Ето една поредица от случки, които наистина ме терзаят- преди две седмици,в петък, както всяка сутрин влязох в колата запалих и веднага предприех маневра. Видях котката на входа ( така и викам, защото нашия вход и е хабитат, така да се каже), че стои и не се опитва да избяга, реших че толкова е свикнала с нас, че изнаглява и потеглих. Метри след като тръгнах, чух някакъв шум по ходовата част на колата, но понеже не повтори, продължих. На следващата пресечка, не повече от 50-60 метра , пак издрънча и в задното огледало видях да пада едно коте. Веднага отбих и слязох да го спасявам, оказа се здраво и по- бързо от мен, опитах се да го хвана и да го върна при майка му, уви без успех. На следващия ден, брат ми видял на пътя( същото място) убита майката на котето. След няколко дни сънувах, че трябва да вляза в бяла стая, намираща се наполовина под земята, но изпитвах ужас, защото тавана беше покрит с паяжини и много паяци. В момента в който прекрачих прага видях един, който се спусна към пода, докато бягаше към мен се превърна от огромен черен паяк, в малко коте, хукнах да го гоня, когато го настигнах, видях, че всъщност е куче. Един човек стоеше до него и ми се извиняваше, че не успял да го убие.
Една част от сънищата си забравяме, а друга остава като спомен. Означава ли това, че сънищата, които не забравяме, са показни?
