Друго е много по-важно за развитието ни
Знанието за живота във Вселената, законите във Вселената и нашето място сред тях. Вселената това е животът! Той се създава, развива, съхранява в живата Вселена. Тя е разумна, но сама не може да твори живот. В този смисъл ние, земните хора, а и всички останали вселенски създания живеем вътре в утробата на разума.
Животът във Вселената се създава от всетворящата любов на Създателя, нейното дете. Всичко, родено да живее и се развива, е създадено от Него и след това оставено да се развива материално и духовно чрез еволюцията на видовете.
Създателят олицетворява съзидателното съзидание във Вселената. Вселената е безкрайна, но нейната обитаема част е крайна и познаваема до нивото на Създателя. Тя има приблизително форма на двоен конус, допрян с върховете си, и е разделена на 9 галактики, състоящи се от милиарди малки галактики. Допирната точка на конусите е деветата галактика и там е домът на Създателя.
Живата Вселена непрекъснато се разширява за живот
Планетата Земя е в четвърто галактическо ниво, 358-а галактика, наречена от нас Млечен път. Животът в живата Вселена е наблюдаван непрекъснато и едновременно във всичките му проявления. Всеки от нас носи частица от съзидателната енергия на Създателя. Тя е нашата енергийна връзка с Него. Всяка наша мисъл и действие се записва на енергиен носител. Така ние сами пишем книгата на нашия живот, живота на нашия дух с многобройните му прераждания. Нищо не остава скрито, нищо не се забравя и в тези думи няма нищо мистично, фатално или религиозно.
Във Вселената животът е в непрекъснато равновесие и хармония. Те не могат да бъдат нарушавани. За да може животът като цяло да се развива нормално, такова енергийно равновесие трябва да има във всяка наша постъпка или мисъл. Всяко действие и мисъл се компенсират и затова всички разумни същества до 18 ниво включително се развиват в съответствие със Закона на кармата. Чрез изплащане на кармичните си задължения всяко разумно същество увеличава чистотата на духовната и на мисловната си енергия.Животът на Вселената и във Вселената се крепи на тях, с което кръгът се затваря.
Но има и друго начало във Вселената
То е съзидателното разрушение и се олицетворява от Властелина на Мрака. Ние още го наричаме Княза на Мрака, Демона на Мрака, Луцифер, Дявол. Неговата територия е материалното начало. Мракът не създава живот, той не може да твори живот, но използва неговата слаба енергия. Демонът на Мрака е второто дете на Майката Вселена. И тук има едно изключително важно пояснение: Демонът на Мрака, или Дяволът не е Сатаната!
Създателят и Демонът са двете абсолютни начала във Вселената. Това са Светлината и Мракът. Духовното и материалното. Материалният живот, превърнат в цел, е разрушението във Вселената.
Създателят и Демонът са двете най-висши еманации на живота във Вселената и те са от страната на Доброто.
В заложеното развитие на живота няма противопоставяне Добро-Зло. Злото е продукт на вторичния разум и носи само унищожение. А във Вселената нищо не се унищожава. Само се трансформира от един в друг вид живот.
Духът гради структурата на Вселената
Нейният строеж е клетъчен от взаимно преплетени обемни пентаграми и шестограми. Пентаграмът е полето на Светлината. Там Създателят създава живота. Всеки пентаграм се дели на множество други, които обграждат по един шестограм. Шестограмът е територията на Властелина на Мрака. Там живот не се създава, само се приобщава и използва. Във вселенската терминология това са тъй наречените черни дупки, но това понятие не съответства на земното.
Делението на пентаграмите разделя Вселената на множество паралелни светове. Земята също е пресечена от много такива, но те са невидими за нас. Не влияят върху нашето развитие, но хората, попаднали там, рядко пожелават да се върнат.
Физичното обяснение на противопоставянето на духовното спрямо материалното и определянето на материалното начало като съзидателно разрушение във Вселената е следното: енергията на разумното същество, избрало материалното начало за свой ръководен принцип в живота, е твърде слаба. Животът на разумната Вселена не може да се поддържа от такава енергия, вследствие на което Вселената ще загине. Енергията на духа е достатъчно мощна и чиста за поддържане на живота и съзидаване на нов.
Във Вселената всяко разумно същество има право на свободен избор на своя Бог и енергийно начало.
Окото на Бога
Яркосинята зеница и бялото на окото са обрамчени от “клепачи” с телесен цвят. Окото е толкова голямо, че за да достигне от едната му страна до другата, на светлината са нужни две и половина години. Снимката е толкова детайлна, че в “очната ябълка” в центъра се различават далечни галактики. Окото на Бога се намира на разстояние 700 светлинни години в съзвездието Водолей.
