22-годишният Любен Кастрев от Фролош рискувал на няколко пъти живота си, но неотлъчно изпълнявал мисията си и порива на своето добро сърце да снабдява с най-необходимото, хляб и лекарства, откъснатите от снега възрастни хора, разпилени в отдалечените махали на Осоговската планина в община Кочериново.

"Това беше единственият начин. Ако не беше Любен и кончето му Дори, тези хора можеше и да не изкарат зимата. Обадиха ми се от махала Горно Шумевци за човек, който паднал в преспите. Спал в снега, три дни бил много зле. Подадох сигнал до телефон 112, но от спасителната служба ми казаха, че не разполагат с техника, с която да стигнат до него. Тъкмо тръгвах да си прибирам децата от училище, но трябваше да стигна до човека - на 7 км разстояние от селото и толкова обратно", казва кметският наместник на кочериновските села Цървище и Фролош, Красимира Мутафчийска.

Спасителният отряд се сформирал веднага в студената и снежната зимна вечер. Преспите били огромни - повече от метър, и нямало начин да се стигне до бедстващия мъж по друг начин освен пеша. Любен заявил, че ще отиде сам с коня си. За няколко часа успял да стигне до изпадналия в нужда възрастен мъж. Занесъл му храна, трици, брашно, мая, лекарства. След това паднал големият сняг и нямало ден, в който на телефона да не се обадят плачещи хора от над 50-те махали в двете села. Не можели да слязат и оставали без хляб с дни.

"Всичките хора са възрастни, не мога да ги оставя. Преспите бяха големи - дори и с кон не можеше да се върви. Но Любен пак помогна", посочи кметицата.

Така почти всеки ден младежът изминавал средно по 20 км в планината заедно с коня си, натоварен с провизии. При последната си доставка успял да премине за 12 часа над 30 км и да обиколи няколко от най-отдалечените махали в района с 80 хляба на гърба на коня си Дорчо.

"Когато се върнах, не можех да стъпя. Краката ми бяха измръзнали. Когато отидох да оставя хляба в една от къщите, стопанинът ми даде обувки, преоблече ме. Затопли ме и понеже е билкар, ми намаза краката с мехлем. Така оцелях", разказва пред БТА Любен. "Помолиха ме, нямаше как да не се свърши работа, затова я вършехме с кончето. Горд съм и съм удовлетворен, а хората са доволни", казва младият мъж.

"Любен живее в село Фролош, откакто се е родил. Завършил е основно образование в Дупница, но е категоричен, че макар и трудно да се живее, мястото е много хубаво, а хората - много добри. В семейството му са пет деца. Голямата сестра има заболяване и получава пенсия от 120 лв. Взимат и детски. Любчо е безработен, а махалата, в която живее, е почти безлюдна. По програмите за заетост работи 14 дни от месеца към кметството, за което получава 45,90 лв. на месец. Това са им доходите", сподели кметската наместничка.

На 15 март 2012 година рицари и дами от командерия „Княз Борис I” 003 - София, от Ордена на тамплиерите – Велик приорат България, на среща и в присъствието на г-н Иван Минков, кмет на гр. Кочериново, г-жа Красимира Мутафчийска – кметски наместник на с. Фролош и с. Цървище, дариха на Любен Кастрев 500 лв. Любен получи и благодарствена грамота за проявената рицарска доблест, човечност и благородство.

Групата в състав: сестра Алена, канцлера – брат Калоян, церемониалмайстор - брат Камен, беше предвождана от командера на командерията д-р Юлия Николова.

След едночасов разговор, на който командер д-р Юлия Николова разказа за целите и благотворителната дейност на Ордена на тамплиерите - Велик приорат България, и споделеното от кмета на Кочериново и кметския наместник на Фролош и Цървище командерията пое задължението на летния събор в с. Фролош да дари книги на местната библиотека.