Здравей, Алена. От известно време имам Таро на Кроули и въпреки съвета ти да не редим на себе си, аз се уча да разчитам картите, редейки за себе си. Точно по времето, когато започнах работа, редих няколко пасианса. Не съм сигурна дали така се казва и понеже в тази книга няма пасианс, който се реди общо за човека, наредих един друг с моята карта и ред минало, ред настояще и три реда бъдеще (това е най-общо казано). Тогава около мен се наредиха всички възможни страшни карти – Дяволът, Обесеният, Деветка мечове, Смъртта... ужас направо. Реших, че е за новата работа, започната в година 9. След няколко дни пак наредих. Получи се почти същата комбинация. Тогава реших, че е заради различния пасианс, който картите не харесват. Около месец след това се случи поредното наводнение, което засегна и нашия имот. Майка ми пуснала и двете кучета каракачанки – не че има значение, за да не се удавят в приливната вълна. Те се сбили и едното изчезнало в приливната вълна. На следващия ден с брат ми тръгнахме да го търсим по коритото на реката с надеждата да го открием, уви, без успех, но по пътя бяхме подгонени от друго огромно куче, което явно беше пазач на някой от скъсаните язовири. Спасихме се на късмет. Алена, може ли картите да са ме предупреждавали за тази неприятност или наистина е заради импровизациите ми?

Изненадах се, като прочетох, че Алена съветва да не редим на себе си. Би ли ми обяснила защо? В редица книги за Таро се казва, че е най-добре да започнем да се упражняваме да разчитаме картите именно като редим на себе си, чрез задаването на елементарни въпроси от порядъка „Как ще премине денят ми?“. Попадах на повече съвети, свързани с това да не редим на наши много близки хора (съпруг, майка, сестра, дете и т.н.), защото много трудно в такъв случай оставаме обективни и се влияем от това, което знаем за тях, и това, което знаем, че искат да чуят като отговор. Аз също имам колода и като начинаещ се уча, като се упражнявам върху себе си. Сега разбирам от теб, че всъщност не е най-добрият начин. На кого да редим карти тогава, когато ги опознаваме и се учим?

Алена: Да хвърлиш картите Таро, след като си намислил въпрос, привидно е много лесно. Лесното обаче по правило дава грешни отговори.

След толкова отминало време няма как да правя тълкуване на изтеглените „страховити“ карти от колодата на Кроули. Тълкуването днес е едно – утре е друго даже при еднакви карти. В случая описано отново потвърждава думите ми, че начинаещи любопитни хора, които не са се научили как да боравят с Таро, не бива да редят за себе си, въпреки че в редица книги за Таро се препоръчва точно това. Защо и кога човек може да хвърли картите за себе си – след малко.

Картите от колодата Таро са се подредили така страховито при нашата читателка, за да я предупредят да не си прави експерименти с основни начини на редене, след като няма знания. Да, всеки може да реди на себе си, но когато е минал курс на обучение или ако се учи сам, е уверен, че тълкува правилно и умее да ги реди. Причината за моето твърдение е свързана със съветите, които съм получила преди 14 години от Хайо Банцхаф, моя учител по Таро и добър приятел. Едно е любителски да теглите карти от интернет или у дома, от любопитство, или само една карта на деня, която естествено също може да бъде тълкувана неправилно и стряскащо, но не нанася вреди. Друго е да работите с Таро без обучение, като редите на самите себе си. Тогава щетите, нанесени от вас на вашата собствена психика, може да са необратими.

Когато човек реди карти на себе си, но му лип­сва рутината, той няма как да бъде безпристрастен и да задава въпросите си неутрално, преди да тегли карта, сякаш пита за някой друг. Фактът, че тегленето е свързано с вашето „АЗ“ и тръпката какво ще изтеглите и как ще се тълкува, води до погрешно изтеглени карти, а когато подредбата им е „страховита“, идва паниката. Паниката създава мощна мисъл-форма, която предизвиква поредица от събития, предимно негативни, защото те вече са заложени като очакване на подсъзнателно ниво.

Признавам си, изненадана съм, че човек, който прави първи стъпки в света на Таро, избира за свой водач най-сложната колода – тази на Кроули. Нашето издателство има правата за издаване на всички книги на Хайо Банцхаф и мога да ви уверя, че тарото на Кроули най-много ни затрудни, въпреки че колодата вече се очертава като втората по популярност в света след тази на Уейт. Разликата между двете обаче е огромна. Картите на Уейт ни дават едно тълкуване или разкриват от един до три пласта като нюанси на зададения въпрос. С колодата на Кроули нюансите или пластовете на тълкуване се усложняват до повече от десет. За начинаещия в света на Таро да започне своето обучение и работа с колодата на Кроули е все едно на дете, което се е научило да кара велосипед, да дадат да управлява самолет.

До момента сме издали три от многото книги на Хайо Банцхаф, като без излишна скромност ще кажа, че той беше най-големият специалист и познавач на Таро на планетата. От печат са излезли не само „Таро на Кроули“ – сложна и трудна за разбиране от начинаещи книга, висш пилотаж в тази наука, но и „Самоучител по Таро“ и „Основи на Таро“ заедно с Марсилската колода. Според мен, а и според препоръките на Хайо начинаещият е добре да започне своето обучение със „Самоучител по Таро“ и колодата на Уейт.

Гледане на Таро

Златно правило на ритуала е да не гледаш на себе си. За това ме предупреди и циганката, от която купих първата си колода Таро преди много, много години. Впоследствие научих, че мога да тегля карта за деня или да гледам на конкретен въпрос, но не и за всичко.

Откъде идва противоречието между моите думи и написаното в много книги, че човек трябва да започне да гледа първо на себе си. Ако отворите самоучителя, там Хайо Банцхаф също започва с думи, които се отнасят за начинаещите, но теглещи карти за себе си. Категоричното ми мнение, което, разбира се, не е само мое, е, че човек не бива да гледа на себе си, без да е придобил опитност, заради неумението му да бъде безпристрастен. Притесненията, надеждите, страховете лъчат от нашето тяло и ръката ни дърпа грешните карти. Ако начинаещият съумее да се превърне в безчувствена машина, образно казано, да, тогава нека си тегли сам карти. Подобен вариант обаче е по-скоро изключение.

Аз съветвам процесът на обучение да се извършва върху известни хора, чиято биография четете, а след това задавате въпроси защо това им се е случило. Тук ще сте безпристрастни. Когато свикнете да тълкувате правилно, което е дълъг и нелек процес, както и да бъдете безпристрастни, едва тогава е безопасно да редите и на вас самите, и на вашите близки – никога преди това.

Друг принцип е, че никой не може да пипа картите освен притежателя им. Смята се, че докато се запознава с тях, човек трябва да ги държи по-дълго в ръцете си, да си „говорят“ взаимно. Т.е. между картите и гадателя става информационно-енергиен обмен и за да могат да предсказват точно, без да заблуждават, не бива външни лица да ги докосват. Те са живи и наистина са мистични.

Човек се изкушава да си гледа, когато е изправен пред важно събитие. Но това не бива да се прави. Защото картите могат да го подведат, като илюстрират онова, което е в подсъзнанието му – очакванията или пък страховете му.

Аз лично разчитам предимно на интуицията си при тълкуването, изградила съм си и свой собствен начин на редене. Всъщност няма строги правила за редене – всеки може да си въведе свои, въпреки че основните типове редене са девет в зависимост от това, което питаме. Реденето можем да го наречем и с други думи, но в никакъв случай то не е пасианс.

Тайната на Таро е, че не гадаят, а знаят бъдещето. Трябва да бъдат обичани, за да са честни с притежателя си и да му служат добре. Всеки може да се научи да ги тълкува и разбира, ако е добронамерен. Подходиш ли със зла умисъл – да забогатееш от тях, да объркаш някого, като премълчиш истина и т.н., магическите карти ще те накажат.

Нужно ли е изобщо човек да се бърка в скритото, неизвестното за живота си? Смятам, че да. Преди хиляди години сме имали естествена способност – трето око, което е било извор на важна за нас информация. Но поради определени причини то се е затворило и сега не ни остава друго, освен да прибягваме до древни ритуали като Таро. Те могат да ни предпазят от лоши ситуации, предизвикани от небрежност. Хората много се страхуват да не научат нещо лошо, а Таро не дават отговор на въпроси като „колко ще живея“. Това всеки сам си определя, но то е сакрална тайна и ние няма как да го знаем.