Интервю на в. "Вестник на УНСС"

Интервюто е публикувано във в-к "Вестник на УНСС" на 03.2022 г. На всички, които черпят от извора на списание "Kармичният кръг", напомняме, че е коректно да ЦИТИРАТ ПЪРВОИЗТОЧНИКА.

Завършили сте „Международни икономически отношения“ и „Икономическа журналистика“ в УНСС. Кой е най-ценният урок, който университетът ви даде?

– След като завърших 91-ва Немска езикова гимназия, първата година не записах висше образование за ужас на родителите ми, защото ме приеха в престижна специалност, но не където исках. Знаех само, че няма да е немска филология. Започнах работа в „Балкантурист“, пътувах много, обиколих няколко пъти европейските държави с групи, а през следващата година се появи неочаквано и „моята“ специалност – първата година, в която можеше да се кандидатства – „Международни икономически отношения“ (МИО), на общо основание. Уроците бяха много, защото всеки от моите преподаватели имаше своя житейска философия, от която държеше да вземем най-добро за нас, неговите студенти. Научиха ме да съм вярна на себе си и да не изневерявам на принципите си, да разчитам на реалностите в живота, а не на невъзможни фантазии, да проверявам лично всяка информация, която използвах по време на следването, а и след това в практиката си. Най-важният урок беше да не изневерявам на моралния си кодекс и да не забравям, че съм българка, да споменавам родината си, където и да съм.

Има ли връзка между специалностите „Международни икономически отношения“ и „Икономическа журналистика“ и астрологията и нумерологията?

– Връзка няма, но за мен има допирна точка, която впоследствие промени живота ми. Имах колега, студент от Япония. Благодарение на него през 1977 г. посетих за два месеца Япония, където вместо да обикаляме държавата, неговият дядо прецени, че трябва да започне да ме въвежда в дебрите на астрологията. И така през целия ми престой. Впоследствие, тръгвайки по пътя на коприната, високо над Тибетското плато, съдбата ме срещна с моите учители. Така през следващите 15 години всяко лято между 30 и 45 дни моето обучение от Адептите преминаваше на над 4000 м в Тибет, далеч от хората. Междувременно през 1982 и 1983 г. учих редовно астрология и психоанализа в САЩ. Там се запознах с Линда Гудман и днес продължавам да развивам кармичната нумерология, в която тя ме въведе.

Написали сте над 40 книги. Коя от тях е най-специална за вас и защо?

– Отдавна бяха 40. Излезли са от печат 77 мои книги. В края на март на книжния пазар ще е 78-ата. Написаните са повече, но още не им е дошло времето да бъдат издадени. Всяка от книгите ми е специална, за кой автор не е така? Бях много радостна, когато през 2009 г. книгата ми „Настоящето е само ден“ се превърна в абсолютен бестселър за българските условия, разбира се. На ден се продаваха близо 1000 книги. Специална е и „Универсалната матрица на Питагор“. Петнадесет години работа ми отне тази книга, защото се оказа, че в началото на третото хилядолетие матрицата на Питагор не работи в изчислителната си част, имаше и сериозни пропуски в тълкувателната. Успях да променя изчислителния апарат. Сега матрицата е ефективно работеща за едномилионната година. В същото време създадох и новите тълкувания, съответстващи на новия изчислителен ред. Друга по-специална книга е „Астрономерология“, по която работих 18 години. Астрономерологията е гранична наука, малко популярна и сред астролозите, и сред номеролозите. Причината е, че астрологичната є съставка тълкува не просто общия типаж на слънчевия знак, а само първичните характеристики, дарени от зодиакалното съзвездие. Трудността в случая е, че измежду стотиците милиони астролози единици могат да „говорят“ със зодиакалните съзвездия. Споменавали сте, че голяма част от обществото винаги търси да има проблем в ежедневието.

Как вие се справяте с това да не изпитвате нужда от изкуствено създаден негативизъм?

– Оптимист съм по природа. Освен това, когато има проблем, отнасящ се и до мен, винаги първо се питам аз къде сгреших. Открия ли моя грешка или неправилно действие, поправям се, извинявам се и продължавам напред. Прекомерно натоварени с работа са дните и нощите ми, за да губя време сама да си измислям проблеми. Изпитанията, малки и големи, са задължителна част от живота. Борбеният човек ги преодолява. Инертният, безволевият все се оправдава, че друг му е виновен за несгодите и все чака някой друг да му оправи живота и да го дари с блага, но благата даром не идват, трябва да бъдат заслужени.