Произход и същност на Вселенските закони

Вселенските закони са 111. Всеки един от тях е съобразен с живота не само на планетата Земя, а и с живота на всички останали планети във Вселената. Това, че ние хората се правим на недосегаеми и неповлияни нито форма на живот, си е само за наша сметка. Космосът живее пълноценно и без нашето признаване. Вселенските закони са закодирани във Вселенската памет. На определен етап на развитие за всяка една планета, те започват да достигат до нея, в онази част, в която разумът на планетата е готов да ги разбере и да ги следва.

Първите Вселенски Закони, за които получих разрешение от моите Тибетски Учители да публикувам за първи път през 1998 г. са десет. Човечеството трябва да е готово да ги осъзнае и спазва, за да ни е по-лесно да направим нова крачка в духовното си, интелектуално и техническо развитие. Сега ще ги разгледаме накратко.

Закон 1: За да живееш пълноценно, трябва да знаеш защо си дошъл в твоя свят и откъде си дошъл

Смисълът на първия Вселенски закон е свързан с осъзнаване не само и единствено на миналите ни прераждания, които често не са най-важното и полезно знание в живота на човека, а и на връзката с рода, от който произхождаме. Законът изисква да осъзнаем кармата, която носи нашият род и да се постараем да я коригираме, като не преставаме да уважаваме и ценим своите прадеди, без значение какво са сторили те. Това се отнася не само за отделната личност, а и за нацията, която не трябва да забравя, унищожава или пренаписва според моментни интереси, своята история, произход, падения и възходи, за да ги претвори в бъдещите векове в положителна колективна карма.

Закон 2: Създателят трябва да е в теб, а не около теб. Само така ще са в единение твоят дух и твоето тяло

Смисълът на втория Вселенски закон е, че трябва да осъзнаем съзиданието като действие, в което участваме и ние самите. Да не възприемаме съзиданието като образ на Създателя или на Господ, създаден от нас въплътен в икона или рисунка, която да е около нас, но да не усещаме силата на Вселенското съзидание у самите себе си. Ако осъзнаем, че сме неделима част от Твореца, от Съзидателя, защото и ние творим във всеки един миг от живота си, ако сме отговорни за действията си, а не внушаваме, че някаква невидима сила ни извървява пътя, ще заживеем в съзвучие с Вселената.

Закон 3: Всичко е живот. Уважавай живота около теб. Уважавай всички живи същества във Вселената, защото може би си бил или ще бъдеш един от тях в някое свое въплъщение

Този закон е свързан с кармата – колективна и обща. Всеки от нас може по някакъв начин да е свързан с хората и живите същества, сред които живее. Именно затова трябва да се отнася с тях с подобаващото уважение, без да знае дали не е необходимо да чисти карма, която е свързана с някой от тях и дали не твори в настоящия си живот поредната обща карма. Законът изисква тази карма да е добра, за да бъдат щастливи и успешни и бъдещите ни срещи.

Закон 4: Твори само поискано добро, за да го получиш

Този закон накара и мен дълги години да осмислям значението му, преди да прозра неговия смисъл. Библията ни учи, че да правиш добро е най-висшето благо на този свят. Да, така е, но само когато доброто е поискано, а не да е дадено насила. Само поисканото и оценено добро, което винаги трябва да бъде заплатено, дори и с едно цвете, или с едно изречено в очите благодаря, скоро ни носи също добро от човека, на когото сме помогнали или от някой друг човек, към когото сме се обърнали с молба за помощ ние самите. Поисканото добро е само това, което човек поиска от нас директно, или чрез друг човек, но не което вършим около нас и мълчаливо, за да ни предизвика да му помогнем.

Закон 5: Доброто е ключ за вратите към другите светове

Този закон не е свързан с първия. Той изисква да сме добронамерени, да премахнем желанието си да бъдем Вселенски завоеватели, да приемем, че ако сме изпълнени с желание за взаимно разбиране и стремеж да сме си взаимно полезни, ще отворим вратите към други, нови, непознати и интересни светове. Там ще бъдем допуснати само ако изкореним нашата лоша същност.

---

Заключение

Първите пет Вселенски закона ни връщат към най-важното – към осъзнаването кои сме, откъде идваме и какво носим като отговорност към света около нас.

Те ни учат да търсим Създателя вътре в себе си, да уважаваме живота във всичките му форми и да разберем, че доброто има стойност само когато е поискано, осъзнато и прието с благодарност.

Това са основите, върху които човек изгражда вътрешната си хармония с Вселената. Без тях следващите закони не могат да бъдат разбрани в дълбочина.