Във връзка с Регламент (ЕС) 2016/679, е необходимо да декларирате съгласието си да събираме, обработваме и съхраняваме личните данни, които можете да подадете при използването на предоставените в интернет страницата на "Арос Груп" ООД услуги, в съответствие с нашата Политика за поверителност и за защита на личните данни, както и да приемете нашата Политика за бисквитки (cookies), която е минимална и включва само бисквитки, нужни за основната функционалност на сайта, преди да можете да продължите.
Последно обновяване 24 ноември 2024, 00:00
Сурвакането – право и обратно
Все още се радваме на красива есен, но съм сигурна, че съвсем скоро ще посрещнем и красивата зима, а заедно с нея и най-дългоочаквания период от годината – Коледните и Новогодишните празници. Моля те да разкажеш за сурвакането. Кога се е появило, как е редно да се изпълнява обичаят и защо го има само в България? Този обичай не е запазен съвсем с годините и на много места е изкривен. Не знам дали не ни вреди повече, като ни сурвакат, вместо да ни помага – нали е за здраве, все пак обичаят.
Алена: Сурвакането е български обичай, в който деца наричат и орисват възрастните, като молят природата да им дари здраве, плодородие, а труда им – с добра реколта.
Сурвакане има единствено сред българите, никъде другаде по света. Не съм се връщала назад в хилядолетията, за да видя кога се е появило, но във Фанагория, при хан Кубрат вече съществуваше. Сурвачката се правеше от дълги и жилави пръчки, по тези земи дрян няма. Беше с височина около 60-70 сантиметра, направена от една пръчка с дължина около 1.50-1.60 метра. Около средата пръчката се извиваше надолу, като образуваше осморка. Тази сурвачка беше единия вид. Вторият вид наподобяваше уруборос. Главата на змията на мъдростта се привързваше здраво в горния край отпред към дръжката. Мястото на пресечната точка минаваше отзад на дръжката и също се привързваше, а опашката беше най-долу, отново върху дръжката и здраво стегната. Използваха се вълнени конци – бяло, зелено, червено, синьо. С тези цветове се багреха и мартениците. По старите български земи сурвачката можеше да остане така, можеше да бъде и цялата усукана с четирицветните конци. По сегашните ни земи сурвакането дойде с народа на Аспарух.
Сурвакането, както всяко нещо претърпя промяна и във Второто българско царство, освен че се прави от дрян, вече има и формата на карта спатия. Не се сещате защо спатия. Защото трите кръга във формата на мисловен триъгълник изразяват триединството – Свети Дух, Свети Отец, Свети Син. Сурвачката се прави само от едно дряново клонче. Вълнените конци, с които се връзва и увива, са същите като цветове. Към сурвачката вече се привързват цели клончета с изсушени горски плодове, откъснати точно на Димитровден, когато приключва прибирането на реколтата. Всяко дете трябва само да си ги откъсне. Клонките с изсушените плодове се извиват на дъгичка или на уши, прикрепят се малки букетчета от изсушени билки, привързани с червен, зелен, бял и светлосин конец, увити около клончетата. Нищо друго не се слага.
Само здрави деца от три- до 12-годишна възраст, не по-големи, сурвакат само здрави хора. На добитъка се връзва снопче от четирите конеца, също за здраве. Болните деца, болните възрастни, както и бременните булки са орисвани с подарено малко дряново клонче с привързани към него клончета сушени плодове лично от хана или царя, в близките до Царевград поселения. В далечните български земи орисването е задължение на местния представител на Народния събор. Наричането е да се справят бързо с болестта, да е лека бременността и раждането и да станат отново част от ханството или царството. Точно на Васильовден царят получава от патриарха менче жива вода, която е различна от светената и с нея в денят орисва добитъка и конете на войската.
Обратното сурвакане
В днешно време децата сурвакат по гърба и наричат. Този ред обаче е обратен на автентичното сурвакане, което е лице в лице. Защо сурвакането от лице става в гръб, не мога да отговоря засега. Не съм се ровила във времето и пространството, за да го разбера. Случило се е по време на турското робство.
Защо не трябва да се сурвака в гръб? Защото чакрите на гърба на човека са винаги отворени и попиват без никаква възможност за защита. Думите за орисия може да са благи, но подсъзнателните мисли да са зли. Те също лъчат и попиват в гърба на човека, нищо че не са изречени на глас.
Ако детето е малко, някой го гушва и то нарича със сурвачката както си избере – първо по лявото рамо, след това по дясното рамо или обратното, за което в нарочна извезана торбичка му се пускат дарове – сладки, соленки, плодове, никога пари. Природата пари не дарява и предците ни са знаели този простичък факт, забравен в днешно време.
Кой прави сурвачката
Вредят ли ни купените сурвачки и трябва ли сурвачката да е изработена лично от детето с помощта на неговите родители? Досега винаги съм купувала на малкия. В последните години хората масово си купуват дрянови сурвачки от пазарите, много красиви, шарени, с пуканки, монети, ядки, вълнени конци и прочее.
Редно е всяко дете, което ще сурвака, да направи само своята сурвачка с помощта на родителите естествено, а не да се купува готова с много ненужна украса, което не е толкова важно. Опасното е, че купената готова сурвачка е заредена с чужда, незнайно каква енергия. Само вълнените конци са свързани с древните сурвачки от това, което си описала. В моето детство баба ми държеше аз да си направя сурвачката, традициите все още някъде бяха съхранени, въпреки че тогава вече се продаваха готови сурвачки от върбови пръчки, увити с бяла декоративна хартия.
Възраст за сурвакане
От каква до каква възраст могат да сурвакат децата? Само децата могат да сурвакат, поне така знам аз. Моите племенници настояваха миналата година да ме сурвакат, естествено за да си събират пари, не толкова заради обичая и емоцията. Чувствах се неприятно, тъй като и двамата са вече тийнейджъри. Единият на 14 години, другият на 16 години. Големият си е почти мъж вече. Отказах им. Попадала съм в предишни години и на друга крайност – бебе да сурвака, но майката държи сурвачката и изрича посланията вместо него. Това редно ли е? Напълно самостоятелно ли трябва да е детето, да говори, да разбира, за да сурвака или може да му се помага.
Както вече казах, децата имат право да сурвакат в периода от 3 до 12 години, когато и най-малките могат да запаметят и сами да изрекат думичките. След тази възраст сурвакането е с цел събиране на пари, което лично аз не одобрявам. Не мисля, че едно дете трябва да се учи, сурвакайки, да готованства от първия ден на годината.
Може да се помогне на детето, ако е на 3-4 годинки и няма сила на ръчичките. Тогава гушнато от мама, която държи с него сурвачката, си казва думичките… може и с малко подсказване.
Думи за наричане
Кои са точно автентичните послания, когато сурвакат децата, или какво е хубаво да се пожелае, докато те удрят по гърба със сурвачката?
Сурва Весела година, до Година, до Амина, да си жива да си здрава. Нищо повече. Това са пожелания, които едно дете лесно възприема, а както вече казах, по гърба никой не бива да бъде сурвакан.
Болни сурвакат ли се?
Редно ли е да се сурвакат хора с тежки заболявания: физически или умствени или в момента са леко неразположени, и след това децата да сурвакат здрави хора? Знам за такива случаи, за това искам да те попитам дали има последствия.
Груба и вредяща грешка е да бъдат сурвакани болни хора или неразположени с вирусни заболявания, а след това здрави, защото сурвачката попива негативните емоции на болния и ги предава на здравите, а смисълът на сурвакането се губи изцяло. И в това отношение сме забравили знанието на предците си.
Бременни сурвакат ли се?
Бременни жени или животни могат ли да се сурвакат за здраве?
Не е редно да се сурвакат, към тях пожеланието се отправя от най-възрастния здрав човек в семейството.
Болно дете сурвака ли?
Може ли детето да сурвака, когато в момента е болно, било то леко хремаво или със слаба кашлица, или пък страда от някакви тежки или леки заболявания?
Не е редно да сурвака, ако е болно, поради вече изброените по-горе съображения. А и сурвакането не е задължителен ритуал, не е бил и при предците ни. Всяко семейство може да прецени как да постъпи и да прескочи една година, а има домове, в които сурвакането не е традиция.
Да дадем ли пари?
Какво можем друго да дадем на децата освен пари? Откъде е дошло това даване на пари, в миналото какво са давали на децата? Наблюдавам, че после самите деца коментират кой колко пари им е дал, кой е бил стиснат, кой е бил щедър, каква сума са събрали, има коментари, негативни, прикрити мисли и някак си изчезва емоцията на самият обичай, меркантилизира се, самите деца губят невинността и детското у себе си, ужасно е, даже като бях малка, се чудих как тези пари, които ни дават, ще им купят здравето и благополучието, което им пожелаваме.
Даването на пари обезмисля сурвакането и в никой случай не орисва сурвакания на добро. Пари в нашето далечно минало не са се давали, считало се е за зла прокоба, орисваща на бедност и нищета. Сурвакането и пожеланията, наплатени дори със златица, не поднасят здраве, щастие и берекет. Децата са получавали орехи, колачета, плодове, дребни сладки в зависимост от традициите на съответното време. Поставяли са се в специално ушити торбички за всяко детенце и са се подарявали след казаните думички с пожелание и на него да върнат многократно тези пожелания, които е изрекло.
Старата сурвачка
Какво се прави със старата сурвачка? Изхвърля ли се на боклука? Едно дете ми каза миналата година, че е сурвакало с една сурвачка няколко години подред и си я пазело? Това ми прозвуча ужасно. Аз винаги купувам нова на моя син, а старата изхвърлям в кофата.
Сурвачката се използва само веднъж, на Нова година и след това се изхвърля, в днешно време в кофата за боклук. Всяка година се прави нова, старата вече е изпълнила своята задача и е потънала в забрава, но преди да я изхвърлиш, я потопи в топла вода, за да отмиеш енергията, което е попила.
Предците ни са правели следното – след като сурвакането приключи, децата в семейството, в рода, приятелчета се събират и всичките отиват в гората, където на любимо място за игра или по някакъв друг техен избор нареждат прави сурвачките една до друга около дърво или дървета. До пролетта сушените плодове вече са изядени от горските обитатели, а сурвачките са се слели с природата и пренесли пожеланията и орисията там, където ще бъдат чути.
Светлана Тилкова - Алена
Завършила е международни икономически отношения и икономическа журналистика във ВИИ „Карл Маркс - сега УНСС. Дълги години е практикувала професията у нас и в чужбина. Изучава номерология от 1971 година, а астрология от 1977 г. При двумесечния си престой в Япония в източната и в класическата астрология я въвежда японски астролог. В периода 1983-1984 година изучава редовно астрология и психоанализа в САЩ – Ню Йорк, когато за първи път среща своята учителка Линда Гудман. През 1993 Линда Гудман й поставя задачата да продължи изследванията си и да развива науката номерология и по-специално кармичната номерология и кармичната астрология. Алена е автор на 78 книги и повече от 240 хиляди хороскопи. Създател и автор на сп. „Кармичният кръг“ излизащо всеки месец от януари 2001 година. От 26 ноември 1999 година е единствената българка член на Германския съюз на астролозитe - DAV. От 8 август 2006 година е член на Международната астрологична асоциация ISAR , а от 2015 година е член и на Американския астрологичен съюз. На 26 януари 2010 година с решение на Германският астрологичен съюз, е избрана да оглави българският филиал на Германският астрологичен съюз и да бъде негов председател. --- Wiki
Здравейте, ще напиша нещо, което няма връзка със сурвакането. Днес е Коледа. Различните телевизионни канали преливат от филми за дядо Коледа, за дъщерята на дядо Коледа и т.н. Но никъде не видях филм, свързан с раждането на Исус, а нали това е точно празника. Боли ме, че такъв светъл духовен празник се е изродил до безразборно купуване на подаръци, до отрупани трапези с храна и алкохол, а никъде нито дума за раждането на Спасителя. И децата си възпитаваме по този начин….