен че не са погребани или кремирани не са и опети съгласно религията или народопсихологията на собствениците им приживе. Душата не е намерила покой. Няма и да го намери, докато тялото е излож­бен експонат.

Не съм аз човекът, който ще каже дали е редно или нередно да бъде посещавана тази изложба. Въпрос на личен избор.

Има разлика между балсамирането и излагането на човешки тела в подобни изложби.

Изложените тела нямат общо с балсамираните. Те са обработени такива, каквито са били, и лъчат това, което е изживявал приживе техният собственик, като страданията и болките в сетния му час са се запечатали завинаги в тези техни останки. Само абсолютно безчувствен и дебелокож човек няма да усети нищо, посещавайки подобна изложба.

При балсамирането тялото се смалява, а и всички вътрешни органи се вадят от него. Дори и да иска Душата да се върне във вече излишното й тяло, няма как да го стори. Даже и да пренебрегнем факта, че мумията е добре опакована цялата с намаслени ленти, балсамираното тяло е само спомен за опаковка, която никога не може да бъде изпълнена със съдържание. Не така е в изложбата с „живи“ тела. В този случай Душата отново е напуснала тялото, но е останала свързана с него защото органите, костите, кръвоносната система са съхранени. Поради тази причина е невъзможно да бъде прекъсната сребърната нишка, която свързва полевите структури с излишната вече опаковка от предишното съществуване на „дарителите“.

---

• душа, душата, изложба, човешкото тяло