Карма лесно се товари, с болка се разплаща

01 окт. 2017 Светлана Тилкова - Алена От главния редактор 1726  7

---

След като четете „Кармичният кръг“, вие сте от хората, които знаят що е това карма. Знаете че сте й подвластни.

Разказвала съм ви, че карма, позитивна или негативна, се гради с мисъл и действие. Обърнете внимание на думата „мисъл“. Може и да не е споделена, може след нея да не следва действие, но дори когато наум говорим със себе си, ние градим своята карма. Звучи страшно, колцина ли ще повярват, но такъв е редът във Вселената. Ще ви обясня защо дори мислите създават кармични последици, които разплащаме в живота си, настоящ, следващ, или получаваме отплата за тях.

Всичко около нас е енергия. Видима, невидима, в различно агрегатно състояние.

Физическото тяло на човека е втвърдена енергия. Мислите са незрима ефирна енергия, която се разпространява мигновено и никога не изчезва. Мисълта е по-бърза от скоростта на светлината, въпреки че човечеството все още не е открило истинската скорост на светлината във вселенските простори, недостъпни за земната техника. С мисълта си, ако знаем как, можем да общуваме в реално време с планети, които са, примерно, отдалечени на 300 000 светлинни години от Земята. За енергията на мисълта граница няма, затова мисълта може да бъде много опасно оръжие. Разказвала съм ви, че формирана и насочена мисъл-форма може да тласне живота на човек в различна от отредената му посока, да го разболее, да деформира физическото му тяло или дори да го унищожи. На нискоразвити планети като Земята умело насочените мисли са масово използвано неразкриваемо оръжие за злодеяния. Затова мислите на всяко същество, без изключение, се претеглят от кармата. Как става това?

Всеки от нас от първото си раждане е съпровождан от личната си магнитна лента, нещо подобно на лентата на аудиокасета. На тази лента се записват и са видими всички мисли и действия във всичките им проявления по всяко време. Скрито, покрито няма. Затова винаги съветвам дори в мислите си, които само вие си знаете, да бъдете чисти. Не пожелавайте даже наум зло на никого. Не мечтайте и не заричайте в мислите си някой, мъж или жена, който ви е неприятен или му завиждате, или дори го мразите, но лицемерно му се пишете приятели, да бъде нещастен. Тези мисли ви трупат негативна карма. Мислите имат силата да утежнят много повече кармата на всеки човек, отколкото неговите действия. Познавате такива хора. На думи са велики, всичко знаят и могат, делата им са нищожни, нищо в живота не са постигнали, но мислите им, те са като Еверест на злото. Подиг­рават се на всички, злостват и наум, и наяве. Реалността, създадена от мислите им, е тяхното битие – мехур, в който си живеят и злобеят. И аз познавам подобни злословни натури. Вие обаче не знаете какво говорят, когато не ги чувате, какъв е вашият образ в техните мисли. Аз знам какво мислят и говорят за мен. Не мислете, че го искам. То се получава неусетно, защото всеки, който изрича моето име или мисли за мен с безразличие, добро или зло, прави независеща и неконтролируема от него енергийна връзка с мен. На човечеството е отнето умението да чете мисли, поради което това общовалидно правило е достъпно за единици на Земята, иначе досега хората да са се самоунищожили.

Една „приятелка“, не помня вече колко пъти съм й била полезна, както търси помощта ми, така разпространява слухове за мен и се е обградила с няколко „феномена“, които всеки ден се опитват да въздействат върху моето здраве, върху книгите ми, върху „Кармичният кръг“, върху личния ми и професионалния ми живот. И тази моя „приятелка“ все пропуска покрай ушите си деликатните ми думи, че знам какво прави, за мен няма тайни, стига да поискам да ги разкрия. Неслучайно съм дошла на Земята Светлина да дам. Затова съм неуязвима. Иначе такива различни като мен земните хора ги влече да ги унищожават, ако им бъде позволено. Възможно е, но тогава обществото си трупа такава карма, че поколения я разплащат. Питат се защо Съдбата ги наказва, но отговор няма. Не са склонни да приемат простата истина, че винаги всичко е свързано с всичко.

Бъдете чисти в мислите си и ще живеете в зоната на Доброто, зоната на Създателя, Духовното начало и в зоната на Демона на Мрака – Материалното начало.

Колкото и човека да попитате, всичките ще ви кажат – аз така живея, но мнозина от тях лъжат. Лъжат, защото не знаят, лъжат съзнателно. Много са хората, които са приели за свой Бог Сатаната, дори Дявола. Приели са ги съзнателно и се подчиняват на техните правила, но иначе бият чело в черква или се изживяват като атеисти. Горко на такива хора, които се посвещават един другиму, като пият капки човешка кръв и дотолкова оглупяват, че наричат земен човек „божествен“ и изпълняват всичките му разпореждания. За такива хора, на които психиката е променена, но без да са луди съгласно общественото разбиране, злото е добро, а доброто – зло. Във Вселената това разделение е ясно, на Земята се приема по-често като морална категория. Не упреквам, нито имам право да виня хората, чиято енергия пулсира с енергията на Злото. Такъв е техният свободен избор, защото го позволява животът на ниско развитите планети. Такива дефектирали човешки същества никога не биха могли да разберат, че след тяхната кончина Душата им отива в астралните полета на Създателя, а не в несъществуващите селения на техния господар приживе. Няма накъде да бягат. Оттам кармата, която са натрупали, ги захвърля в пропастта на тяхното страдание в следващото им прераждане. Но не за всички. Мнозина не получават тази милост. За техния вечен Дух животът приключва. Вечността свършва, защото са толкова повредени, че няма никакъв шанс да се променят при прераждане, поради което биват разпаднати. Ако мислите, че такива хора ще приемат думите ми, грешите. Те са вкопчени в своето несъществуващо величие и ми се подиграват на „незнанието“. Простила съм им, прощавам им, защото няма да спрат да ми вредят, докато сами не предизвикат своята карма към крайно действие.

Лесен начин да си натрупа човек негативна карма е да забравя подадената ръка. Помогнала съм на много хора, поискано и непоискано. Плащам си цената за съжалението към един или друг човек. Уча ви, че не бива да съжалявате никого, може да бъдете съпричастни към неговото страдание или проблеми, но не и да го съжалявате, защото съжалението ражда омраза. Казвам ви го, но и аз съзнателно съм помагала от съжаление, за което все още си плащам. Водих крачка по крачка хора от нищото към върха, който сега заемат, но не им се полага. Те ще платят своята цена, защото Вселенският закон – за поискано и неоценено доб­ро, наказанието е голямо, няма да ги подмине. Знам какво предстои, защото правилата за всички живи същества са еднакви, но все още понасям подмолни удари от тези хора заради стореното им от мен добро. А те си мислят, че не знам.

Никога не забравяйте да благодарите за помощта, която сте получили, особено когато без нея нямаше да сте това, което сте. Не мразете, така утежнявате кармата си. Възпитавайте мислите си в чистота и почтеност, за да живеете в зоната на Светлината.

---