Интервю на: Дани ЗЛАТАНЧЕВА, в. "Уикенд"
Интервюто е публикувано във в. "Уикенд" на 05.02.2011 г. На всички, които черпят от извора на списание "Kармичният кръг", напомняме, че е коректно да ЦИТИРАТ ПЪРВОИЗТОЧНИКА.
Линк за сваляне: ИЗТЕГЛИ ИНТЕРВЮТО ОТ ТУК
Срещнах духовните си учители в Тибет – душите им бяха извън тялото. С мъжа ми сме имали 16 съвместни прераждания.
Астроложка № 1 на България Светлана Тилкова - Алена има толкова интересна житейска съдба, че ако историята й един ден се филмира, със сигурност ще засенчи заплетените турски сериали. Жената, която знае тайните на звездите и на планетите, е роднина на гениалния Владимир Димитров - Майстора и приятелка на феноменалната Ванга.
Израства в семейство на лекари, като непрекъснато слуша разказите им за болките на тялото и на душата. Още като дете провява ясновидски способности, но запазва дарбата си в дълбока тайна - страхува се, че ще й е подиграват. Мълчанието на Светла продължава с години до деня, в който среща Йоно неин състудент от... Япония. Красивият японец хлътва до уши в нея и я води в Страната на изгряващото слънце, за да я запознае с родата си - до един известни самураи.
"С Йоно се знаем от първи курс. Беше започнал да учи ускорено български и в началото на семестъра говореше развален български, което си е огромен успех, имайки предвид, че аз не успях да се справя с японските йероглифи. Той често се шегуваше с моята майка, че ще ме заведе в Япония. Тя му отговаряше с типично македонската си прямота, че това няма как да стане, защото никога няма да даде дъщеря си на азиатец, та дори и ако той е половин англичанин (неговата майка беше англичанка). В един момент стигнаха до компромисното решение - две години преди да се дипломираме, той да ме заведе на гости, за да видя неговата родина.
Там срещнах неговия дядо. Когато му подадох ръка, усетих, че започна да чете нещо по лицето ми. Притесних се, още повече че очите му излъчваха младежки плам, а цялото му лице беше изтъкано от малки бръчици. Дядо Осукава категорично ми заяви, че аз съм орисана, колкото и да ми е неприятно, да изучавам астрология", разказва Алена.
Тя смята, че математиката не е силната й страна, но жадно попива думите на стария японец. В началото дори е уплашена от факта, че подобен вид знания изискват доста изчисления. Дядо Осукава се оказва инатлив и за два месеца въвежда Светлана в дебрите на астрологията. За 24-тия й рожден ден й подарява книги по астрология като подарък. Предвидливо изчаква и изисква от Алена да прегледа първия изготвен от нея личен хороскоп. След като го разглежда внимателно, напуска земния свят, навършил 92 години.
"Сякаш искаше да се увери, че е намерил достоен заместник на планетата Земя. Няма да го предам, а ще вървя по този нов за мен път. Така и сторих и не съжалявам нито за миг. Затова се зарадвах много, когато през 2005-а година в България пристигна, както впоследствие разбрах, водещият астролог на Япония, г-жа Теруми Кондо. Заради астрологични аспекти беше решила да празнува своя 50-и рожден ден в България и да се срещне с мен. Теруми Кондо, която е родена в същата година като мен, но в знака на Лъва - противоположния знак на Водолея, се появи, за да даде доказателство, че миналото, настоящето и бъдещето са неразривно свързани", разкрива Светлана Тилкова.
Алена бърза да уточни, че никога не е била интимна с Йоно, защото го чувствала като брат. Приятелството им продължило едва 22 години, защото той внезапно загинал в автомобилна катастрофа през 1998 г. На излизане от алеята пред жилището си в Токио в колата му се блъснали челно пияни младежи. Двете мепесета изгорели като факли.
За всичките 22 години дружба Йоно не предал нито веднъж звездобройката, както подобава на истински потомък на стара самурайска фамилия.
Незабравим за нея остава споменът за Непал, където я срещат духовните й учители. Те й предават мъдри знания, защото усетили, че тя знае и чува как расте тревата.
"Величието на планината, картината, която виждах вляво от мен - Джомолунгма в мараня, а върхът, огрян от яркото слънце, беше божествена. Малко след това видях близо до мястото, на което стоях, три фигури, които се бяха появили сякаш от нищото. Учудих се, че не съм усетила кога са дошли, и станах, за да ги доближа. Тогава един от мулетарите скочи. Хвана ме за ръката. Започна да ми говори нещо, а очите му хвърляха гневни пламъчета. Преведоха ми, че не бива да ходя при тях, защото те левитират, т.е. душите им са извън тялото и ако ги обезпокоя, ще бъде прекъсната сребърната нишка, която ни свързва с миналите и бъдещите прераждания.
Все още не знаех, че тези далечни и непознати фигури ще бъдат моите спасители, защото левитацията при мен беше естествено състояние от раждането ми и страдах, без да бъда разбирана за какво говоря, когато безконтролно се реех в миналите епохи на нашата планета или в преражданията на хората, които далеч не винаги бяха приятни. Всички седнахме да обядваме, а аз уж хапвам, но очите ми - все в тези 3 фигури са вперени. Колко продължи взирането, ми е трудно да кажа. На мен ми се стори вечност. В един момент се изправиха, поклониха се на Слънцето и аз попитах как мога да поговоря с тях. Още не бях получила отговор, когато те се приближиха. Бяха облечени с нещо подобно на ямурлуци. Най-възрастният от тях седна до мен, най-напред ме докосна с ръка по челото, а след това взе ръцете ми в своите и започна да говори нещо. Преведоха ми, че иска да остана там, защото има на какво да ме научат и защото чувам как расте тревата. Това беше първата ми незабравима, оставила трайна следа в сърцето ми, среща с моите духовни учители. И понеже често ме питат всеки ли може да отиде там и да намери учители, които да го обучават, трябва да кажа, че аз не съм ги търсила, те ме намериха, а и винаги са ми казвали през годините на обучение при тях, че учителят сам намира ученика, когато ученикът е готов", разказва Алена.
При връщането си в България животът й временно влиза в нормалните, злободневни теми. Алена завършва висшето си образование и тръгва да си търси работа. Неин колега я моли да поеме студентите му в Минно-геоложкия институт и тя приема поканата. Преподава на студенти от пограничните български градове, момчета и момичета, постъпили от т.нар. Рабфак - работнически факултет, студенти, които влизат не по бал, а заради производствена необходимост от висшисти в техния район.
В една обедна почивка, между две лекции, младата Светлана тръгва за кафе и сандвич от лавката в двора на института. Ужасява се от огромната опашка гладни младежи, доближава първия от тях - току-що излязъл от казармата първокурсник с още непораснала коса и го моли да й купи храна.
"След часа излязох в коридора и този първокурсник ме чакаше, за да ме покани на кафе. Така се започна с Андрей, моят мъж днес. Въпреки че се опитаха и успяха за известно време да ни разделят и изживяхме по един неуспешен брак, съдбата се оказа по-силна от злосторниците. След като се срещнахме за втори път, сме неразделни и щастливи. Да, мога да кажа, че това е той, мъжът на моя живот", разказва Светлана.
След като се консултирала със звездите по въпроса за голямата любов между двамата, установила, че вече 15 пъти са се прераждали на планетата Земя. И 15 пъти са били заедно. Сегашният им живот е 16-ото им съвместно прераждане. Обитавали са Япония, Америка, Испания, Англия, Германия. Били са брат и сестра, съпрузи, влюбени и обичащи се човешки същества.
"Всеки от нас преди прераждането си във физическо тяло пребивава в енергийните нива където има право да спи. Аз съм по-голямата, защото Андрей е решил да поспи повечко във висшите енергийни структури. Добре, че все пак се е събудил след 4 години, а не след 40. Въпреки че сме били орисани да сме заедно, заради тази неголяма разлика във възрастта можехме и да се разминем и да не създадем семейство. Вместо да се прероди през 1952 година, той си е поспал до 1959-а. Явно на мнозина е приятно да вярват, че аз, преподавателката с голям стаж във ВУЗ, съм си взела младия студент за съпруг. Аз съм родена на 26 януари 1955 г., а Андрей е роден на 7 май 1959 г. Когато се срещнахме, аз бях на 24 години, а той на 20", разказва тя.
Алена знае отсега, че следващото й прераждане ще бъде отново на Земята през 2З-ти век. Радва се, че тогава ще има възможността да се занимава с нови технологии, за които днес човечеството може само да мечтае.
