Много се пише за това чувство – ревност. Обикновено хората отказват да признаят, че ги е обсебило. Някои, странно защо, се гордеят с ревността си и гръмогласно декларират, вместо да се срамуват. Мнозина от тях са достигнали състояние, изискващо сериозно психотерапевтично лечение, и искали безвъзвратно са се превърнали в бреме за близките си.
Ревността прикрива невъзможността на някого да постигне равновесие в чувствата си, а също и комплекс от детските години, пубертета или от по-далечните времена на миналите ни прераждания.
Ревнивецът, без значение дали е мъж или жена, обсебва, задушава, тормози, преследва, пречи на нормалния живот на обекта на своите „чувства“. Поставя си думи в кавички, защото не вярвам, че това са истинските чувства.
Проявленията на ревността
Чрез ревността си се опитва да осигури себе си срещу самотата. Превръща някого в своя собственост без право на личен живот и лично мнение. Най-неприятното е, че заради ревността, която е обсебила цялото му същество, ревнивият човек излъчва прекалено силна мисъл-форма, която може да разболее обекта на чувствата му.
Ревността съществува не само при съпрузите или интимните партньори, а и при братя и сестри, между деца и родители, между приятели, които нямат сексуален контакт. В момента, в който чувството избликне, обсебеният от него се променя, става агресивен или прекалено затворен и започва безкрайният тормоз над околните, съпроводен с непрестанни скандали или вдигаване тихо кипене на нервите. Започва безкрайното задаване на въпроси и преследване с цел да бъде доказано обикновено несъществуващата вина на обекта на ревността.
Ревността между децата в семейството обикновено се заражда заради невъзможността да разделят обичта на родителите си. Между приятелите е заради усещането, че губят някого, на когото са се доверили, на когото са повярвали и то само защото и някой друг му се доверява и му вярва.
Най-неочаквано и аз самата се оказах обект на ревност на мой приятел. Усещах, но всеки път си казвах, че това е невъзможно. Аз контактувам с хиляди хора и подобно чувство към мен е несъвместимо с работата ми. Повод за ревност у приятеля ми не може да има заради задачата ми да помагам на хората. Уви. Призна се, че се ревнувал, защото не е могъл да разбере, че контактите ми с други хора, честни или по-редки, не са повод за да пренебрегна тяхното приятелство.
Изходът от ревността
Заради тях се обръщам към всички, страдащи от ревността на някого – не се оставяйте във властта на нечий каприз. Не позволявайте да ви обсебват и да ви лишават от вашата индивидуалност. Не си мислете, че това е временно състояние, което ще отмине. Не се заблуждавайте, че който ревнува, обича. Колкото повече време минава, толкова по-трудно ще се измъкнете от хватката на ревнивецa. По-добре потърсете помощта на психотерапевт.
А вие, ревнивци, които никога не признавате, че сте обсебени от това чувство на недоверие към всички и най-вече към вас самите, приемете, че ако то продължи години наред, сте със сериозна диагноза, изискваща лечение. Ревността вреди както на околните, така и на вас самите.
Повтарям: причината за нея може да се корени далеч назад във времето, във ваши минали прераждания, когато сте били мамени или изоставяни и самотни. Може да се корени и в случая от настоящия ви живот.
Няма място за неудобство, ако трябва да се подложите на терапия за освобождаване от това чувство. Със сигурност ще заживеете по-леко и ще се радвате на красотата на живота без напрежението, породено от вечното съмнение.
Където има доверие и истинска любов, обич и привързаност, ревността не може да съществува. Намери ли място в нечий живот, бързо и постепенно унищожава всички други чувства.
Ревността не е любов, тя е садизъм!
