Созополският "вампир"...Този мой коментар отлежава няколко месеца в компютъра ми и можеше да не види бял свят, защото предпочитам да прощавам, но след като преди броени дни отново прочетох колко е горд проф. Божидар Димитров с факта, че "Нешънъл Джиографик" са направили филм за "вампирите" в Созопол, а след него последва и предаване но национална телевизия за връзката между Дракула и созополския вампир, като главен герой беше и кмета на Созопол, ме жегна притеснение, че греша, като не съм си казала мнението, още повече че с нищо не съм заслужила обидните думите на професора, с когото до август тази година се ръкувахме приятелски...
Винаги с удоволствие и респект от знанията на проф. Божидар Димитров съм чела неговите материали в пресата и съм гледала предаването му в неделя по БНТ. Сладкодумието му е заразително и човек с удоволствие го слуша... но досега. От 4 август т. г. ореолът на сигурен в знанията му човек, който проф. Димитров имаше в моето съзнание, изчезна като глухарче, духнато от вятъра. Няколко глупави и необмислени изречения го хвърлиха в групата на всички онези, които уж много знаят и говорят, но очевидно не са сигурни в знанията си, щом бързат да се крият зад чужд авторитет при нетрудна ситуация.
След изказването му във в. „Преса“ от 4 август, като несъгласие за моя разказ, че созополският вампир е бил всъщност звездоброецът на цар Симеон Велики, проф. Димитров сам издуха за секунди респекта ми към него.
Толкова много ли си е повярвал, че като някой тиранин не допуска друго мнение освен своето и тъй като не може да представи разумни, логични, подкрепени с факти аргументи, обижда и се извърта като фурнаджийска лопата в думите си.
Според професора „...е много примамлива идеята да критикуваш медийни личности само за да ти се чуе мнението“. Излиза, че аз го критикувам, за да трупам известност. Професоре, медийната личност всъщност съм аз. Винаги съм мислела, че вие сте учен, който е поел тежкия кръст да ограмотява. Очевидно вашето его много ви е затворило очите, щом отхвърляте моя разказ, в който всичко е логично написано, с нелепия аргумент, че аз очаквам да бъда забелязана, като ви критикувам. Очевидно във вашата реалност само вие сте величина. Но грешите. Моите астрологични прогнози стигат до 1 милион български граждани всеки ден. Кой как се съобразява с тях е друг въпрос. Логичният извод, е, че няма как да търся популярност чрез вас. А и всички, които ме познават, то си е и обществена тайна, знаят, че аз никога не търся популярност чрез скандали. Нямам нужда от такава. Тъй че, професоре, бъдете научно безпристрастен, когато се сравнявате с хора, чийто труд, творчество и популярност не познавате, нито имате техните знания и умения.
Основното, с което проф. Димитров самоунищожи авторитета си в моите очи, са думите му, че „...нищо не твърди сам, а само оповестил разкритията на други български учени... Те имат достатъчно авторитет, опит в областта и много буквички пред имената си, за да им вярвам безрезервно“. Ето на това му казвам фурнаджийска лопата. Натрупала съм десетки изрезки от 6 юни насам, включително и изявленията на професора в агенция „Фокус“. Навсякъде той говори от свое име. Никъде не се позовава на чужди авторитети. Сега защо се крие зад тях?
Онова, което докрай затвърди моето ново мнение за професора, е отмятането му от всичко, което е писал и говорил досега – „всъщност никой не е твърдял, че в Созопол има вампири. Това е далеч от здравия разум“. Отново прегледах купищата изрезки. Ако приемем, че аз знам български език и формите в него, съм категорична, че в нито едно от изказванията на професора няма подобно съмнение. Навсякъде с безапелационно и нетърпящо възражение самочувствие проф. Димитров говори за двата намерени скелета като за вампирски. Какво ли го накара да промени мнението си? При това без нито едно научно изследване и без нито едно фактическо доказателство.
Професорът не искал да коментира моя разказ, защото не съм била „компетентна в областта“. Да, наистина, аз не съм историк, нямам научни титли, а и не се крия зад такива, но това, което професорът не е съобразил, е, че между нас двамата, без да съм градила научна кариера в полето на историята, а само практическа в международната търговия, каквото е и моето висше образование, аз знам не само повече от него, но и по-важното – знам каква всъщност е реалността в съответното историческо време. Тъй че на мен не ми е необходимо да бъда компетентна в традиционно популярния смисъл, защото аз мога да видя, като се пренеса във времето и пространството, всичко, което ме интересува, при това каквото е, а не интерпретирано съгласно съвремения мисловен процес.
