През 2009 год., когато бях на 20, животът ме сблъска за пръв път лице в лице със смъртта. Мой приятел от детството си отиде трагично в катастрофа. Месец след това купих книгата „Настоящето е само ден“. Тази книга ме извади от дупката, в която бях попаднала, защото ми отговори на всички въпроси.
Не знаех нищо за Алена, освен, че изготвя хороскопи. Нямах представа, че има списание, че помага на хората и че чете писмата на хиляди хора. Завършвайки книгата, изпитах силна нужда да напиша на Алена всичко това, което осъзнах, изпитах и научих. Бях толкова благодарна и възхитена.
Намерих мейла ѝ и написах благодарността си, като добавих и че не очаквам отговор. За моя изненада получих отговор лично от нея и то в най-кратък срок. Тя казваше, че грешно съм я преценила, като съм смятала, че няма да ми отговори.
Няколко мейла по-късно ме попита на коя дата съм родена, а месец след това ми изпрати хороскоп, който беше изготвила за мен като подарък. За пръв път в живота си получавах такъв ценен подарък. Радостта ми беше неописуема – плаках, смях се и скачах.
Този хороскоп препрочитам и до днес и всеки път откривам колко е вярна всяка една дума. А като се сетя, че при първия прочит си казах: „Ааа, това не е възможно да съм аз, хаха.“ Да, обаче съм точно аз.
След това Алена ме покани на рождения си ден. Не исках да отида, защото бях много притеснена. В крайна сметка тя успя само с едно изречение да ме убеди, казвайки: „Как така притеснение, та ти си телец!“.
Озовах се по широки панталони и глинени бижута на събитие, събрало много известни, интелигентни и авторитетни хора. Тя не разделяше хората по такива показатели – за нея бях ценен гост, като всички останали. Прие цветята ми с огромна усмивка (нямах друг подарък, не съм знаела какво да взема или не съм имала достатъчно пари, или просто съм била умопомрачена от вълнения), както и картичката ми, написана наобратно от вълнение и притеснение.
След този ден не мога да изброя всички пъти, в които съм тичала за помощ. Алена беше, е и винаги ще бъде най-важният фактор за мен при вземането на важни решения. За всяка важна стъпка в живота ми съм питала нея, за всеки успех съм писала пак на нея, за всяка болка и всеки проблем – Алена.
В най-тежките и в най-хубавите ми дни тя беше моята мяра за правда, светлина и благородство. След като изгубих своята майка през 2020 година, отново Алена беше до мен.
А сега, когато изгубих и нея… признавам, почувствах се осиротяла в мига, в който видях новината. Порастнах още веднъж. А никак не обичам да пораствам.
Последният брой на списанието разби сърцето ми, но някак пак беше успяла да успокои и утеши – отново категорична, силна, но и много блага и мека. Знам, че тя живее друг живот вече.
Аз ще следвам нейните съвети и се надявам никога да не я разочаровам. Също се надявам да мога да я срещна отново някъде там или където и да е. За мен беше чест да се докосна до нея, да имам упората и приятелството ѝ.
Имала съм дар и се радвам, че съм успяла да го осъзнавам през всяка една година от нашето познанство. Безкрайна ми обич и благодарност са за Алена и поклон.
Напишете коментар