Ако стигнем по-високи нива на развитие като цивилизация тук, на Земята, възможно ли е да живеем столетия, хилядолетия? За постигане на безсмъртие не питам, защото вероятно е невъзможно, но на кое ниво на развитие трябва да е планета, за да стане възможно?АЛЕНА: Ако човечеството не се самоунищожи, след векове средната продължителност на живота на земните хора ще е 500-600 години. Това е естественият ход на живота във Вселената. С всяко следващо ниво на развитие възрастта, до която живее човекът, се увеличава. Таванът на развитие на човечеството, обитаващо сушата на Земята, е 15-о, най-много 16-о ниво на духовно и интелектуално развитие. На такова място във Вселената е Земята, че е малко вероятно да прескочи в по-високо ниво. Но знаеш ли? Ако сме оптимисти, ще кажем, че до 22-ото, най-високото достъпно ниво на развитие, са само няколко десетки хиляди години живот. След като Земята е на 72 милиарда години, нищо, че науката все още не го знае, нищо време са няколко десетки хилядолетия. Който е доживял, ще разказва на праправнуците си за миналото на планетата.
Като казвам средна възраст 500-600 години, това не означава, че единици, на които животът не им тежи, няма да живеят и по няколко хиляди години, при това, без да се прераждат на други планети. На по-високите нива на развитие няма стареене, нито болести. Човекът или хуманоидът на 25 години и този на 525 изглеждат еднакво млади. Разликата е единствено в опита и знанията, натрупани в мозъка. Все още човекът е далеч от осъзнаването, че възрастта не е негатив, а интелектуален позитив. В мисленето на хората възрастният човек обичайно е бреме и също тъй обичайно наложената обществена нагласа кара мнозина възрастни да се примиряват и наистина да се чувстват безполезни. На високите нива такова отношение към натрупалите години живот е невъзможно.
Важен елемент за достигане и поддържане на висока възраст на планета, включително и на Земята, е недопускането на пренаселване. Пренаселването означава липса на храна, войни, зарази с потенциал да се превърнат в пандемии. За Земята границата на пренаселването е 10.1 милиарда души.
На високо развитите планети животът може да е вечен, според земното разбиране за вечност, но също така всеки, живял продължително, може сам да избере кога да приключи живота си във физическо тяло, което, пак ще повторя, не е болно. Знанията в един момент много натежават на тялото и хуманоидът избира да приключи живота си, без това действие да се приема за самоубийство. Така идва новото раждане, новите знания, новото съществува на същата или на друга планета, защото знанията от предишните прераждания се съхраняват и ползата от тях и на друго място е полезна.
