Продължение на статията, "Орденът на тамплиерите - Част 1".
Тамплиерите - вестители на духовността
На 15 юли 1099 г. кръстоносците превзеха Йерусалим и създадоха Йерусалимското кралство. Жестокостта на кръстоносците е безмерна. По пътя до Йерусалим в околностите и в самия град бяха заклани повече от 75 000 човека - мъже, жени и деца. Не бяха просто убивани, нито хващани за роби, а клани. Главите на жертвите се отсичаха винаги извън техните домове, защото в тях се настаняваха грабителите кръстоносци и не биваше да има кръв. По някои улици кръвта стигаше до коленете. На заколение бяха подложени всички и никой не се интересуваше на кой каква му е вярата. Щом е в името на Бога, е разрешено. Той ще прости.
Тази жестокост не е заличена в кармичен план и бележи след време със знака на смъртта и Ордена на тамплиерите заради неговите основатели, съпричастни към делото на кръстоносците.
Богатствата на Йерусалимското кралство станаха притегателен център за западноевропейците. Цели семейства се преселваха с надежда за бързо забогатяване, омагьосани от разказите на върналите се рицари или монаси от Светите земи.
Пътят към Бога всъщност прикриваше страстта към властта и богатството.
Преселенията на хора от Запад в Йерусалим ставаха постоянно, но броят на загиналите по пътя или пък пленени и продадени в робство поклонници също беше огромен.
Нужна беше охрана, която се появи в лицето на рицаря Юг дьо Пайен и още осмина негови васали. Годината беше 1118-а. Да пазят поклонниците беше едната им задача, макар че как деветима човека биха могли да съхранят живота на хиляди поклонници от бандите разбойници, си остава загадка. Другата, тайната, която само тяхното също тъй тайно общество знаеше, беше да търси скрито съкровище в руините на храма на цар Соломон. За мястото на този храм им разказа монах, върнал се от Йерусалим, който ги запозна и с абат Бернар от Клерво.
Крал Балдуин II им разреши да се настанят в къща, построена върху основите и залепена до руините на Соломоновия храм.
Крал Балдуин II
Осем години деветимата търсеха скритите съкровища на цар Соломон с надеждата, че ще открият и Светия Граал. Още никой не го е видял, но се говори, че той бил чашата, от която е отпил Иисус на тайната вечеря. Говори се също, че Граалът е бил съдът, събрал неговата кръв при Разпятието. А и третата мълва за Граала не е за пренебрегване: хората, за които Иисус е човешко същество, вярваха, че той крие родословието на Иисус и Мария Магдалена, която му била съпруга, и намирането му ще е неопровержимото свидетелство за легитимиране на отнета власт в Европа.
Тези хора не предполагаха, че цар Соломон знаеше как да пази и материалните, и духовните си богатства... и да покаже само онова, което той иска да бъде видяно.
Упоритото многогодишно и пазено в тайна копаене беше възнаградено. Наистина нищо ценно материално не беше намерено, но един знак на пода им разкри скривалище, в което намериха сандъче от кедрово дърво. То съхраняваше почти хиляда години една тайна върху пергамент, която помогна на деветимата рицари, получили вече името си тамплиери, основатели на първия в християнската история Орден от воини-монаси, да получат шеметно развитие, власт и облаги, за които никой в Европа не би могъл да си мечтае.
Пергаментът разкри пътя към вечния живот в буквалния и преносен смисъл на своя притежател. Даде и доказателство за съществуването на прераждането, анатемосано от християнското духовенство 800 години по-рано, но накрая, в заключение поставяше условието: “Дарявайте Любов, за да получите Милост при следващото си раждане. Само чрез духовност ще заслужите вечен живот.”
Безценната тайна беше предадена на папа Хонорий II. Неговата реакция не закъсня. На 14 август 1128 година е свикан църковният събор в Троа. Точно в 17.00 ч. Орденът на рицарите на Храма е официално обявен за легитимен. Неговият първи велик Магистър е Юг дьо Пайен. Часът е изключително важен и затова съм го прецизирала до минута.
Възходът и унищожението на Ордена на тамплиерите са заложени в тази дата, допълнена и от кармичното наследство заради жестокостите и смъртта, която са посели деветимата рицари, основатели на Ордена, като част от кръстоносните походи.
На 29 март 1139 г. папа Инокентий II издава була, с която определя всички привилегии на Ордена на рицарите на храма. Учудваща за страничния наблюдател е бързината, с която Орденът стига до смайващо могъщество. Тамплиерите са независими от църковната и от гражданската власт. Неподвластни са на гражданските и църковните закони. Подчиняват се единствено на папата. Освободени са от данъци. Разрешава им се да строят техни молитвени храмове.
Всъщност няма чудо. Папа Инокений II получава от най-доверения приближен на папа Хонорий II след неговата смърт Соломоновия пергамент. Облагите, които той гарантира на Ордена с папската си була е цената за мълчанието на тамплиерите, че е станал притежател на безценно знание, което му дарява пътя към безсмъртието... или поне той така си мисли.
