Интервюто е публикувано в списание "За жената" на 05.01.2006 г. На всички, които черпят от извора на списание "Kармичният кръг", напомняме, че е коректно да ЦИТИРАТ ПЪРВОИЗТОЧНИКА.
Почти всички познавате астроложката Светлана Тилкова – Алена. Чели сте хороскопите й, гледали сте я по телевизията. Малцина обаче знаят, че тя е роднина по майчина линия на Владимир Димитров-Майстора, че е изучавала древната наука да чете по звездите при известен японски астролог, че е получила безценни знания и напътствия от знаменитата астроложка Линда Гудман, че е била 15 пъти в Тибет, където е получила духовното си име Алена. За незабравимите епизоди от живота си, наситен с емоции, преживявания и обрати, разказва самата тя...
Бебето със странните очи
Часове след като съм се родила, акушерката в родилното ме повила толкова стегнато, че след няколко часа ме намерили посиняла и останала без дъх. С много усилия лекарите успели да ме върнат към живота. Спомням си, че на 13 години се сетих да попитам майка си как се е случило това, дали се е поинтересувала защо колежката й (майка ми била акушерка в същата болница) ме е стегнала толкова силно. "Разбира се, че я попитах, отвърна тя. Обясни ми, че си я гледала с бездънни и виждащи очи, сякаш си бъркала в душата й." Току-що родено бебе не може да гледа страшно. Сега осъзнавам, че жената може би си е имала някакви грехове и изразът в очите ми, забулени още в пелена, я е притеснил. Тази случва всъщност е първият обрат в живота ми, за което не съм благодарна на съдбата.
Скитник между звездите
Дарбата да странствам във бремето и пространството, да виждам неща, които са недостъпни за другите, при мен се проявява на годинка и половина, когато не съм могла да осъзная какво се случва. Беше ужасно. Родителите ми бяха луднали от притеснения, че детето им не е в ред. Ходихме при леля Ванга, която каза на татко (хирург по професия) да не ме води по никакви лекари и изследвания, защото всичко ми е наред.
От една страна, хората ми завиждат за тази дарба, от друга - само аз си знам какво ми струва това. Защото има неща, които не искам да видя, има неща, които не искам да знам. Много често си мечтая да съм обикновен човек и да се Занимавам само с астрология.
След този потресаващ обрат в живота ми вместо да раста като жизнерадостно и усмихнато водолейче, аз се затворих в себе си, защото не можех да приема всичко, което виждах. Представяте ли си как се чувства 2-3-годиш-но дете, което вижда лицемерието на лелята, която иска да го гушне. Или как не позволява да го целуват недобронамерени роднини и драска като диво коте. Колко наказания съм отнесла! Баща ми не ме биеше, но спираше да ми говори. За мен това беше убийствено. Той не разбираше какво се случва.
Когато станах на 12, седнахме с татко на първия ни дълъг разговор. Той не ме питаше какво преживявам, чакаше аз сама да споделя. Тогава си отворих душата като пред изповедник и му разказах колко ми е мъчно за всичко, което се случва. Обясних му, че не мога да имам приятелка, която да е еднаква отвътре и отвън, т. е. да не е лицемерна, да казва каквото мисли, да не ме лъже, да не казва "ах, колко си сладка", защото ще иска нещо в следващата минута.
След като се съвзе от чутото, баща ми ме посъветва да се науча да извличам полза от дарбата си. Обясни ми, че и аз съм лекар като него, но на човешката душа. Без да знае, той ме тласна да използвам странстването в минали пререждания на човека, за да видя откъде идват чертите на характера му. След това аз започнах да живея като в приказка, къде-то дори лошите пререждания на хората бяха като филм.
Започнах да помагам на татко при диагностицирането на нелечимите болести. Той много страдаше, когато отвореше пациент и видеше, че има рак, който не може да изреже. Понякога ме молеше да ходя с него в болницата, за да "погледна" някой от пациентите му. И аз го съветвах да не му дава надежда или да не го отваря, защото болестта му е кармично наказание от минал живот, или пък, че човекът има шанс да се спаси.
Беше много страшно да давам присъда. И до ден-днешен съм на принципа, че и лошото трябва да бъде изречено, за да знае човек какво трябва да очаква. Защото погрешно дадена надежда след време се стоварва върху теб за това, че си я дал.
Йоно
Решаваща за живота ми се оказа нумерологията. След като завърших немската гимназия в София, отидох да работя в "Балкантурист". Там ми попадна информация на циклостил за нумерологията. Започнах да смятам, колежките се завъртяха около мен и тези занимания ме погълнаха.
После ме приеха международни икономически отношения и година и половина след като се плъзнах в плоскостта на нумерологията, животът ме срещна с Йоно, мой състудент от института.
Безкрайно му благодаря, защото той ме заведе в Япония, показа ми Тибет, срещна ме с моите духовни учители. Без това запознанст6о аз нямаше да бъда това, което съм сега.
Йоно беше англо-японец - майка му беше англичанка, баща му японец, на дипломатическа работа у нас. Той не приличаше нито на японец, нито на англичанин, но беше взел най-хубавото от двете култури. Харесахме се съвсем случайно. Срещнахме се в Народната библиотека, всичко тръгна на шега. С него ме свърза нещо, което не мога да нарека просто приятелство. Това е някаква друга връзка, по-скоро духовна. Той беше човек, навлязъл много дълбоко в духовните знания покрай дядо си - популярен японски астролог. Всичко, което се случваше с мен, на него съвсем не му беше чуждо.
Япония и първи стъпки в астрологията
Йоно започна да подковава майка ми, като се шегуваше, че ще се ожени за мен. Тя му заяви, че няма да даде дъщеря си на азиатец. Тогава той я попита дали може да ме заведе в Япония, За да ме запознае с дядо си, който е на 92 и може всеки момент да си отиде, а много иска да ме види.
По това бреме астрологията за мен беше съвсем чужда. Заминахме за Япония през лятната ваканция на 1977 г. Запознах се с дядото и, вместо да се разхождам из японските острови и да разглеждам забележителности, започнах да изучавам астрология. Дядо му ме въведе в дребната наука, като рисуваше по пясъка астрологичните знаци, пишеше по листове, а Йоно ни превеждаше.
Беше безкрайно интересно. Прекарах два невероятни месеца. Тогава и през ум не ми минаваше, че някога ще се занимавам с астрология и ще я превърна в своя втора професия. Няколко месеца след като се върнах в България, дядо Осукава ми изпрати подробен хороскоп от 300 страници. В него всичко беше описано по дни, часове и минути. Получих и 28 книги по астрология, преведени на български от Йоно. Това бяха първите ми учебници. Започнах да навлизам в науката и през 1979 г. направих сама първия си хороскоп. Дядото на Йоно, моят първи учител, го прочете, а два месеца по-късно почина. Приятелят ми постоянно повтаряше, че той вероятно си е търсил наследник, на когото да предаде знанията си.
Това беше следващото преобръщане в живота ми. Както работех по специалността си, хлътнах в друго безбрежно знание - астрологията. Без Йоно нямаше да се докосна до него.
Тибет и духовните учители
През двата месеца в Япония се случи и още нещо, което промени живота ми. Когато дойде време да се прибираме, Йоно ми предложи да минем по пътя на коприната. Аз, разбира се, бях във възторг и се съгласих. Той имаше приятели в Непал и предложи да изкараме две нощи там. Решихме да се изкачим на 4000 м височина, на едно плато, откъдето се виждат Китай от едната страна и Индия - от другата. А Еверест оставаше встрани. Когато стигнахме горе, бях с изранени крака, обута със сандали. Седнахме да си починем, извадихме храна. В този момент зърнах недалече от нас странни фигури на хора, сякаш застинали във времето, наметнати с нещо като ямурлуци и вперили поглед в небето. Подскочих от изненада, че съм видяла други хора, и понечих да тръгна към тях. В този момент, единият от водачите ми се скара на странен език и ми даде знак да седна долу. Тогава Йоно ми обясни, че това са много напреднали духовно хора, които медитират и душата им е извън тялото. И ако аз ги смутя, мога да им причиня сериозни проблеми, дори смърт. Не откъснах поглед от тях. Стоях като хипнотизирана. Не помня след колко бреме единият от тях стана, дойде при мен и бащински ми хвана ръката между дланите си така, както го правят най-близки хора. Започна да ми говори на непознат език. Йоно ми преведе думите му. Странникът казал, че аз трябва да остана там, за да ме научат на нещо важно. Впоследствие този същият човек ми даде духовното име Алена. Обясни ми, че имам дарби, от които неистово се страхувам, че те ме потискат и могат да ме разболеят. Обеща да ме научи да не виждам непрекъснато миналите прераждания на хората, а това да става само когато пожелая. До този момент аз наистина не можех да се контролирам. Когато общувах с някого, не можех да водя нормален разговор, защото виждах сцени от минали прераждания на човека срещу мен. Йоно обеща, че ще направи всичко възможно, за да ми помогне да прекарвам по един месец всяка година в Тибет, за да се науча да контролирам дарбата си. И наистина в продължение на 15 години аз прекарвах по 30 дни с духовните си учители. Научиха ме на куп неща. Едното от тях беше да ценя себе си. Да не се раздавам безобразно. Името Алена получих, когато посетих Тибет за пети път.
Срещата с Линда Гудман
Важен период в живота ми е и пребиваването ми в САЩ.
След моя публикация за Марс в американско списание за космонавтика и астронавтика (за което отново Йоно ми помогна), ме поканиха на 18-месечен курс по астрология в Ню Йорк през 1983 г. по линия на културния обмен. Като кацнах на летището, ми идеше да избягам и да се върна. Стъписах се от мащабите на мегаполиса. Въпреки всичко изкарах курса. В края на 1990 г. ме поканиха на конгрес по астрология в САЩ, където се срещнах със знаменитата астроложка Линда Гудман. Моят учител по астрология ме запозна с нея и тя ме покани във вилата си. Предаде ми купища знания и ме тласна към кармичната астрология. Ще помня и края на 1995 година. Тя ми позвъни една нощ по телефона и ми каза: "Аз си отивам от този свят. Не забравяй какво си ми обещала. Време е да издадеш книга по кармична астрология." Аз се стреснах от това, което ми каза. През 1996 г. седнах и написах първата си книга "Пътеводител из кармичната астрология", която е на базата на знанията, които тя ми даде. Поредният обрат в живота ми дойде през 1995 г., когато със съпруга ми Андрей спряхме да се занимаваме с търговия и се отдадохме на духовни занимания. Реших да помагам на хората с астрология и другите си знания. Никой от моите познати не е очаквал, че аз ще изоставя търговията, която много обичам. Но аз реших да тръгна по пътя на духовното и да използвам знанията, които съм натрупала. Без съпруга си Андрей нямаше да мога да се справя, той ме подкрепяше през цялото време.
Владимир Димитров-Майстора
Ще се върна малко назад, за да разкажа и за Майстора.
Майка ми и двете й сестри са негови племенници по линия на дядо ми. Той и Майстора са първи братовчеди. Дядо ми бил 10 години по-малък от него. Останал сирак на 3 годинки и Владимир Димитров се грижил за него. В нашата къща за Майстора не се говори много. Бил е много самотен човек. Майка ми го е канела често в дома ни на ул. "Московска" (той е живял близо, при паметника "Левски"), но той винаги отказвал. Аз помня една-единствена среща с него. Бях на 4 годинки, когато се видяхме на улицата. Беше с дълъг като расо черен балтон. Още е пред очите ми дългата му, почти до кръста брада и болезнената слабост на изпитото му лице. Докосна ме с трепереща ръка, което никога няма да забравя. Когато се прибрахме, се похвалих на дядо и му казах: "Дядо, срещнах дядо Боже." Спомням си, че вече като по-голяма бях казала на майка си, че не искам да казва, че сме роднини с Майстора. "Срамуваш ли се от него?", потресена ме попита тя. Тогава й обясних, че не искам да разчитам на неговата популярност и да извличам някаква полза от това. Много хора твърдят, че са роднини на Майстора. Това означава, че са и мои роднини. Да ми се обадят. Ще се радвам, ако го направят. Така ще възстановим истинското родословно дърво. Родната му къща във Фролош е бутната, няма и помен от нея. Останал е само един паметник в някаква градинка. През последните години успях да се науча, че не на всеки трябва да помагам, че не с всеки трябва да съм мека. Понякога едно яростно писмо от мен върши повече работа, отколкото ако е кротко и спокойно. Българинът трябва да се научи да чете и между редовете, да знае как да тълкува хороскопите си. Все ми се струва, че той още не е дорасъл за тях. Аз му давам пътя, но той сам трябва да го извърви.
