Във връзка с Регламент (ЕС) 2016/679, е необходимо да декларирате съгласието си да събираме, обработваме и съхраняваме личните данни, които можете да подадете при използването на предоставените в интернет страницата на "Арос Груп" ООД услуги, в съответствие с нашата Политика за поверителност и за защита на личните данни, както и да приемете нашата Политика за бисквитки (cookies), която е минимална и включва само бисквитки, нужни за основната функционалност на сайта, преди да можете да продължите.
Последно обновяване 22 ноември 2024, 00:00
Мартеничките по времето на цар Калоян
Мартеничките по времето на цар Калоян. Снимки: А. Тилков / сп. „Кармичният кръг“
Мартениците са неразделна част от българската култура през всичките хилядолетия живот на нашата народност. Сега няма да разказвам кога, как и защо са се появили за първи път. Няма да разказвам кога и защо са се променили до настоящия им вид. И на този разказ ще му дойде времето някога.
Днес ще ви разкажа и покажа какви са били мартениците в началото на Второто българско царство, по времето на великия български цар Калоян, когото според протокола би трябвало да наричаме император цар Йоан-Асен Първи от Асеневци, чиято родова кръв е толкова синя, колкото на всички онези западни крале и императори, на които историята не е успяла да заличи произхода.
Направата на мартениците е сложен ритуал, който за съжаление с вековете е останал само една опаковка. Преобладаващата част от неговото съдържание и наричания е забравена.
Ние днес наричаме плетените червено-бели фигурки Пижо и Пенда, но през XIII в. тези имена са абсолютно непознати. Човечетата са се наричали Марта и Марто. Ударението на думата “мартеница”, както я наричаме днес, също е различно. Тогава са казвали “мартеничка, мартеница”.
Само жени са преплитали и правели мартениците, които имат по-сложна изработка от днешните. Всеки пети сплиттк и всеки възел на мартениците е бил наричан за нещо – за здраве, берекет, за здраве на родилката. Няма да споделя думите, с които са наричали жените, когато са правели мартениците, независимо че и в днешно време тук-таме в народните обичаи има някакъв съхранен спомен за тези наричания.
Мартеничките по времето на цар Калоян. Снимки: А. Тилков / сп. „Кармичният кръг“
Началото на направата на мартеници е в точно определен момент за всяка година. Това е денят на фактическото новолуние. Продължава в дните на нарастващата Луна и приключва в деня на фактическото пълнолуние през месец февруари. Това начало е свързано с идеята, че тъй както Луната започва да се пълни, така животът на хората ще бъде сит през цялата година, хамбарите ще бъдат пълни и жените ще зачеват лесно.
За направата на мартениците нашите предшественици са използвали четири цвята предимно вълнени конци – червен, бял, син и зелен. Червено за здраве и силна кръв, бяло за светлина в сърцето, синьо – за да е синьо и мирно небето, зелено, за да е плодородна земята и да храни хората.
Правили са се гривни за ръцете на децата, жените и мъжете, като са вплитали четирите цвята или са ги промушвали през изрязана кора от бреза. Мартеници с кора от бреза са дарявали на жените заради поверието, съществуващо по времето на цар Калоян, че жената, която я носи, няма да страда от задух, проблеми с дишането и ако е по-млада булка, с лекота ще зачене. Освен това жената ще бъде кипра, стройна и нежна като стъблото и листата на брезата. Бялата или външна част на кората е лягала върху тялото.
Четирицветните огърлици от преплетени конци са имали за тежест пробит жълъд или половин черупка от лешник, за да се носи мартеничката на врата, предимно от жените. В черупката от лешника и жълъда не се е влагал допълнителен смисъл, служели са тежест и са били оцветявани в синьо, зелено, жълто. Никога в маретница – гривна, огърлица или фигурка, не се е слагала монета, защото се е вярвало, че Земята ще им отмъсти и ще ги лиши от реколта.
Мартеничките по времето на цар Калоян. Снимки: А. Тилков / сп. „Кармичният кръг“
На двете фигурки – Марта и Марто, които олицетворяват пролетните ветрове, гонещи зимата, също изработвани от четирите цвята конци, са слагали на коланчетата плетена торбичка с троха хляб с наричане да не гладуват хората и за пълнота на дома. Никога монета! На гърба на момченцето и момиченцето са прикрепяли метличина – да измете лошото и неволите, да изгони студовете и подсети Малък Сечко да си ходи, да раждат много посевите.
Направата на мартениците освен важен за живота на българите ритуал е била и твърде трудоемка работа за някои. Правило е било на всичкия добитък и домашните любимци също да се върже мартеница, независимо дали в къщата има една овца, крава или коза или стотици овце. Мартеничките за животните са били двуцветни – само червено и бяло. Любопитен факт е, че днешните българи носим мартеници, които някогашните българи са слагали на животните.
Когато се е случило войник с мартеница да бъде ранен в битка преди края на март, мартеницата задължително се е хвърляла в река с наричане да отнесе болката и страданието. Хората в това време знаят, че предметите, в случая мартениците, попиват енергията на човека, който ги е носил. Затова и енергията на страданието трябва да бъде отнесена от водата, а не съхранявана до периода на изхвърляне.
Мартениците са се правели от жените в дома. Не са се продавали. Традицията е позволявала да бъдат подарявани. Освен хората с мартеници са закичвали дверите на къщите. По традиция в нощта на 1 март селянките от царските села около Царевец закичват крепостните порти на Царевец и Трапезица със стотици мартеници.
Мартениците по времето на цар Калоян са се носели от 1 март до 31 март, когато задължително са се хвърляли в река с наричания. Не са се носели както е прието днес – докато видим първия щъркел. Също така понятието “Баба Марта” не съществува. Новото възраждане на природата се е възприемало за нормално да бъде олицетворявано чрез двете деца – Марто и Марта, за които растежът е бил неотменна част от техния живот. На човека от началото на XIII в. му е непонятно защо българите от XX-XXI в. бележим началото на растежа на събудената за нов живот природа чрез образа на една баба, жена, на която животът затихва, а не се възражда.
Светлана Тилкова - Алена
Завършила е международни икономически отношения и икономическа журналистика във ВИИ „Карл Маркс - сега УНСС. Дълги години е практикувала професията у нас и в чужбина. Изучава номерология от 1971 година, а астрология от 1977 г. При двумесечния си престой в Япония в източната и в класическата астрология я въвежда японски астролог. В периода 1983-1984 година изучава редовно астрология и психоанализа в САЩ – Ню Йорк, когато за първи път среща своята учителка Линда Гудман. През 1993 Линда Гудман й поставя задачата да продължи изследванията си и да развива науката номерология и по-специално кармичната номерология и кармичната астрология. Алена е автор на 78 книги и повече от 240 хиляди хороскопи. Създател и автор на сп. „Кармичният кръг“ излизащо всеки месец от януари 2001 година. От 26 ноември 1999 година е единствената българка член на Германския съюз на астролозитe - DAV. От 8 август 2006 година е член на Международната астрологична асоциация ISAR , а от 2015 година е член и на Американския астрологичен съюз. На 26 януари 2010 година с решение на Германският астрологичен съюз, е избрана да оглави българският филиал на Германският астрологичен съюз и да бъде негов председател. --- Wiki
Много интересна статия но госпожо Алена не ми станаха ясни някой неща, вероятно е плод на моята не осведоменост но все пак не разбрах синия цвят като е за „синьо и мирно небе“ интересно какво разбира под не мирно небе. Войните едно време не са били по небето а по земята. Защо точно небето да е мирно, а не между хората да има мир? Защо точно небето т.е. синьото да се свързва с пролетта? Нима през зимата небето да не е синьо? Защо точно кора от бреза при положение че тя се среща изключително рядко и то на доста голяма надморска височина, зона която по това време е била почти не населена. Съжалявам не искам никого да засегна но ми звучи някак като социалистическо обяснение за цветовете на нашето знаме. Не знам защо но някак нещо не ми влиза в душата това вашето.