Учителка съм по история. Този път въпросът ми е свързан със създаването на България. Прочетох много внимателно материала ви и за разлиза от множеството разкази, които имаме в историята и които изучаваме, вашите материали следват стабилна логическа връзка и последователност и са много правдиви. Ще ми се археолозите да имат пари да се поровят там, където сте посочили на картата, и да намерят тези прабългарски старини.Алена: И на мен ми се иска археолозите да се поровят там, където съм посочила местата от древната ни история за прехода на канас ювиги Аспарух и за Ънгъла, но дори и да имат пари, те няма да го сторят поне в обозримо бъдеще. Причината е простичка. Ако докажат думите ми, което неизбежно ще се случи, решат ли да проведат разкопки ще бъдат длъжни да приемат безпрекословно знанията ми и разказите ми даже и в случай, че няма как бързо да открият доказателство.Питането ми е свързано с нещо, което ме шокира, като се надявам да не прозвуча глупаво с въпросите си. Мой ученик, който непрекъснато чете информация в интернет, а аз винаги съветвам, да не й се доверят напълно, твърди, че прабългарите били достигнали до Антарктида (Южния полюс).
Питам се дали това е било възможно и как може да се е случило. Вие сте единствената, която може да направи преход във времето и пространството и да каже категорично каква е истината и дали това твърдение се основава на реални факти (въпреки че не ми е ясно откъде може да се извадят такива). Имайки предвид историческата епоха, когато прабългарите са се заселили тук, не мога да повярвам, че са били така развити в технологично отношение, че са могли да преплуват целия океан и да достигнат до Антарктида.
Трудно бих могла да си представя, че българските учени – историци и археолози, с малките изключения които са ми повярвали и са доказали верността на разказите ми, без за това да се дава гласност, ще ме приемат.
Множеството от българските учени, поне в сферите, за които съм разказвала и давала информация, недостъпна за тях, отхвърлят всичко, което не им допада или противоречи на техните лични тълкувания. Независимо дали техните тълкувания са верни или са чиста проба фантазия, каквито бяха действията на проф. Божидар Димитров по отношение на намерените два уж вампирски скелета при разкопките в Созопол. Ако знаете само колко много фантазия, но аргументирано звучаща има в историята ни от освобождаването на България от турско робство и назад във времето до родината майка в Памир. Хиляди са артефактите, открити при разкопки, но тълкувани както е удобно или според политическата конюнктура. Ако реша да напиша някога напред във времето истинската история на България и на света, стига да получа такова разрешение, тя най-вероятно ще бъде отхвърлена от гилдията на историците и археолозите, защото в не малка степен ще е различна от написаната в официалните исторически книги и ако бъде приета, ще е причина мнозина историци да си хвърлят дипломите заради неверните знания, които тиражират, особено когато са основани на предположения и догадки. А никой не иска да си обезсмисля живота. Тъй че дойде ли време да напиша истинската история на България и света, на нея ще й бъде обърнато внимание едва след поколения.
Без да ми се обиждате, защото не поставям под съмнение написаното от вас, но ако действително някъде в интернет битува твърдението, че прабългарите са стигнали до Южния полюс, то е плод единствено на нечий болен мозък, който изобщо не разсъждава, но се опива от безконтролната свобода да графоманстваш всякакви глупости в интернет пространството.
Прабългарите във всичките им родови общности и разселения в Азия и Европа от зараждането им преди много хилядолетия като един от арийските клонове на човеците на планетата Земя и до 20-и век никога не са достигали до Южния полюс. Това показа моят преход във времето и пространството.
Всъщност и без да правя такъв преход, в твърдението няма никаква логика. Ако прабългарите са искали да покоряват полюс, по-близо им е бил северният. Но защо да го покоряват? Назад в хилядолетията хората са покорявали и завоювали земи благодатни за живот и развитие, осигуряващи им храна и приемлив климат. На Северния полюс освен студ и лед друго няма. Нямало е и в предходните хилядолетия, поне във времето на култивирането на Азия от българските ни праотци. Освен ако авторът на това фантастично твърдение не свързва прабългарите с времето отпреди стотина хиляди години, когато Северният полюс е бил годен за обитаване и живот. Но тогава пък все още е нямало прабългари на планетата Земя, тъй че проблемът си остава.
Тези мои разсъждения могат да се пренесат без угризения на съвестта и спрямо Южния полюс. И там няма храна, паша, жито, диви животни. Друг е въпросът дали древните ни предци въобще са знаели за съществуването на Южния полюс. Ако искате, ми вярвайте, но не са.
Преселението на старите българи от Памир към Европа е спряло до нашите земи – Бяло, Черно, Егейско и Мраморно море, по на юг до Средиземно море и на север до Северно море. Европа им е била достатъчна като ново място за живот, осигуряващо им реколта, спокойно отглеждане на домашните животни, паша за конете и прираст на населението.
Преплавали са и до африканския бряг. Условията за живот, а и хората там не са им харесали. Поради каква причина тогава да преминават през целия африкански континет, за който въобще са нямали представа докъде стига, че да търсят Южния полюс. Както казвахме като деца – глупости на търкалета.
Твърдението, че прабългарите са достигнали до Южния полюс, може да бъде вярно единствено, ако в сега съществуващата ни база там част от хората, които изследват Антарктида, са потомци на прабългарите по кръв, а не само по име. Може би ще дойде момент, в който да проверя тази хипотеза. Но дори и да е така, те са достигнали полюса през 20-и век, а не през 7-и и в предходните.
И аз съм забелязала, че съвременните поколения деца и вече поизраснали такива приемат написаното в интернет пространството за чиста проба истина. Този начин за възприемане на информация, колкото и да е погрешен, може би и прави някакъв паралел с поколенията, за които вестникът беше носителят на новини и знания. Доскоро, а и все още по-възрастните хора са убедени, че „щом го пише във вестника, значи е истина“. И никаква сила и аргументи не могат да ги разубедят. Жалко, че в интернет битува информация, която обърква главите на децата и те достигат до собствени твърдения, различни от реалността и от истината за нашата история и за предците ни, но поне на този етап това не може да се промени. В няколкото подобни случаи, при които и аз гледах втрещено написано в интернет „знание“ по история, медицина и биографии на личности, доказвах неверността му чрез книги. Никой автор, ако държи на името си, не си позволява в написаната от него книга да публикува твърдения, поставящи го в сферата на душевно болните.
