Във връзка с Регламент (ЕС) 2016/679, е необходимо да декларирате съгласието си да събираме, обработваме и съхраняваме личните данни, които можете да подадете при използването на предоставените в интернет страницата на "Арос Груп" ООД услуги, в съответствие с нашата Политика за поверителност и за защита на личните данни, както и да приемете нашата Политика за бисквитки (cookies), която е минимална и включва само бисквитки, нужни за основната функционалност на сайта, преди да можете да продължите.
Последно обновяване 21 ноември 2024, 00:00
На Мелпомена сме наследници
За някои от нас коренът на българите се крие в библейския Сим, сина на Ной. За други родоначалник ни е Авитохъл. Трети са убедени, че произхождат от маймуната, която заради принудата да работи взела, че се очовечила. Аз обаче съм склонна да мисля, че пряк родоначалник на българското общество е музата на трагедията в театъра – Мелпомена. Надали в Европа, пък и по света има по-големи театрали от нас, хората, живеещи в България. Без значение е дали сме българи, турци, цигани, арменци, евреи, ние сме доказали, че сме различни от братята си по кръв в други части на земното кълбо. Вероятно за това има причина, която можем да потърсим в 45-те години социалистическо управление, когато професионалните върхове бяха запазени само за правоверните партийци, независимо кой колко знания и интелектуален багаж имаше. Можем да се върнем и още по-назад – по време на османското иго, където театърът нерядко е бил на живот и смърт и мимикрията е била важно качество за оцеляването на българина, докато е страдал в ролята си на гяур. Всъщност не мога да кажа откъде се е пръкнала тази наша черта винаги и от всичко да правим театър, докато се опитваме да прикрием реалността, сякаш се страхуваме, че ако бъдем истински, ще станем много по-уязвими от околните.
През последните 23 години всеки играе някаква роля. Комунистите станаха социалисти, а някои от тях даже родоначалници на десни партии. Живеем в панелки, пред които паркираме скъпи возила в опита си да заблудим околните, че сме баровци. Младите момичета по-често искат да бъдат мутреси и да минат за ВИП. Разграбването на социалистическото наследство на България се изигра в постановката „Масова приватизация“, в която всеки от нас получи лотарийно билетче под формата на бонова книжка без покритие, а печалбите отидоха в предварително известни „наши хора“. Жалваме се, че сме най-бедните в Европа, но кътаме в банкови влогове 35 милиарда лева. Ходим некъпани и с опърпани дрехи само и само да предизвикаме нечие съжаление. Или пък гордо сме се барнали във „Версаче“, „Армани“ или „Гучи“, но се возим в метрото, трамвая или автобуса и гледаме да вземем нечие оставено на седалката билетче. Далаверата е част от театъра.
На всички е ясно, че България не може да си позволи цената на нова ядрена централа в Белене, но театърът, който разиграва социалистическата партия, е толкова добър, че може да разубеди всеки колебаещ се лаик и да го превърне в защитник за каузата на втора атомна.
Театърът отдавна се е превърнал в наше ежедневие и ако преди, някога назад във времето е бил форма на защита и средство за оцеляване, днес без съмнение се е превърнал в наша същност. Вече не знаем кога играем роля, кога сме искрени, а и не си задаваме въпроса защо въобще трябва да играем роли.
Последната много впечатляваща постановка, която гледахме, че и цялата планета я видя, беше „опитът за покушение“ върху вече бившия лидер на ДПС Ахмед Доган. Вярно, нападателят ни впечатли със своята неубедителност и липса на мотивираност да извърши злодеянието, но пък за сметка на това Доган видимо беше изненадан. Няма да правя анализ на сценария и режисурата. Ще кажа единствено – слава Богу, че омразата, която избликна неконтролируемо в последвалата реч на Лютви Местан, не постигна своята цел – междуетническо напрежение и бунтове на верска основа. Очевидно и най-верните членове на ДПС разпознаха в покушението единствено театъра. Иначе, както каза и Местан, „България вече не е същата“. Ако членовете на ДПС не бяха разпознали фалша във видяното ,България вече наистина нямаше да е същата и за това нямаше да бъдем виновни ние, българите, а именно ДПС в опита си да насади поредната междуетническа омраза, въпреки че младежът е етнически турчин. Аз и хората около мен нямаме нищо против, нито пък храним каквито и да било лоши чувства към който да бил етнос или религия в България. Не насаждам омраза към никого. Не деля хората и приятелите си на българи и други. А и нека не забравяме тази странна българска черта да проявяваме крайна търпимост към други религии и етноси даже когато ни унижават. Тъй че българите не насаждат омраза спрямо турците, поради което няма видима логика за съществуването на партия като ДПС, търсеща права и свободи уж за всички в обществото, но всъщност за етническите турци. Но както виждаме, и те вече започват да изтрезняват и да не се хващат на уловките на лидерите си от ДПС. Е, защо тогава да не се изиграе един театър не само за стягане на редиците, а и даже за тяхното фанатизиране.
Нямам никаква представа от вътрешния живот на ДПС. Не ме интересува. Но от ежемесечните кратки астрологични политически хороскопи, които публикувам в „Кармичният кръг“, всеки може да направи извода, ако следи в развитие хороскопа на доскорошния лидер Ахмед Доган, че в движението съществува някакъв проблем и вътрешен разнобой. Очевидно някой е решил, че театралната постановка „Покушението срещу лидера“ е най-точният дразнител на емоциите и чувствата за членовете на партията. Поне в залата видяхме каква агресия демонстрираха спрямо нападателя делегатите на ДПС. Ако това им е разбирането за права и свободи и не дай си Боже се случи да имат реалната власт в държавата, тя ще бъде всичко друго, но не и демокрация, даже и в дефектния си български вариант.
Вчера (20.1.2013 г.) ме попитаха могло ли е да бъде избегнато това покушение съгласно заложеното от звездите, защото не бива да си правим никакви илюзии, че този театър, който остави горчилка на бутафорност в съзнанието ни, можеше да бъде и жестока реалност с катастрофални последици за България във вътрешен и международен план.
Още през лятото на миналата година бях писала, че от началото на 2013 г.: „Не са изключени трусове сред парламентарно представените партии, особено с приближаването на изборния ден. Начините за спечелване на властта ще са без оглед на средствата, дори и с цената на физическо насилие, такива, каквито бяха през 2005 година.“ Даже и да е имало друга възможност за стягане на редиците на ДПС, астрологичните аспекти са подтиквали точно към това решение. И още един интересен момент искам да посоча. В хороскопа на Ахмед Доган за месец февруари, който заместихме с новия на Лютви Местан, бях написала, че „заради действията му през януари рискува да създаде проблеми в обществото, предизвиквайки междуетническо противопоставяне, защото разчита на хора, неподходящи за ДПС като подкрепа за парламентарните избори“.
За отминалите два дни какво ли не се изписа и изговори по темата. Разбрахме, че основният губещ е България, а от партиите безусловно управляващата ГЕРБ. Никъде обаче не можах да прочета кой печели. Със сигурност това не е ДПС, някои от чиито членове вероятно са виждали в покушението срещу лидера им освен възможност за неговото митологизиране и най-късия път към получаване на парламентарно мнозинство. Със сигурност този вариант няма да се случи, но колкото и мандата повече от планираното да вземе ДПС, все ще са в полза и на нейната посестрима БСП, която неочаквано за членовете й може да се окаже главният печеливш от покушението върху Ахмед Доган, даже и ако става дума за емоционално незряло действие на млад човек, търсещ своите пет минути слава.
Светлана Тилкова - Алена
Завършила е международни икономически отношения и икономическа журналистика във ВИИ „Карл Маркс - сега УНСС. Дълги години е практикувала професията у нас и в чужбина. Изучава номерология от 1971 година, а астрология от 1977 г. При двумесечния си престой в Япония в източната и в класическата астрология я въвежда японски астролог. В периода 1983-1984 година изучава редовно астрология и психоанализа в САЩ – Ню Йорк, когато за първи път среща своята учителка Линда Гудман. През 1993 Линда Гудман й поставя задачата да продължи изследванията си и да развива науката номерология и по-специално кармичната номерология и кармичната астрология. Алена е автор на 78 книги и повече от 240 хиляди хороскопи. Създател и автор на сп. „Кармичният кръг“ излизащо всеки месец от януари 2001 година. От 26 ноември 1999 година е единствената българка член на Германския съюз на астролозитe - DAV. От 8 август 2006 година е член на Международната астрологична асоциация ISAR , а от 2015 година е член и на Американския астрологичен съюз. На 26 януари 2010 година с решение на Германският астрологичен съюз, е избрана да оглави българският филиал на Германският астрологичен съюз и да бъде негов председател. --- Wiki
Скъпа Алена,
Прочетох голяма част от списанието, но не можах да се стърпя и да оставя нещата за утре без колонките от „Главния редактор“.
При съгласието ми обаче каквото и да добавя, все ще си е съгласие.
Знаех си, че няма да подминеш темата с „покушението“ над Ахмед Доган. Поначало бях втрещен и ако това беше действително режисирано, а не еднолично решение на Енимехмедов, то аз съм от онези, които са се хванали на въдицата.
Все пак всеки здравомислещ човек трябваше да види съдържателността, живото описание на истинската новина. Побоя действително разкри колко „разумни“ и „морални“ личности са облечените в костюми. Но те вместо да се извинят, започнаха да се правят на жертва. А това е често срещано явление по нашите ширини. Да не говорим, че в нормална страна, биячите щяха сами да си подадат оставката и да си понесат наказанията.
Наскоро тъкмо това обяснявах на приятели и често го повтарям, че според мен няма как обществото ни да тръгне напред, да бъдем достойни европейци със самочувствието, че живеем в уютна България. Няма как и аз вече съм го приел, въпреки, че не го разбирам. Как така вечно страдаме и милеем за България, а иначе сме си същите хорица без елементарна култура. Било ни мръсно. Ами такова е, защото си хвърляме боклуците, където сметнем за добре. Иначе сме първи родолюбци качим ли се в планината. Да не намесваме същата културата, която ръководи нашите взаимоотношения.
Има още куп примери и ти се сещаш за достатъчно на брой. Няма нужда да ги изброявам. Например: Искаме да сме по-добри един към друг, а това в главите на много сънародници значи – да се съобразява всеки с нас без ние да се съобразяваме с никого.
Ще ти дам друг пример. Много българи се обидиха на някакъв политик, който преди дори не са го чували, и приеха много навътре действителността обрисувана от него. За това веднага се намериха и наши държавници, които да направят от това опаковка на патриотизъм, само че пълна с въздух. Той каза, че сме много бедни, правосъдната ни система е в много лошо състояние и така нататък.
Вчера се събирахме с приятели и те сами засегнаха тази тема. За съжаление бяха от обидените. Е, какво обидно ви е казал? – попитах ги. Че сме бедни ли, е ми бедни сме, че не живеем добре, не живеем, нали сами го казвате под път и над път?
Аз ли съм изпуснал цялото му изявление или те пак се хванаха на въдицата, която и нашите им подхвърлиха. Дано не си гледала предаването на „Лице в лице“ по тази тема, защото аз много се ядосах.
Поздрави до скоро!
🙂 А това било само прегледа на филма….