Това е авторски материал на Светлана Тилкова - Алена. На всички, които черпят от извора на списание "Kармичният кръг", напомняме, че е коректно да ЦИТИРАТ ПЪРВОИЗТОЧНИКА.
В петък, 13 юни, получих няколко електронни писма и телефонни обаждания, в които познати и непознати хора искаха задължително да прочета и тълкувам материал във в. „България днес“ със заглавие „Чакащи“ гробове предизвикаха смърт“, свързан с предварителното изкопаване на гробове в Попово, без да има починали хора. По същата тема видях, че е писано във в. „Труд“ три дни по-рано.
Веднага да се спре практиката да се копаят предварително гробове, които зеят празни и привличат смъртта. Това разпореди кметът на Попово д-р Людмил Веселинов, който даде курбан за пресичане на злощастните събития в града и черната серия смърт на млади хора.
От месеци в Попово се случват злощастни събития. Три млади момчета между 18 и 22 години умират при транспортни произшествия през пролетта. Преди тях млад мъж изгаря в колата си, друг е убит. Момче катастрофира и убива приятелката си. Ненадейно приключва животът на главния лекар на поповската общинска болница д-р Иван Гущанов, а веднага след него и на бившия председател на Районния съд в града адвокат Бисерка Рачева.
Възрастни хора поискали от кмета да заповяда на общинския гробищен парк да спре с практиката да се копаят предварително по десет гроба. Така се улеснявала работата на служителите, но според хората се призовавала смъртта.
Напоследък да съм изненадана сякаш стана обичайното ми състояние. Питам се кое кара хората – не само неграмотните, а и образованите, да изглупяват и да се превръщат в създания, за които съществува единствено тук и сега без обединителни връзки с минало и бъдеще. По времето на социализма, въпреки че религията беше неглижирана, хората имаха повече страх от онова неизвестно, невидимо и неразбираемо за нас, както и да го наречем, което държи единни нишките на живота и смъртта. В последните 25 години станахме натрапчиво и показно вярващи, но загубихме респекта си или ако щете даже, мимолетното притеснение, че заради неправилните си действия онова, Голямото, Невидимото ще ни накаже. Превърнали сме се в хора, които само ядат и отделят. Аргументът, че някой може да копае гробове предварително, защото гробарите не могли да наваксат заради многото хора, които напускали този свят, ми звучи нелепо. Първо, защото няма план колко хора ще си отидат от живота в държава, град, село. Кончината на човек е зависима от правото му на личен избор и желанието му да живее и да гони успешно целите си или от нежеланието му за живот и решението му да напусне света, в който не се чувства на мястото си или е неоценен. Кончината е зависима и от нелечими заболявания, които могат да се превърнат в лечими, ако осъзнае причината за тях и промени живота и мисленето си, но това специално в България е трудно постижимо.
Краят на житейския път на когото и да било не може да бъде определен чрез номерологично и астрологично изчисление. Дори и ако е тежко болен, защото стават чудеса и болестта внезапно може да се окаже обратима. Как тогава гробарите или пък техните шефове в Попово са наясно, че трябва да бъдат изкопани пет или десет гроба предварително?
Според мен само на същество, лишено от душа (има и такива хора на планетата ни), може да му хрумне да предизвиква Съдбата, като подготвя и оставя зеещи празни гробове, макар че за такива хора Съдбата не съществува.
Едната причина за нелепата смърт на хора в Попово е грубото нарушаване на правилата на незримия свят, чрез което се нарушава естественото равновесие между живота и смъртта и се призовава смъртта, която трябва да получи господстваща роля над живота. Звучи сектантско, нали? Ако приемем, че глупостта е основателна причина за копаенето на много гробове наведнъж, но без починали хора, бихме могли да допуснем, че има и вероятността това копаене да е елемент от сатанински ритуал. Никъде не можах да прочета дали някой се е заинтересувал и правил разследване по случая. Дай Боже да му е хрумнало на местния „разследващ орган“.
Не си мислете, че думите ми звучат параноично, защото и най-развинтената фантазия черпи с пълни шепи от реалността, недостъпна за мнозинството хора.
Работниците, изкопали гробовете, независимо дали са го правили под разпореждане или защото предварително им е платено, ще търпят заслужено кармично наказание заради хората, които са си отишли внезапно и ненавреме от този свят. Съдникът дали един човек си е отишъл навреме или не е кармата.
Изкопаните празни гробове са концентрирали цялата омраза на жители на Попово към някои от починалите хора, с които не са се разбирали или заради бликнала завист. Освен изречените клетви, които няма да цитирам, мразещите и завистниците са създали силна мисъл-форма на негативизъм, която е привлякла като магнит душите на ненавреме починалите хора към гробовете.
Съществува и друга възможност. Живите хора може да са привлечени към празните гробове и от техни кармични врагове, дебнещи в незримия свят, видели, че лесно могат да мъстят и от „висотата“ на низшите енергийни структури са извършили пъкленото си дело.
Не можах да прочета и какво е мнението на местните свещеници по въпроса. Доколкото въобще имат такова. Струва ми се, че в последните години в цяла България поповете са си измислили лекарство за всеки проблем – колиш курбан и Господ ти опрощава грешките и греховете. Кога ли нашите православни свещеници ще разберат, че с ритуално закланото животно се кланят на Сатаната, а не на Иисус. За Сатаната смъртта е храна, а ние, хората в България, полагаме неимоверни усилия, за да не го оставим гладен.
Разпореждането на кмета е правилно. Нормално е гроб да се копае, след като човекът е починал, а не преди това. Даже бих отишла и по-далече, имайки предвид първичното мислене на българина в последните десетилетия. Ако законодателят има добрата воля, а не го приеме като унижаващо висотата му суеверие, нека бъде забранено предварителното копаене на гробове, защото вредата в един момент няма да е само за жителите на едно населено място, а и за цялата държава, която ще сътвори поредната негативна карма с душите на починалите без време хора и с техните страдащи за загубата близки.
Здравейте, Алена! На 5 юли в предаването на Сашо Диков по Нова ТВ Миролюба Бенатова имаше репортаж, озаглавен „Непогребаните“. На 28.6.2014 година журналистката е снимала камерата, както я наричат „Вещерица“, в съдебна медицина на Александровска болница, където в момента са нахвърляни един върху друг 187 трупа върху площ 10-15 квадратни метра. Тези трупове са на починали хора, чиито близки отказват да ги погребат и трябва да бъдат погребани служебно, но институциите – МВР, прокуратурата, съдебна медицина, социалните служби и общината, не взимат мерки и няма кой да даде разрешение за тези погребения. Най-старият труп, очакващ погребение, е от 2004 година. Интересно ми е как бихте тълкували подобно отношение на близките на починали хора, които отказват да ги погребат?
Алена: Изгледах репортажа и доста време стоях озадачено безмълвна. Ще си спестя всичките епитети, които споходиха мислите ми, и ще направя тълкуване на видяното единствено от позицията на незримия свят.
Вселенските закони и Законите на кармата наказват неуважението и към смъртта, и към живота. В случая думата неуважение може би е неточна, но ще се задоволя с нея.
Ще започна с близките на починалите хора, които отказват да ги погребат. Този отказ, даже и при липса на минимални финансови възможности, е единствено последен опит за мъст на живите към умрелия. Живите роднини съвсем погрешно смятат, че са в силната позиция, защото умрелият няма как да стане и да ги упрекне за това, че не му отдават последна почит било с погребение, било с кремация. Мислят си, че са в силна позиция и спрямо държавата и се подиграват на нейното безсилие да ги застави да погребат близките си. Грешат обаче, защото постъпката на тези хора вече е отбелязана необратимо в магнитните ленти на техния живот. Дали вярват, че има карма, или не, е без значение. Ще си получат наказанието, а според мен някои от тях вече си го получават. И типично по български не могат да осъзнаят откъде им се е стоварило нещастието и обвиняват всички наоколо, само не и себе си. Хората, отказали да погребат своите близки и роднини, останали захвърлени в хладилната камера дълги години, ще получат своето наказание и ще страдат в пълния смисъл на думата толкова, колкото време са престояли техните близки в камерата. И когато дойде краят, ще се радват на кончината си, защото ги е освободила от страданията в зримия свят... но не и в незримия.
Когато душата на починалия човек бъде ощетена от отношението на неговите близки, тя не само че остава близо до своето тяло, своята непогребана физическа опаковка, а започва да мъсти на своите мъчители, които с всяка гниеща част убиват отново и отново своя починал близък. Тъй че освен кармата на хората, зарязали в камерата своите близки, мъстят и техните души.
Освен мъстта, която душите ще раздават, и сега, в настоящето, и в бъдещи прераждания на своите непогребали ги роднини, съществува проблем и за кармата на държавата. Мислите, че България няма нищо общо с факта, че някой отказал да погребе свой роднина и го оставил да отлежава с години в хладилна камера? Грешите, ако мислите така! Независимо дали труповете в камерата имат живи роднини или след тях никой не е останал, държавата е била длъжна да направи нужното и те да бъдат кремирани. И тъй като България очевидно нищо не е направила за тези несретни души, вързани към телата си, когато дойде моментът за тяхното ново прераждане и те се родят отново по тези земи, те ще се родят с омраза към България и освен личната си мъст ще мъстят и на родината си.
Дали около нас няма такива хора сега?
