Скрита памет

19 юни 2013 Светлана Тилкова - Алена Алена отговаря 5981  16

---

Много пъти със съпруга ми, с когото сме историци, сме разисквали въпроси и интересни случки, свързани с българската история. Знаем, че тя е изпълнена с величави събития, с трагични моменти, с епизоди на кървави битки, с истории за знайни и незнайни герои, жертвали се за свободата на Отечеството… Точно за тях ми е думата. Наказани ли сме за това, че мнозина от националните ни герои, загинали за род и родина, чужди на всяко тщеславие, биват поругавани физически след смърт­та им? Каква трансформация преживяват тези души, чиито тела не са открити и почетени, а гробът им е незнаен? Или пък са открити, но по погрешка са считани за притежание на друг? Какво става с душите на тези, които са открити на едно място, а са погребани на второ? А с разчленените тела? А с тези, които са били погребани, а впоследствие костите им са извадени, почиствани, съхранявани някъде от някой? Много музеи, църкви, манастири имат към сградите си костници, където са струпани десетки, че и стотици хиляди черепи и кости, изложени на показ, докосвани от хора… Понякога тези останки дълги години се съхраняват в специални сандъчета от обикновени хора. Какво е вашето мнение за нашумелите през последните години новини и материали за намиране мощите на светци? Примери: Сърцето на Алеко Константинов е изложено в музея в Свищов, сърцето на цар Борис ІІІ се съхранява в Рилския манастир. Гоце Делчев намира смъртта си край с. Баница през 1903 година. Погребан първоначално в общ гроб, след това костите му са пренесени в България, съхранявани в урна от македонско дружество. След Втората световна война костите му са предадени на Скопие и се съхраняват в каменен саркофаг в църквата „Св. Спас”. Г. Бенковски – убит при засада при р. Костина, Тетевенско. Главата му е разнасяна из различни градове на страната за назидание (макар да има теория, че Бенковски се е самоубил), но това е друга тема). Днес у нас няма гроб на нито един от българските владетели. Хипотеза е къде са погребани хановете Аспарух, Курбат, Омуртаг, царете Симеон І и Петър І, Иван Шишман, Иван Александър… Находките от евентуалните останки на царете Асен и Петър са поругани от пленени военнопленници, недалновидно съхранени на неподходящи място. Връщането на останките на цар Самуил и неговият син Гаврил Радомир и на Иван Владислав (техни останки са открити на остров Св. Ахил в Преспанското езеро) е политически въпрос, а гръцкият професор, който ги открива, твърди, че няма да издаде мястото, където е скрил костите. И уверява, че са увити в хартия и напълно запазени, скрити на сигурно място. Преди години имаше инициатива за връщане на тленните останки на цар Фердинанд. Знам, че писмото ми е дълго, но ще се радвам да споделите вашите виждания по темата.

Алена: Това, че писмото е дълго, не е проблем. Проблем е, че ако се разпростра подробно по всички теми и личности, за които питате, списанието ще е повече от недостатъчно и ще се напълни цяла книга. Темите, свързани с нашата история, са желани и очаквани от много читатели на списанието, но не винаги имам право да открехвам врата към отминалите векове. Понякога аз нямам желание заради онова, което виждам, било като постъпки и действия на отделни хора или пък за живота от предходните епохи, който се разминава напълно с онова, което приемаме днес като случила се история. Само ако знаете колко много са разликите между истинската история на България и тази, която днес възприемаме като такава. Немалка част от онова, което днес официалната историческа наука (казвам го с привкус на ирония) възприема като история на държавата, са разкази на преразкази, нагодени факти заради политически причини или идеология, все неща, които са се срещали и в предходните векове. Все още не е дошъл моментът да научим истинската история на нашата държава. Не сме дорасли за това. А сме загубили правото след падането ни под османско иго. Не мислете обаче, че само аз единствена съм облагодетелствана да мога да се потапям във времето на който и да било от българските ханове и царе. Нашата история я има писана и съхранена, но скрита. Когато дойде моментът, но не по-рано от няколко десетилетия, броени от сега, свитъците ще бъдат открити и това няма да стане насила, а по естествен път.

Кости на показ мъстят

Костите като част от тялото на човека са и част от опаковката на Духа в съответното му прераждане. Духът е вечен, а опаковката, включително и костите, са тленни. Ето защо съгласно правилата в незримия свят всяка гавра с костите на когото и да било, независимо от социалното му статукво, запазено място или пък липса на такова в историческата памет се наказва съгласно законите на Кармата. Виновният търпи страдания различни за всеки случай, защото причиненото зло е различно по размер.

Категорично не приемам костниците в църквите и манастирите, където се съхраняват кости и мощи на светци, без да се знае дали са автентични или просто са нарочени за такива, за да привличат посетители и да се печелят пари. Не приемам струпването на кости за показ, защото те, въпреки че за нас са само анонимни кости, имат своето излъчване, което въздейства на всеки минал покрай тях или докоснал ги. За някои хора докосването на кости, изложени за показ, не минава без последици. Вместо да са опети и погребани, те, заради факта, че някой има полза от тази показност, изложените като исторически факт или за поклонение кости непрекъснато връщат душите на хората, част от чието тяло са били, към Земята. Такова е отношението ми към костите в черквата в Батак. Да, веднага ще хванете противоречието – след като при наличието на тези носещи белезите на смърт­та и ятагана кости се намират пишман учени, при това българи, мотивирани да защитават небългарски интерес и с измислените си разработки да ни внушават, че баташко клане не е имало, какво ли ще стане, ако тези кости не са изложени всеки да ги вижда, а са погребани според църковния канон. Да, противоречието съществува и ще продължи да съществува, защото ние нямаме право да връщаме към последното им съществуване душите на тези български страдалци, убити заради вярата си или защото не са могли да платят откупа си. Всъщност единици от тях са се преродили, защото са разбрали, че могат бързо да отмъстят на своите убийци, а не да чакат векове и даже хилядолетия. Повечето от душите на загиналите обаче заради костницата са все още около Земята, нещо, което е в пълно противоречие със законите на Кармата. А докосването до костите вреди най-вече на нас, живите хора, защото тези кости, дори и да са древни, носят заряда на страданията на човека и могат да разболеят. Едно е да докосваш предмет, от който е пил владетел, друго е да докосваш костите му.

Подобна е ситуацията и със скелетите или части от скелети на хора, които са останали в историята на държавата или пък нещо е привлякло вниманието на днешното общество. Много пресен пример е намирането при разкопки в Созопол на мъжки и женски скелет, погребани в църковен олтар, които един винаги търсещ сензацията, даже и когато се налага да я измисля, български историк набеди, че са вампирски. Много тъжно ми стана тогава, защото освен че двата скелета са на семейство, те не само че не са на вампири, а мъжът, чието име няма да спомена е личният астролог на цар Симеон Велики. Човекът, посочил звездния път към победата при Ахелой. Вместо да бъде възстановен образа на този човек, същият този историк излага скелета му в музея. Подобно действие освен че е крайно примитивен начин за печелене на пари, носи след себе си и мъст от Душата на този човек. Не знам защо ние, битуващите в зримата ни реалност, си вярваме, че душите в отвъдното нямат достойнство или чест. Имат и още как и не се колебаят да мъстят, ако са засегнати.

Покоят на Душата

Душите на загиналите обикновено в бойни действия, които са намерили смъртта си на едно място, но са погребани на друго, намират покой единствено ако погребението е на тяхното родно място или там, където е преминал животът им. Намират покой, ако са погребани на мястото на своята кончина, както и ако са кремирани.

В случай че човекът е загинал или починал от естествена смърт на едно място, но е погребан на съвсем различно, удобно в исторически или политически план, тогава за Душата има проблем. Душата се разпилява и много бавно и трудно би могла да достигне до следващото си прераждане. Това е същото, като да има паметни плочи на гроба и на лобното място при автомобилните катастрофи в днешно време.

Един пример, в който Душата е намерила покой. Княз Александър Батенберг е пожелал след кончината си да бъде погребан в България. Желанието му е изпълнено и всеки би могъл да посети днес неговия мавзолей в София.

Сърце в буркан

Престъпление съгласно незримия свят е сърцата на Алеко Константинов и цар Борис ІІІ да се съхраняват където и да било и да бъдат излагани на показ. Те нали не са завещали своите тела или пък части от тях на медицината, или на туристическия бранш. Моето мнение е, че тези части от техните тела трябва да намерят полагащия им се покой, тъй както намери покой Душата на Георги Димитров след погребението на мумията му.

Какво следва от факта, че сърцата на тези двама човека се съхраняват в консервиращ разтвор?

Никога повече няма да се преродят на планетата Земя

Алеко Константинов вече е прероден на високоразвита планета и е забравил изобщо за идеята си да се върне тук, на Земята, камо ли в България. А и защо да се връща, след като Бай Ганьо си е вечен? По негово време е бил Бай Ганьо после е станал другарят Ганьо Сомов, а днес вече е господин Сомов, но все сме си еднакви.

Цар Борис ІІІ все още не е прероден. Заради съхранението на неговото сърце съм сигурна, че и той ще предпочете да направи избора си, когато дойде моментът за прераждане, без да включва планетата Земя като място за своето ново въплъщение.

Кости по заместване

За Гоце Делчев съм правила моите си проверки като част от желанието ми да науча каква точно е била историята на онова време и как са се развили събитията на 4 май 1903 г.

Категорична съм, че костите, които се погребани като негови, не са неговите. Взети са кости от общия гроб и са наречени като негови заради политическата и идеологическата конюнктура на момента. Ще ми се да ви попитам всички вас, които сте били в църквата „Св. Спас“ в Скопие: усетихте ли каквото и да било трепване, докато бяхте до саркофага на Гоце Делчев? Аз нищо не усетих. А трябваше!

Гоце Делчев също няма да се прероди нито в България или пък в Македония, нито където и да било на Земята, защото стореното с неговите кости привидно е почит и уважение към неговата личност, пиетет към революционната му дейност, но по същество е подигравка с паметта му и лицемерна показност, служеща единствено на политически цели.

Главата на Бенковски

Георги Бенковски не се е самоубил. Хора с неговия характер се бият до смърт, но никога не се самоубиват. Бил е убит и главата му наистина е разнасяна за назидание.

Бенковски не се е преродил и скоро няма да има прераждане, защото от незримия свят по-лесно може да мъсти и наказва първо предателя, заради когото е загинал, а след това и хората, които са го обезглавили и са разнасяли главата му за назидание.

Ако случайно реши да се върне на Земята в следващ живот, причината ще бъде, че е открил начин как да продължи с мъстта към хората, заради които е загинал и които са се гаврили с тялото му.

Земята пази тайната

Знам къде са погребани или пък е положена урната с праха на повечето от нашите ханове и царе. Разбираемо е, че нямам право да споделя тази информация. Не че няма страх у разни български учени да прогледнат за истината. Ще доживеем и този миг и тогава ще разберем колко велика държава е била България до падането си под османско иго и колко по-значимо от възприеманото днес е мястото й в Европа преди ХV век.

Поруганите гробове са фалшиви

В Първата българска държава е било правило не само владетелите, но и редовото население да бъде кремирано. Намирането на некремирани останки от този период е по-скоро изключение. По времето на Втората българска държава тази традиция се е запазила. Отново има изключения, но ако ме питате кои са те, ще отговоря, че те са различни за всяка конкретна личност. И тъй като времената са били изпълнени с войни, една от предпазните мерки на царските и болярските фамилии в България е била да се правят фалшиви гробове, чието намиране в случай на превземане на крепостта или унищожение на манастира да не води до поругаване на царски или болярски тленни останки или взимането им като трофеи. Тази практика е била разпространена не само в България, тъй че не всяко царско погребение което археолозите намират, наистина крие останките или скелета на царя. Вече в главата ви се е зародил въпросът дали скелетът в гроба на цар Калоян е наистина на царя или не. Да, това е цар Калоян. Той не е кремиран, а е погребан, но все още не е дошло време да бъде разказана истинската и пълната история за управлението на този велик цар. Уверявам ви, тя е доста по-различна от достигналото до нас.

Преди доста броеве на „Кармичният кръг“ разказах за мартеничките по време на цар Калоян. Не знам дали си спомняте, но тогава го титулувах „император“. Никой не ме разкритикува или не каза: Алена какви ги фантазираш, след като в писаната история това го няма. Писаната история обаче нерядко е много измислена. И ще открехна съвсем леко вратата към тази епоха, като ви кажа, че след немалък престой в затворническата кула плененият латински император Балдуин е освободен и живял дълги години.

Гробовете с останките на цар Асен и цар Петър са поругани, но това не са истинските останки на тези двама български царе, които аз безкрайно уважавам. Истинските им гробове все още не са открити.

Ако питате защо толкова малка част от истинската българска история засега е открита и че повече от източниците ни са външни, ще кажа, че все още кармичната мъст и кармичната разплата заради едно или друго нещо, случило се в тези векове, не е приключила. Моите разкази за различната българска история ще бъдат подкрепени с факти и доказателства, намерени на наша територия, но едва след няколко десетилетия.

Гробът на цар Самуил

Представете си за миг времето на войните между България и Византия в началото на второто хилядолетие. Войни на живот и смърт. По стечение на обстоятелствата България е загубила своята независимост, но със същата сила това е могло да се случи и на империята. Нямам никакво желание сега да разказвам и за този велик български владетел – Самуил властвал като наместник и като цар на българите. Само ще кажа, че не е бил един предателят, показал пътя на византийската войска, а са били повече от 25 човека. Шансът на Самуил е бил нищожен. За кой ли път предателите, които са били богато надарени със златици и убити за назидание от Василий Втори, са имали толкова решаващо значение за българската история. Ако успяхте да си представите епохата, смятате ли за нормално царят на държавата, неговият син, също цар, че и последният цар на Първата българска държава да бъдат погребани на някакво островче, до което може да достигне абсолютно всеки, ромеи или грабител, и да прави с костите каквото иска. Император Василий Втори е уважавал своя съперник цар Самуил, но надали би искал неговото гробно място да се превръща в място за поклонение. И на императора му е било ясно, че надписът, удостоверяващ, че в семплия, за да не кажа беден каменен саркофаг, в който би могъл да бъде погребан заслужил към църквата човек, но не и цар, е подвеждащ. Тялото в гроба е било на друг човек. Затова и след 1000 години гробът си стои все още там, където е бил инсталиран. Цар Самуил обаче не е погребан в него. Тялото на царя е получило своето достойно царско погребение и мястото на полагане на тленните останки няма да бъде открито скоро.

Разбирам отношението на гърците като цяло към нашата история. Все пак Византия е била Източната римска империя, а гърците са били част от многото народи, които са я населявали. Източните римски императори са говорили латински, а не гръцки. Тъй че гърците не са имали своя империя, а само територия – част от Византия и България.

Не съм чула, че археологът Николаос Муцопулос, открил през 1969 г. четирите гроба, не иска да върне костите на цар Самуил в България. Не знам дали някой от нашите държавници е отправил такова искане. Мога обаче да кажа следното.

Този, който и да е той, съхранил „добре скрити“ въпросните кости, нищо че не са на цар Самуил, ще получи едно от най-тежките наказания преди края на настоящия си живот. Няма да навлизам в подробности, а ще кажа само че този човек ще бъде самотен и забравен от всички и дълго време няма да бъде погребан.

Левски и Ботев

Левски и Ботев също няма да се върнат никога на Земята, да не говорим за България. Вече са преродени на друга планета, тъй че истинската история на последните мигове от живота на тези двама велики мъже може да бъде разказана. Няма да го направя сега, защото не съм готова. Само ще кажа, че на обесването на Левски не е присъствал нито един българин, а предателят, също българин, не е нито един от тези които се спрягат в последните 100 години. Съвсем друг човек е, също революционер, който е предал Левски от завист, въпреки че и неговата дейност за свободата на България е повече от забележителна.

За Христо Ботев ще кажа само, че е заловен жив и смъртта му е била изключително мъчителна и бавна.

Пренасяне на тленни останки

Връщането на тленни останки, без значение дали на цар Фердинанд (не знам защо трябва да му се нарушава покоят в Кобург) на някой друг владетел или просто известен човек, починал в България или другаде по света, без изключение носи кармично наказание за държавата, която е решила да мести тленните останки. Изключение, което не носи кармични последици, е, ако личната воля на починалия, изявена приживе, е била да бъде погребан на място, избрано от него самия. За съжаление не само у нас, а и в други държави по света се случва това поругаване на паметта на починалите хора, но в един момент човечеството ще дорасне, за да осъзнае вредата за живите от преноса на тленни останки заради политически или идеологически цели.

---

• български владетели, душата, мощи на светци, прераждане