Пандемиите на планетата – случайност или наказание

Много пъти съм ви разказвала, че планетата Земя е живо същество, стационарен разум, според категоризацията на Вселената. Нашата планета не е изключение, всяка планета е стационарен разум. Ударението е на разум. Съществата, обитаващи нашата планета са две групи. В едната голяма група е всичко живо, на което казваме флора и фауна. Тази група може да съществува сама за себе си в един безкраен цикъл на живот, възпроизвеждане, смърт и отново раждане.

Втората група живи същества, обитаващи сушата на планетата и надарени с разум, в който е заложена способността за еволюция, са хората. Хората са динамичен разум.

Обичайно е във Вселената съществата, заселили планета, да се приспособят към нея, а не планетата към тяхното разбиране за живота. На пръв поглед планетата може да съществува с флората и фауната върху нея, хората не са й потребни, напротив, те по-често са вредни, особено когато са на по-ниско ниво на развитие. Ноq не е така. Редът във Вселената е всяка планета да има своя разум. Тя отглежда и променя него, той я пази и облагородява.

Какво се случва, когато уж незабележимият разум в човешко тяло на планетата Земя със своите действия я нарани и я накара да усети болка. Не си мислете, че болката е такава, каквато ние усещаме с тялото си. Различна е, но е болка. Това усещане се получава при концентрацията на негативна енергия от мислите и действията на големи групи хора. Тогава Земята наказва. Наказанието може да са изригнали вулкани, земетресения, цунами, урагани, торнадо. Възможно е и да са вируси, които разреждат човешката популация на определено място на земната суша. Лошото е, че тези родени от Земята убийствени зарази не наказват само хората на една конкретна площ, а се разпространяват безконтролно. За Земята с нейния мащаб действието й е сякаш пъпка на човешкото тяло, намазана с йод. За мащаба на човека пандемията избива значителна част от неговата популация. Не можем да се сърдим на Земята.

Такива естествени вируси са довели до най-смъртоносните пандемии на планетата Земя. Първото място безспорно държи едрата шарка, тръгнала от Азия. За първи път е регистрирана в Китай през 4-и век. След две столетия покосява Корея, а след век от едра шарка умира почти 30% от населението на Япония. Кръстоносните походи пренасят болестта в Европа, където всеки трети заразен умира. Едрата шарка е победена едва след откриването на ваксина в края на 18-и век, но въпреки това само през 20-и век едрата шарка е убила между 300 и 500 милиона души по цял свят. През 1980 г. СЗО обявява окончателното унищожаване на вируса в природата. Дали е така или планетата е на друго мнение, времето ще покаже.

Ще ви разкажа за няколко от най-смъртоносните пандемии в историята на човечеството. Моят разказ като факти, когато се върнах през времето и пространството, по-често не съвпада с останалото в историята, на база на което се правят догадки и изводи, но фактите са такива, каквито ги видях. Интересно е астро-кармичното тълкуване съгласно датата, на която е започнала пандемията. Датите и звездните карти ще запазя за себе си.

Атинската чума

431-427 г. пр.н.е.

Съвременните учени спорят дали е било едра шарка, тиф или дори антракс. Било е тиф, който е предрешил изхода на Пелопонеската война между Атина и Спарта. Спарта побеждава, а заразата за четири години убива между 75 000 и 100 000 души в Атина, близо 25% от войската и населението. Болестта убива заразените толкова бързо, че прави невъзможно масовото й разпространение.

Тълкуване: Денят на началото на болестта е носител на кармична разплата, трудности, страдания. Търговските спорове между Атина и Спарта толкова са натежали на този мъничък участък от планетата Земя със своята негативна енергия, че е дошло време за наказание. Вибрацията на годината изисква осъзнаването, че войната е ненужна, споровете може да се решат и по мирен път. Тъй като егото на воюващите страни е прекалено силно изявено, споразумение чрез преговори е било възприемано като унижение. Оръжието е било средството за преговаряне.

Юстиниановата чума

541–544 г. (750 г.)

Юстиниановата чума е първата запомнена от историята чумна пандемия от общо три на 18 вълни през следващите две столетия (541–750 г.), унищожили близо 100 милиона души. Тръгнала от Египет с пренесени от търговските кораби чумни плъхове в Константинопол, тогава наброяващ заедно с околните поселения около 1,5 милиона души. Повече от 40% от населението на императорският град е покосено от чумата. В Европа умират 25 милиона души.

Тълкуване: Кармата, Съдбата и денят на началото на чумата ни разкриват, че планетата наказва хората заради присъствието им като струпване на място, което не е тяхното, натоварващо с негативна енергия тази част от нейната повърхност. Чумната епидемия постига целта си, а денят на приключването й говори за осъзнати бързи действия по преместването и разселването на част от населението на други места. Денят на глобална промяна говори, че хората са тръгнали в различни посоки.

Черната смърт

1339-1366 г.

Черната смърт, или бубонната чума, възниква в Индия, около бреговете на река Инд, там където е днешният индийски щат Пенджаб през пролетта на 1339 г. Оттам плъзва в цяла Азия. Епидемията се превръща в пандемия през 1347 г., когато заразата покосява италиански войници в пристанището на черноморския град Кафа на полуостров Крим, при чиято обсада монголите прехвърлят труповете на умрелите от своите в обсадения град. Неизвестно защо, но монголите, както и османските завоеватели на българските земи имаха неопределим от мен странен имунитет. Пораженията от чумата сред монголите и османлъка са минимални. Към края на 1347 г. чумната пандемия властва с пълната си сила, пикът й е 1353 г. и на няколко вълни минава до края на века, обезлюдявайки и земите на българското царство не само като население, но и като войска, която да е равностойна на пълчищата на османския ни поробител. Черната смърт убива близо 200 милиона души в Евразия и Африка, сред които е повече от половината население на Европа.

Тълкуване: Черната смърт е болест, наказваща хора от Индия заради алчността им за богатства и земи, потребността им от грабежи, подтикнати и от глада. Характерно за тях е пълната липсата на хигиена. Началото на заразата е поставено в ден на промени, за жалост негативни, заради липсата на желание за смирение и засиления стремеж към имане на все повече територии, богатства, храна. Спадът на пандемията е започнал в ден на мощно пробуждане през пролетта на 1349 година, но отново във властта на кармична разплата между разпространителите и жертвите на болестта. В Европа пандемията е започнала през 1347 година заради присъствието на хора, носители на заразата, на неподходящото място в неподходящото време, а спадът е през 1351 година, установен в ден на материални стремежи и кармична разплата, но на прибързаност и опит на хората да „избягат“ от смъртоносната зараза, предизвикваща допълнителни трудности. Така се стига до втората вълна на бубонната чума през 1363–1366 година, когато и в България смъртността е голяма, цели райони от царството са обезлюдени от Пловдив на юг, Родопите, Странджа до Бургас. Чумата променя мисленето на българите, на преден план се появяват качества като смирение, примирение и особено засилено чувство за себесъхранение.

Ебола

Вирусната хеморагична треска ебола е заразна болест при хората, идентифицирана за първи път през 1976 г. в Судан и в Заир (днес – Конго). Все още не е известен естественият произход на вируса в природата, а само неговите носители, както и не е известна причината за спорадичните епидемични взривове на болестта в Африка. Смъртността е между 50 и 90%. Най-често хората се заразяват от контакт със секретите на вече заразен човек, от допир до кожата му. Мъжете, преболедували от ебола и оцелели, продължават да предават болестта чрез семенната си течност в продължение на близо два месеца, вече установен факт и при Covid 19.

Най-голямата епидемия в настоящето е в Западна Африка през 2014 г. За една година установените смъртни случаи са повече от 11 000. Колко е истинският им брой, колко са заразените и колко са оздравелите без лечение завинаги ще остане загадка.

Срещу ебола има открита ваксина. Въпреки че е тествана, тя не е пусната за масово потребление, вероятно защото Африканският континент е по-примамлив за някого като територия, на която населението е излишен баласт.

Ако Агата Кристи не беше напуснала зримия свят на 12 януари 1976 година, сигурно щеше да ни разкрие тайната за появата на вирусната хеморагична треска на Африканския континент. Уви, този шанс е пропуснат, поради което аз ще открехна завесата към загадката за естествния вирус, с който планетата Земя наказва хората, обитаващи части от нейната повърхност. Годината – 1976-а, в която еболата е открита за човечеството, не е началото. Диви животни и прилепи са носители на вируса, но той не ги разболява, нито убива.

За първи път болестта, следствие от огромното натоварване с негативна енергия, взима своята човешка жътва на територията на близо половината от Африканският континент – от екваториална Африка на юг до нос Добра надежда и Иглен нос през 1782 година. Заради разпокъсаността на поселенията никой не е възприел увеличената смъртност като невидима заплаха за човешката популация в Африка, където смъртността винаги е била висока. Смъртта на заболелите е приписвана на ухапване от отровни змии, насекоми, отравяне с вода и храна, наказание от шаманите по волята на боговете.

Тълкуване: Началото е през 1782 година. Денят и месецът на началото ни разкриват, че тази зараза, превърнала се в епидемия, тогава покосила стотици хиляди коренни жители на Африка, е наказание и кармична разплата за убийствата сред местното население, за изяждането от канибалите на пресни човешки трупове, заразени с ебола, заради пълната липса на най-елементарна хигиена, заради содомията на хората, възприемащи маймуните като естествен сексуален партньор. Всеки е освобождавал ненужното от червата си, където го завари нуждата. През изпражненията са минавали хора и животни и така заразата се е разпространявала.

Африка е получила своето наказание и заради робството, което е било естествена част от поминъка на много от африканските племена. Войните между племената от хилядолетия са се водили за жени и пленници, продавани като роби, и за храна. Ние, европейците, сочим назидателно с пръст към Британската империя (забранила робството през 1833  г.) и особено към САЩ, кой не е чел „Чичо Томовата колиба“, където робството е забранено през 1865 г., апартейдът в ЮАР премахнат през 1990 г., но истината е, че тази обичайна за Африка търговия е наследена и доразвита от арабските мюсюлмани-търговци след навлизането на исляма в Африка. Търговията с черни роби не се е възприемала като престъпление. Един от най-великите арабски учени през 14 век, мислител, философ, считан за предшественик на Макиавели – Абу Заид Ибн Халдун, пише: „Чернокожите народи са като правило лесно подчиняеми на робство, защото те имат малко човешко в себе си и притежават качества, подобни на тези на тъпи животни“.

Днес робството се вменява като вина преди всичко на Запада и се премълчават престъпленията на арабските мюсюлмани само защото в настоящето ислямът е религия на повече от половин милиард жители на африканските държави.

Основният виновник за това робство и първооткривател на доходна търговия са коренните жители. Те са заслужили и многократно понесли през вековете различни наказания от планетата Земя, за които писмени доказателства не са запазени.

С откриването на вируса и смъртността, която причинява сред африканското население, планетата Земя предупреждава човечеството, че там, където я натоварва с негативната си енергия до усещане на болка, винаги ще следва наказание, дали като природно бедствие, дали като зараза, обезлюдяваща територии, но наказанието е неизбежно. Тази е причината ебола в Африка да е смъртоносна, но не и ебола от други части на планетата, която може да се видоизмени и превърне в част от обичайните за хората сезонни грипове.

Грип

Грипът е едно от най заразните инфекциозни заболявания, с който толкова сме свикнали, че мнозина не му обръщат внимание, преболедуват сезонния грип на крак и дори пренебрегват ваксините, които помагат за по-лекото му преодоляване и избягването на леталния край. Според статистиката броят на заболелите от грип превишава неколкократно броя на всички останали заболели от инфекциозни заболявания, взети заедно, и при пандемии може да засегне до 50 % от населението на Земята. Хипократ, когото наричаме „бащата на медицината“ само защото не са открити по-древни писмени трудове по медицина от неговите, описва за пръв път инфлуенцата през 412 г. пр. н. е.

Грипът съпътства хората през вековете и ще бъде част от естествените и създадени в лаборатории зарази, тормозещи човечеството, поне още 200 години, когато бактериологичното заразяване ще се е обезсмислило дори като средство за диверсия.

Испански грип

Испански грип

Появата на испанския грип, или инфлуенцата, като географски произход е загадка. За разлика от повечето грипни епидемии, които засягат предимно малолетни и хора на възраст с проблемно здравословно състояние, при испанския грип голяма част от заразените са млади хора в отлично здраве между 20 и 40 години. За пръв път заболяването е регистрирано в края на Първата световна война през март 1918 г. През октомври 1918 г. инфлуенцата вече е пандемия, обхванала целия свят, а краят й настъпва през декември 1920  г. Заразените са половин милиард души, около една трета от тогавашното население на Земята. Между 50 и 100 милиона души умират. Крайният стадий на болестта е белодробен кръвоизлив, умиращият човек буквално се е давел в кръвта си, а карантината на места е продължила една година. Затворени са съдилища, училища, църкви, театри, кина. Някои държави са във военно положение.

Появата на испанския грип продължава да бъде загадка, но нека не забравяме, че бихме могли да потърсим връзка между испанския грип и бойните отровни вещества, използвани за първи път ефективно по време на Първата световна война три години по-рано, отново през пролетта, когато на 22 април 1915 година германската армия използва 6000 бутилки, пълни със 180 тона втечнен хлор, срещу френските и британските позиции на река Ипър. Ефектът от жълтеникавия токсичен облак е незабавен. За няколко минути ослепяват и умират от задушаване между 2000 и 5000 души. Ранените са близо 10 000. Паниката е безмерна. С натрупания опит от края на април на 31 май 1915 г. германците пускат отровния хлор и срещу руската армия в Полша. Загубите са над 9000 войници и офицери, от които близо 1200 умират... но химическите оръжия се оказват неефективни при добра защита и трудни за контролиране, вятърът може да смени посоката, температурите да са ниски и газът да се стеле по земята.

Химическите и бактериологичните средства за водене на война са забранени през 1925 г., но са използвани и през Втората световна война и до наши дни в Ирак и Сирия. Бактериите и вирусите са забранени като оръжие по време на война, но поне аз не знам да има документ, който да забранява използването им през мирно време, като грипен вирус например.

Азиатски грип

Азиатският грип е пандемия, тръгнала от крайните източни райони на Китай през февруари 1957 г. В САЩ първите случаи са установени през юни същата година, а до утихването на пандемията вирусът е отнел живота на близо 70 000 души в САЩ и на около 3 милиона души по света.

Хонконгски грип

Хонконгски грип

Десетилетие след утихването на пандемията от азиатски грип вирусът на инфлуенцата се появява отново, изолиран е в Хонгконг в началото на 1968 г. и вече мутирал, отново преминава през целия свят като хонконгски грип през 1968 – 1969  г. Най-потърпевши са хората над 65-годишна възраст. Вирусът убива 34 000 души в САЩ и около един милион души по света.

Дали можем да свържем двете азиатски пандемии с някакво събитие, което е нанесло болка на планетата?

Спомнете си Виетнамската война в Югоизточна Азия, продължила от 1955 г. до 30 април 1975  г., известна още и като Американската война. Загиналите от двете страни са около милион и триста хиляди, ранените – близо два милиона души. За планетата броят на загубилите живота си хора не е енергиен товар и не й причинява болка. Боли я обаче от хвърлените над Виетнам за осем години, от 1965 г. до 1973 г., осем милиона тона бомби, три пъти повече, отколкото през Втората световна война. Боли я от негасимия напалм, бързото средство за огнено разчистване на площи, за изгаряне на живи хора, предимно цивилни и по-рядко противникови войници. Боли я заради милионите декари растителност, унищожени от силно отровни хербициди. Боли я заради невъзстановимите вреди върху почвата, флората и фауната, а оттам и върху човешкото здраве, нанесени от „Оранжевия агент“, отровен диоксин, който и до днес е в земята на Виетнам... да си спомним тази война и се радваме, че толкова малко хора са загинали от азиатските грипове заради болката на Земята.

Холера

До началото на 19 век това тежко инфекциозно заболяване с висока смъртност, предавано по фекално-орален път, убиващо заразения за часове, е било познато само в Индия. Между 1816 и 1966 г. човечеството преминава през седем холерни епидемии. Началото е в Бенгалия, поречието на река Ганг, през 1816 година. Болестта много бързо се разпространява в целия субконтинент и до 1930 година, краят на шестата вълна, сее смърт в Азия, Европа, Америка. Умрелите са повече от 40 милиона души.

Седмата холерна пандемия тръгва през 1962 г. от Индонезия и се разпространява в целия свят. И до днес не е овладяна докрай и спорадично избухва в Африка, Азия и Европа. Според Световната здравна организация през 2017 г. над 1,2 милиона души са заболели от холера, починалите са близо 6000 души.

Тълкуване: Естествените зарази, разрастващи се в епидемии и прерастващи в пандемии, винаги досега са тръгвали от Азия. Холерата не прави изключение. Заразата е наказанието на хората по поречието на Ганг в Бенгалия за прекомерната замърсеност на природата, главен виновник за което е човекът. Ако ме попитате къде е логиката, след като населението на Индия преди два века е било наполовина на сегашните близо милиард и четиристотин милиона, не мога да ви отговоря. Не бива обаче да сравняваме разбирането за логика на земния човек и възприятията на планетата за болка и проблем. Стационарният разум, какъвто е Земята, има различно мислене от динамичния разум, какъвто е човекът. Като добавим неконтролируемата раждаемост, неовладяната смъртност, заради която средната продължителност на живота не е надхвърляла двадесет години, труповете, оставяни на дивите животни, липсата на елементарна хигиена, пиенето на замърсена вода и консумирането често пъти на непреработена храна, каквото се намери в природата, особено в двете нисши касти и най-вече в „недосегаемите“, най-долната прослойка от хора, недостойни да бъдат причислени към каста, нашата планетата е почувствала болка и наказанието върху хората не е закъсняло.

Звездните карти на началото на световните пандемии, за които ви разказах, тласкат мисълта ни към изводи за техния естествен произход като наказание на хората от планетата Земя или към техния лабораторен генезис, който би могъл да мутира във времето и се проявява като естествен.

Алчността на големи групи хора за богатства и земи тормози с негативната си енергия Земята. Фактът, който впечатлява, е, че при промяна на домовете, в които присъстват планетите и знаците, свързани с материално облагодетелстване, пандемиите, предизвикани заради алчност, започват да затихват, а част от тях изчезват завинаги. Затова съм сигурна, независимо дали произходът на коронавируса е естествен или създаден в лаборатория, че скоро ще бъде надмогнат. Не изключвам възможността COVID 19 да се превърне в обичаен вирус, който ще ни спохожда в комбинация с вече познатите, без да са смъртоносни, въпреки че жертви винаги ще има. Вирусът принуди хората да си припомнят забравен морал, отговорността съм себе си и околните, станалата ненужна сякаш човечност и колкото и нелепо да звучи, е жизненоважно в началото на третото хилядолетие на планетата Земя да осъзнаем необходимостта от поддържането на добра лична и обществена хигиена.

Всяка държава има своята народопсихология, но дойде мигът човечеството, достигнало 13 ниво на духовно и интелектуално развитие, да започне да се учи да се обединява и да възприема себе си като единна планетарна култура, а не като сбор от държави, всяка със своя интерес. Далеч напред е времето на окончателното обединение, но кризите и пандемиите, дори и против нашата воля и тази на властимащите, на избраните и особено на скритите в тъмата на тайната власт, ще ни сръчкват и принуждават да вървим по този път.