В България, а и по света политиката и социологията вървят ръка за ръка, особено в изборни времена. Нищо по-нормално от това. Но замисляли ли сте се за социологическите проучвания, провеждани месец-два преди избори. Те всички са от вида “какво би станало, ако сега направим нещо, което по закон Божи трябва да стане след два месеца”. От една страна, загряват публиката, от друга, сякаш политиците започват да си вярват и да възприемат желаното за действително. Такъв тип информация дава насока за мисли, но е повече от рисковано да се приеме за меродавна даже и когато социологът е неутрален и безпристрастен в работата си.
Спомняте ли си президентските избори през 2002 г.? След първия тур на 11 ноември останаха претендентът Георги Първанов и действащият президент Петър Стоянов. Тогава социолозите измерваха обществените нагласи с 82 % подкрепа за президента Стоянов. На 12 ноември от екрана на bTV направих моята астрологична прогноза, че на втория тур шансовете за победа са на страната на Георги Първанов, който ще получи неочаквана странична подкрепа. Тогава доста хора ме гледаха с ехидна усмивка.
На втория тур - 18 ноември, въпреки “недостижимата висота” на народното одобрение президентът Стоянов загуби поста си.
Астрологичното знание се оказа по-вярно от социологичното.
Не мислете, че критикувам социологическите изследвания и анализи. Те са неотменима част от живота на съвременното общество даже и когато запълват десетки вестникарски страници, които никой не чете. Важно е да се знае, че те отразяват единствено онова, което е на или непосредствено под повърхността на обществените нагласи на момента. Онова, което при избори ще се прояви със или без социологически проучвания. Този тип информация рисува картина, в която е приблизително ясен крайният резултат. Социологическите изследвания не показват пътя, който трябва да извърви един политик (бизнесмен, преговарящ), за да превърне загубата в победа или да затвърди успеха си.
Този път може да бъде изчислен и прокаран единствено чрез анализа на астрологията.
Знам, че за мнозина в България, даже и за културни и образовани хора, астрологията е нещо средно между забавна измислица, начинание, неподходящо за сериозни хора, шарлатания, гадателство. Ще ми се да вярвам, че ще дойде ден, в който и тази културна изостаналост и предубеденост на нашето общество ще отиде в историята. Някога...
Какви са отношенията между политиката и астрологията? У нас те са твърде пикантни, в сферата на любопитното, възторжени, но обидни: Ей, браво, как позна (което пък мен ме обижда, защото аз изчислявам, а не гадая), и преди всичко съвсем повърхностни.
Най-честата реплика, когато някой не знае какво да каже, но държи да се покаже образован и компетентен, е: “Аз не вярвам на такива неща.”
Астрологията не ви кара да вярвате или не. Тя не е Бог, че да й се кланяте. За вярата си има религия и църковни храмове. На астрологията й стига човек да е практичен - успяваш ли чрез нейните съвети или не. Ако успяваш - в колко от случаите. Чист прагматизъм и нищо друго. За жалост този момент на просветление в мисловния процес на българския политик все още не е настъпил.
Какво е правилното взаимоотношение между политика и астрология. В политическия живот при избори водеща трябва да е астрологията, защото показва верния път, а след това идва социологическото проучване, което установява вярно (или грешно) направената крачка. При липса на астрологична прогноза на социолозите им трябва доста време, за да напипат верния пулс.
От моите наблюдения засега са единични случаите, в които политици са действали съобразно предварително изготвена астрологична прогноза и са успявали. Примерите за обратното са камара.
При провеждането на избори - национални или за местни органи на властта, политическите битки винаги ще имат и доза случайност в крайния резултат, която може да обърне наопаки нечии мечти. Но ако квалифициран и доверен астролог направи дневен план по часове и минути за целия изборен период, тогава случайността престава да бъде фактор от значение за избора. Даже и когато партиите масово купуват гласове.
При предходните кметски избори трябваше да направя програма за кандидат, който не искаше поради лични причини да се включи в предизборната борба за кметския стол на своя град. За да стане по-трудно, и личната му година, и месецът по време на кампанията усложняваха с вибрациите си задачата. Изготвих програмата по часове: кога да говори, кога да мълчи, кога да се скрие от хората, кога да държи речи и обещава. Кога да бъде агресивен, кога компромисен. Този човек спечели изборите. По-късно в кабинета си (бяхме няколко човека) ме попита: “Ти всеки ли можеш да направиш кмет даже и когато не иска?” Отговорих утвърдително не толкова защото аз съм го направила, а защото точно премереното и навреме използвано астрологично знание е свършило своята работа. Осигурило е победа при всеобщо очаквана загуба.
За съжаление повече са другите примери. На хора, загубили важен избор заради пренебрегването на астрологичните заложби. Загубили битката още в мига на тяхното номиниране - за астролозите, но тази информация и тъжен резултат стават факт за техните поддръжници и финансиращи партии много по-късно, когато и парите са изхарчени, и загубата е факт...
Астрологията не ти позволява да губиш, когато си тръгнал към върха. Не ти позволява да се любуваш нарцистично на образа си, ако не си извървял пътя. За разлика от социологичните проучвания астрологията разкрива в дълбочина качества и характеристики на личността, обществото, времето, често пъти неразбираеми за логиката на здравия разум, но безкомпромисно и необратимо действащи. Чрез астрологичното знание могат да се предприемат действия, посредством които се променят обществените нагласи, докато във възможностите на социологичното изследване е да осчетоводи крайния резултат на обществената нагласа. Нерядко тенденциозно.
Астрологичното знание все още търси своето признание в България. Дали ще го намери е въпрос на практичност на потребителя.
