Днес, 26 януари, трябваше да навършиш 71.
Първият ти рожден ден… сред звездите.
Не на земята. Не тук. Не при нас.
А там, където цял живот гледаше и ни учеше да гледаме – към небето, към смисъла, към съдбата, към невидимото, което всъщност движи всичко видимо.
Странно е как човек може да е роден на тази дата и пак да го няма.
Странно е как календарът помни, а сърцето отказва да приеме.
От 16 ноември времето тече по друг начин.
Дните минават, но нищо не минава.
Светът продължава, но за нас той спря тогава.
Днес не е просто рожден ден.
Днес е първият ти рожден ден отвъд.
Първият, в който няма да духнеш свещите.
Първият, в който няма да чуеш „Честит рожден ден“.
Първият, в който ние ще гледаме нагоре, вместо към теб.
И сякаш цялата астрология, цялата номерология, всички закони, за които си писала и говорила цял живот, днес се събират в една проста, болезнена истина – душата ти вече е част от онова небе, което описваше с такава яснота.
Ти винаги казваше, че нищо не свършва.
Че животът е движение.
Че душата пътува.
Че смъртта не е край.
Днес много ни се иска да ти вярваме повече от всякога.
Липсваш ни не просто като автор, не като астролог, не като име.
Липсваш като майка.
Липсваш като съпруга.
Липсваш като човекът, който казваше: „Не се тревожи, всичко ще се нареди“.
Липсваш като гласът, който успокояваше.
Липсваш като присъствието, което подреждаше хаоса само с едно изречение.
Днес щеше да си на 71.
А ние се учим как да живеем без теб.
Честит рожден ден, мамо.
Честит рожден ден, любима.
Там, сред звездите, където винаги си била у дома.
От Мартин и Андрей – с обич, която не познава разстояния
