Когато дъщеря ми беше по-малка, направих една глупост. Много исках да следва медицина и реших да хвърля пъпчето й в Медицинския университет в нашия град. Като отидох, беше пълно със студенти, а сградата е много висока. Реших да се кача на покрива и оттам да го хвърля през прозорец. Когато се качих, видях, че прозорците са направени да не се отварят и както нямаше никой в коридора, започнаха да излизат студенти и преподаватели. В паниката си видях шкаф с медицински пособия и учебници, нарекох пъпчето и го оставих там.

С времето осъзнавам, че съм навредила на детето си. Моля за помощ и съвет, ако съм й навредила, мога ли и как да помогна и да оправя нещата?

Алена: Това, което си направила с пъпчето на дъщеря си, не е глупост, то е престъпно невежество в най-острата му форма. Ще кажа: да му мисли детенцето ти на какво си го орисала.

Гледам деня ти раждане и си мисля, че няма да спреш да вредиш на детето си, като пренасяш личните си представи за живота върху него въпреки притесненията си и осъзнаването, че допускаш грешка.

Предполагам, четеш моите тълкувания и правилата за досег с незримия свят, на които уча хората. Колко пъти съм споделяла, че не е редно, а е престъпление родителите да се намесват в избора на бъдещата професия на децата си, като хвърлят пъпчето им на място, което за тях е правилното. Представи си, че на дъщеря ти не е заложено съгласно рождената й звездна карта да е лекар, дори може да й е противопоказана тази професия в цялото й многообразие заради негативно кармично наследство. Знаеш, дъщеря ти, е родена на дата на кармична разплата. Защо утежняваш живота й с твое действие, което е нейно право на избор, дойде ли време да следва висше образование?

Навредила си непоправимо

Как да помогна, ти вече си й навредила необратимо и непоправимо. Ако тя реши, когато дойде моментът, да последва този път, без да знае, че е насилена да тръгне по него и да учи медицината, ще е сред лекарите с най-много неизлекувани и починали болни. Това бъдеще ли си мечтала за нея, когато си хвърлила пъпчето й, където не трябва? Нима не си чела при мен, че пъпчето се хвърля на неутрално място – река, в море, в езеро, никога на конкретно място, освен ако този, на когото принадлежи, не желае сам да го хвърли на избрано от него място.

Първата ти грешка е прибързаният избор на място съгласно твоите мечтания, където си решила, че е правилно да хвърлиш пъпчето.

Втората, не е имало причина за притесненията ти заради студентите и преподавателите в коридора. Какво очакваш да ходи по коридорите на учебно заведение? Безпричинната паника, която те е обзела, си прехвърлила и върху пъпчето. И такова качество си вменила на дъщеря си, дай Боже в хороскопа й да има аспекти, които ще я потискат, а не да я засилват.

Третата и шокираща ме грешка е, че си се качила на последния етаж, за да го хвърлиш оттам. Защо? Аз не откривам разлика, променяща съществото на деянието, ако хвърлиш пъпчето от първия етаж или от петия примерно. Не си се замислила, че ако падне на нечия глава, дъщеря ти ще бъде допълнително травмирана и натоварена с негативните чувства, реакции, ако щеш, погнуса на човека, на чиято глава се е „приземило“?

Четвъртата, най-фаталната и непоправима грешка е, че в паниката си оставила пъпчето в шкаф с медицинска литература и пособия. На всичкото отгоре си го нарекла – е, хайде помисли си как ще върнеш обратно думите, с които си го сторила? Как ще гарантираш на детето си, че няма да боледува от всичко, което е вписано в тези медицински книги и учебници и ще оцелява във времето?

То бива невежество, но при теб явно Господ го е раздавал с пълни шепи и ти е наложил някакво изпитание, което не си издържала. Разбирам, денят ти на раждане те прави твърде общителна, но и неспособна да преценяваш дали действията ти са правилни, или само изглеждат такива. Съдбовният ти път те товари с множество трудности през целия ти живот и има забавящо действие във всяко твое начинание, за да си дадеш време и прецениш с мислене, а не с импулсивно действие дали няма да сгрешиш. Внимавай, до 41-ата ти година си във втория си житейски период, който засилва заложеното ти от вибрацията на твоя ден на раждане, въпреки че си хвърлила пъпчето през периода си на трудности, удвояващ тежестите на Съдбовния ти път.

Остави дъщеря си сама да взима решенията в живота. Всяка твоя намеса – с добри намерения, разбира се, ще й вреди, тъй както си стоварила житейска тегоба върху едно мъничко детенце, което тепърва ще носи последиците, които, пак повтарям, са необратими и непоправими. Аз няма как да помогна. Ако идеш на врачки и баячки и те няма да помогнат, но ще направят опит да те прилъжат и убедят, че са го сторили или – както е модерно напоследък – ще ти кажат, че нищо не разбирам, да не се притесняваш.

Стореното от теб не можеш да поправиш. При желание хороскопът за професионална реализация на детето ще покаже какви са му заложбите и какви са опасностите заради хвърленото от теб пъпче. Ако решиш да го поръчваш, трябва да е след навършване на 10-годишна възраст от дъщеря ти, още е много рано, ще изчакаш пет години. А и ако сега получиш този хороскоп, кой знае още какви каши ще забъркаш.

Втората възможност, но без гаранция, че ще има ефект, защото е за майки, които не са имали възможността да получат пъпчетата на децата си, изхвърлени в болницата или изгубени при някое преместване. Ритуалът се прави от майка, чието дете не е навършило пълнолетие. Участието на детето не е необходимо.

Третата възможност е, когато дъщеря ти навърши пълнолетие, да й разкажеш какво си сторила, уж за добро, в младостта си и тя по собствена воля да направи ритуала за обезсилване на пъпче, различен от този, който ти предлагам да направиш.

Само за майки

Ритуал за изхвърлено в болницата или изгубено пъпче

Прави се еднократно десет пъти, по един път в денонощие, вечерно време.

Текстът на ритуала е:

„Господи, Създателю на Светлината и Доброто, прекъсни пъпната връв, продължаваща да обвързва сина ми/дъщеря ми (изписва се името) с желанията на нейните/неговите родители и го освободи от нашата опека, блокираща пътя му, за да продължи уверено, самостоятелно и без енергийна обвързаност с нас живота си, да твори бъдещето си, така както повелява неговата Съдба.“

Текстът се пише на ръка или на компютър и се размножава девет пъти, тъй че с оригинала стават десет копия.

Вечерно време, в усамотение, майката (в никой случай бащата), изрича/прочита текста и изгаря листа. Запалването става единствено от църковна или декоративна свещ. Не се полива със спирт или друга горима течност.

Пепелта се изхвърля на вятъра.

Действието на ритуала обичайно проличава след първия месец от неговото извършване, но отново повтарям, в твоя случай ефектът е съмнителен, защото пъпчето не е загубено, а нарочно поставено на неподходящото място.