Истината е тази която разказвам, но не задължавам никой да ми вярва.
Извадиха средновековен вампир в Созопол
С малки нюанси в изразната реч това сензационно заглавие обикаля в медийното пространство – родно и международно, от 1 юни насам. В безбройните си интервюта директорът на НИМ проф. Божидар Димитров е безапелационен – археолозите са изкопали скелетите на два вампира. Поне досега не съм прочела у някой учен да се прокрадва даже мимолетната следа на съмнението дали вампирът наистина е вампир. Ами ако не е и археологическата находка има съвсем друг смисъл? Ще кажете – кой го интересува това, след като сензацията привлича родни и международни туристи, че даже и езотерични общества. Очевидно „вампирското погребение“ си е свършило работата, щом като министърът на финансите Дянков е обещал 270 хил. лева за допълнителни разкопки. Нека се развива туризмът. От него държавата и местното население могат само да спечелят. Не бих искала аз да съм прътът, който да е спирачката на измислената история, щом тя носи някаква полза на някого. Още повече че има много да гоним гърците в това отношение. Те хората на всеки камък, поставен накриво, измислят елинска история. И печелят добре. Ние да не сме по-глупави от тях?
Какво научаваме от агенция „Фокус“: Два скелета на т.нар. вампири са открити при археологическите разкопки в Созопол. Разкопките край църквата „Свети Николай Чудотворец” се провеждат между новооткритата част от крепостната стена на Созопол, край която е бил формиран централният вход на града, ограден от две мощни, бойни, кръгли кули. Стената и кулите са запазени на необичайна за нашите условия височина, те са високи почти 7,30 метра. До крепостната стена е открита църквата на манастира „Св. Николай Чудотворец”.
„Открихме името му, което също е запазено, на доста голяма височина, и малко се иска, за да бъде реставрирана църквата напълно. Въз основа на откритите печати може да се свърже с българската царска династия на Самуиловци и византийската династия на Комнините и на Василий Втори Българоубиец според проф. Б. Димитров.
При разкопките е открито гробище, в което досега са разкрити около 70 погребения от археолозите, които проучват обекта. Само при две от тях обаче има този елемент на вампири, разказва пред агенция „Фокус“ проф. Божидар Дмитров.
Не са открити други следи, защото християнството изповядва принципа, че човек е дошъл гол на този свят и гол трябва да си отиде. Християните се погребват без тези гробни дарове, които обикновено срещаме в античните гробове. Затова не знаем дори ранга на хората, които са погребани там. Досега нямаме нито един надгробен надпис от това място.
Имаме твърдата убеденост, защото такава е практиката, че това са знатни хора, т.е. лица от цивилния и от духовния живот на града – свещеници, епископи, общински съветници, кметове. Но какви точно са били, не можем да кажем, защото зад олтара обикновен човек не се погребва и това е луксозно място за погребение. Зад църквата на манастира, както е във всички средновековни църкви и чак до XIX век, се е уреждало гробище на по-изискани лица – да те погребат в пространството в терена зад олтара на църквата се е смятало за голяма привилегия и чест. Там са погребвани и светски и духовни лица, дали нещо за града в своя дълъг живот. Именно там се намират тези два вампира – два скелета са пронизани от тежки железни предмети в областта на сърцето. Повечето хора наистина са били добри и не са осквернени техните тленни останки, но на двама от общо около 50-60 души, които са погребани там, е извършена тази манипулация. Очевидно, макар и издигнати хора, населението се е плашело от тях и затова се е постарало да не се превърнат във вампири”, обясни Божидар Димитров.
Фантазиите на вампирска тема са очевидно заразни, след като още един учен – Димитър Недев, директор на Археологическия музей в Созопол, твърди в интервю за агенцията, че „скелетите от погребенията в Созопол са археологически факт, който интерпретираме в аспекта вампири“.
По думите му това е само една хипотеза. На никого не пише на челото „вампир” и зъбите не са му по 3-4 см или повече. Това е един археологически факт, който интерпретираме в този аспект, заяви Недев... Аз бих попитала – защо не се появи и някаква друга хипотеза? Толкова ли са единни българските археолози и историци в твърдението си, че не допускат и друга възможност? Или може би тези от учените, които са на друго мнение, не намират място в информационното пространство, защото в техните твърдения очевидно няма сензациозност. А както вече познаваме навиците на министър Дянков на тема история: няма сензация – няма пари.
„Единият скелет има по-крепка костна система. В лявата част на гърдите имаше забит предмет – триъгълен, масивен, който прилича на лемеж – желязната част на рало. На другия, който е в съседство до него, имаше поставен в областта на слънчевия сплит продълговат железен предмет, който, след като го извадихме, не ми прилича на някакъв конкретен точно определим предмет”, допълни Недев.
Предположението е, че хората, чиито скелети бяха намерени в Созопол, са може би семейство интелектуалци, останали неразбрани от средновековната църква (както сега един известен български митрополит обяви Ванга за еретичка), което също е продукт на предубеждения, на наслагвания в християнството, основно на базата на битовата обредност. Това е нещо подобно – вероятно са били някакви интелектуалци, които са се отличавали от останалите. Може би да са били изтъкнати граждани на Созопол. С подобно вмешателство хората са ги неглижирали и като извънреална душевност.
Обикновено със своите идеи и развитие тези хора са оставали неразбрани за обществото. Затова често те са били игнорирани от него. Посмъртно или приживе на нарочените за вампири им забивали дървени или железни колове, както и други предмети.
Така и живите се предпазвали от вампирясване, добавя Недев.
Според шефа на Националния исторически музей Божидар Димитров откритият вампир е бил „някой не дотам послушен мъж в обществото, на когото предците ни са дали заслужен урок”.
На друго място проф. Димитров твърди, че вампирът, намерен при разкопките в Созопол, се казвал Кривич, който бил управител на созополската крепост и го наричали Кривич, защото бил сакат. В Същото време бил много начетен с познания за морето, звездите и билките. Според византийските хроники Кривич е плячкосвал венециански кораби. Най-вероятно заради начетеността си той бил обявен за магьосник и затова при погребението му е поставен кол в гърдите.
Това са изложените факти и твърдения. Една смес между фантазия и реалност, в която има твърде много противоречия. Разбирам, че след като няма написана и запазена хроника, всякакви измислици имат място за живот, защото през вековете едно и също нещо нерядко е променяло своя смисъл и ако преди 1000 години то е значело едно, днес смисълът му е коренно противоположен.
Скелетите на хората, за които твърдим, че са на вампири съгласно разбиранията на 20-и и 21-и век, през 10-и век са били нещо съвсем различно и на никой не би му хрумнало тогава да ги заклеймява като кръвопийци.
Сигурна съм, че ще разочаровам мнозина и ще ядосам други, които вече виждат пачките с пари от потоците туристи, като изразя крайното си и категорично несъгласие с измислицата, че откритите скелети са на вампири.
Скелетите не са на вампири, нито пък са причина за проклятие над България.
Не ни стига ежедневното припяване и омъгляне в един глас на учени сеизмолози и гадатели за земетресения, при това в никой случай по-малко от разрушителни, защо ли да не бъдат стреснати горките хорица, наричащи се българи, и с прокобясване, при това дошло от „освободените Души” на мъртъвците, които според нашите видни магове и медиуми са стояли затворени в гроба досега. И хоп – археолозите разкопават гроба и Душата като освободена птичка от затвора си клетка бърза да избяга... и да започне да мъсти. Защо – отговор няма.
Това твърдение на родните „феномени“ е абсурдно, невъзможно и издава най-вече тяхното абсолютно невежество в полето на незримия живот. Ще ви отговоря защо е така.
Душата излита след смъртта
Независимо от начина, по който е умрял един човек – естествена смърт, на война, след мъчения или болест, отрова... и всичко друго, което ви хрумне като причина за смърт, последицата е светкавично отделяне на безплътната Душа от безполезното вече материално тяло. Този принцип на живота във Вселената е непроменяем, поради което е повече от невъзможно безплътната Душа да бъде затворена в гроб или прикована с нещо към мъртвото тяло. Подобна фантазия е възможна само в приказките – за деца или възрастни, но не и в реалността.
След смъртта на човека Душата може да кръжи с хилядолетия и да търси мъст или възмездие, докато не ги получи, но никога и по никакъв начин не може да бъде погребана с физическото тяло и освободена при отваряне на гробното място. Ами ако гробното място никога не бъде открито? Значи ли това, че Душата е закована в гроба за вечността? Ясно е, че не, но къде ти сред нашенските медиуми такава дълбока мисъл.
Вампирът се гори. Надеждата се приковава
Разказът ми за откритото при разкопките в Созопол е и заради писмата на притеснени читатели на списанието, всичките жители на Созопол. За няколко дни получих 53 писма по електронната поща на хора, живеещи сега в Созопол, и на такива, които живеят извън България, но родителите им са в града. След откритието у тези хора се е събудил страхът, че са прокълнати заради отворения гроб. Питаха дали трябва да напускат града и дали да изтеглят родителите си в чужбина. Бързам да ги успокоя, че нямат причина за страх и ще разкажа, до степента до която ми е разрешено, какви са тези скелети, на кого са, а най-вече защо са „прободени“. Нямам право да кажа как се казват, въпреки че се изкушавам, но ми е разрешено да открехна врата към техните последни три прераждания по земите на съвременна България.
3 век след Христа
Най-старото им прераждане е в 3 век от новата ера. Били са воини, водачи на войскова част. Задачата им е била да се заселят в земята около днешния Созопол, да се установят там, да построят своите домове и да създадат потомство. Като цяло задачата е изпълнена, но двамата са загинали в битка. Не са били опети и три столетия душите им са търсили разплата. Когато са я постигнали, са се преродили отново.
7 век след Христа
Следващото им прераждане е в 7 век от новата ера. Били са прабългари, воини от Аспаруховия клон. Установили са се в Ънгъла. Там са изживели годините, които са им били отредени, и са били сред най-ценните съветници на хана.Изживели са живота си пълноценно и са си отишли със задоволство от всичко изпълнено.
9-и век след Христа
Третото им и последно засега прераждане по земите на днешна България е след втората половина на 9 век от новата ера. Родили са се като мъж и жена. В ранната си младост мъжът е паднал от скали край Созопол, в резултат на което си е счупил китката на лявата ръка и си е наранил таза. Не е било фатално и с времето счупеното е зараснало. До края на живота му лявата му китка е била по-трудно подвижна и съгласно тогавашните възприятия са го възприемали като сакат. Заради фрактурата на таза леко е накуцвал (все още не съм чула тази фрактура на таза да е открита от учените).
Срещнали са се двамата млади, залюбили са се и са създали семейство. Били са сред най-изтъкнатите граждани на някогашният Созопол, образовани интелектуалци, които в един момент са си позволили да се отдадат на хобито си и са станали звездобройци. Мъжът е бил един от тримата поднаместници на крепостта и областта. Заради точните си прогнози са били високо ценени и търсени. Известността им е била голяма. В това свое прераждане са били обявени за свръххора, орисани от Бога да помагат в трудни ситуации. Мъжът е бил звездоброецът на цар Симеон Велики, предначертал победния ход на войната през август 917 г. и заложил не само своята чест, но и главата си за верността на своите изчисления.
Последният ден
Какво се е случило в последния ден от техния живот? Нямам право да кажа деня и часа.
Случило се е през есента на 917 г. Победната битка от 20 август, в която са изклани и унищожени повече от 35 хиляди ромеи, е отшумяла. Войската се е прибрала по местодомуването си, а звездоброецът, богато надарен от царя победител се е прибрал в родния си Созопол. На пръв поглед всичко е наред, но нечовешкото напрежение, на което е бил подложен почти месец, си казва думата. Неочаквано за всички съпругът получава инфаркт. Рязкото отпускане и успокоение след огромното напрежение е пръснало сърцето. Малко след него е паднала бездиханна и съпругата му. Заради кармичната им връзка са си отишли заедно, но тази информация я казвам аз сега.
Когато това семейство интелектуалци е починало преди 1095 години, смъртта им е предизвикала шок, ужас и страх за бъдещето сред населението на града – от наместника до последния просяк. Хората са вярвали, че семейството звездобройци е изпратено по Божията милост да ги пази от злини, което много пъти се е случвало.
Тогава по тези земи, независимо под чия власт са били, е битувало вярването, че ако бъде прободен трупът на починалия човек още докато кръвта е топла, неговата Душа няма да бъде освободена да излети в Ефира, а винаги ще обикаля в близост. Ще съветва и помага от незримото или пък бързо ще се въплъти в тялото на избран от Душата млад човек, който ще продължи да бъде полезен, в случая с предсказанията си, да пази обществото, в което живее, от опасности.
Нямало е време за губене, защото кръвта в починалия човек бързо изстива. Сложили са двете тела на нещо като тарги и са ги проболи с първото, което са намерили подръка като изискването е то да не бъде оръжие. Трупът на мъжа е прободен в сърцето, а жената в областта на сърдечната чакра. Кръвта е бликнала за успокоение на всички присъстващи, които са приели случилото се за добър знак. Едва тогава е започнала церемонията по поклонението и погребението на тези двама изтъкнати граждани – звездобройци пазители, на Созопол от 10 век. От тях са свалени символите на властта, включително и пръстените, които са знакът на тяхното знание като звездобройци и са предадени на двете им деца, които впоследствие са изтеглени в царския двор в столицата Преслав, изучени и изпратени на служба извън царството.
Уважението на обществото и църквата към семейството е изразено, като за гробните им места е отделено място зад олтара на черквата. В това ограничено и меко казано престижно място според тогавашния закон са били погребвани хора с изключителни заслуги за града, воини, свещеници и забележете – когато се е погребвала семейна двойка независимо от заслугите, които е имала към града, задължително е било изискването в това семейство да има и деца. В противен случай се е смятало, че дарбата на такива хора е дадена от „нечестивия“ и те са били кремирани.
Без да влизам в подробности, а и не му е мястото сега, мога да кажа, че в отношението на свещениците към звездобройците поне във времето между 10-и и 14-и век след новата ера няма нищо общо с невежия фанатизъм и нетърпимост на немалка част от съвременното духовенство към днешните астролози.
Кой измисли вампира?
Всъщност ритуалът е варварски и съгласно правилата на незримия свят не би могъл да изпълни задачата, която му е вменена. Даже хората, които са проболи все още топлите тела и са били опръскани от бликналата кръв, съгласно закона на Кармата са убийци, защото в първите минути, след като телата са паднали бездиханни, не е било сигурно, че е настъпила и мозъчна смърт, а от това, което видях, съм категорична, че при жената мозъчната смърт все още не е била настъпила.
Този ритуал е бил използван в земите на Балканския полуостров, но няма нищо общо с какъвто и да бил намек за вампирство. Тези съвременни трактовки и фантазии, тръгнали от книжки за ужаси и намерили добра почва за развитие даже сред учени, не се припокриват с вярванията тогава.
Днес в общественото съзнание е вменено, че пробождането на тялото с метален или дървен кол е с цел да се обезсили злата Душа, тъй че да не може да вреди и след смъртта си като се превърне във вампир.
Някога са пробождали мъртвото тяло, за да може да задържат Душата на човека, който е бил изключително ценен за обществото тогава, за да помага от незримия свят или да я принудят бързо да се въплъти в зряло тяло.
Ето ви пример, в който за хиляда години смисълът на едно нещо се е превърнал в друго, при това съвсем различно. Пробождането на тялото като акт за вяра и надежда за помощ се е деформирало през вековете и днес е възприемано като действие – пазител от вампирясване.
Убедена съм, че никой от хората, за които науката е Богът на когото се кланят, не би могъл да бъде категоричен дали тези два скелета са на хора, прободени непосредствено след смъртта си, или са убити. Ами ако са били ритуално убити? Ако тялото на мъжа е прободено със същото острие, с което е прободено тялото на жената, а лемежът е поставен впоследствие? И за този възможен порядък археолозите нямат крайно мнение, основано на факти. Защо тогава се твърди, че са вампири, без да има нито едно доказателство, че това е така?
Освен това, ние съвременните хора, имаме странния навик да проявяваме надменност към хората, живели столетия и хилядолетия преди нас. Ограниченото ни съзнание, формирано от също тъй ограничено битие и мироглед, все иска те да са по-малко знаещи, по-глупави и недоразвити от нас. И бъркаме. В някои отношения ние, днешните хора, сме варвари в сравнение с предците си.
Очеваден пример за такова тесногръдо съждение е вярването на съвременниците, че вампирите се пробождат с кол, за да се обезсилят. Вярване, дошло от книжка на ужасите и настанило се удобно в безкритичния мозък на обществото.
Хората живели преди хилядолетие са знаели, че след като тялото и Душата са единно цяло преди физическата смърт, най-лесният начин да се блокира възможността за появата на вампир е мъртвото тяло да бъде изгорено. Така и са правели.
На безплътната Душа кръв не е нужна. Но на тялото – да. Няма тяло – няма вампир. Просто и ефективно решение на този проблем. Прилагано винаги при нужда.
Темата за „вампирите“ в този период от време ще развия в някой от следващите броеве на списанието.
Какво да очакваме от вампирската измислица?
Заради целия медиен вампирски панаир не е изключено Душите на тези двама човека, живели достойно и уважавани от своите съвременници, да се върнат пак на Земята, за да мъстят от света на незримото, но не само защото, както казах по-горе, сега са „освободени“, а защото в момента не са преродени и чакат поредното си въплъщение. Ето защо трябва да сме внимателни с изказванията си при откриването на гробници и гробове. Не се знае каква е истината. Историците няма как да направят преход във времето, както и да казват имена, освен ако нямат писмено доказателство някъде около скелета. В случая такова няма, поради което не бива към намереният скелет да се пришива някакво име, защото самото изричане на име, което не отговаря на истината, отново води до кармична разплата било с един, било с повече хора, позволили си обида към мъртвия човек, която е достигнала и чута от неговия вечен и безплътен Дух.
Защо скелетът не е на Кривич?
Мъжкият скелет бил на наместника Кривич според проф. Димитров, което е безпочвено твърдение.
Първо, погребението е с близо 500 години по-рано от века, в който е живял наместникът Кривич. Не чух някой да е правил радиовъглероден анализ, за да определи откога са погребенията. Датировката е на око.
В историческите справки не пише Кривич да е накуцвал, а след като откритият мъжки скелет има фрактура на таза, той със сигурност е накуцвал.
Въпросният Кривич няма как да е погребан до олтара на черквата, защото никога не е бил семеен, нито е оставил законно потомство. Имал е многобройни любовници, или наложници както са им казвали тогава, но не и законен брак.
Църквата не би позволила светотатството, наместник, но пират, ограбващ чужди кораби, да намери вечен покой в гроб до най-святото място в черквата – олтара.
И още има, ама вече се уморих.
Не знам как ще завърши цялата тази вампирска сага, но ще се радвам, ако по черепите на мъжа и жената проф. Йорданов възстанови техните образи. Бих искала не само аз, заради прехода, който правя във времето и пространството, а и хиляди други хора да видят как са изглеждали не някакви измислени кръвопийци вампири, а високо уважавани българи, интелектуалци отпреди близо 1100 години. Звездобройците, изковали със своите знания най-значимата военна победа на цар Симеон Велики.
