Таро са посредници между човека и Вселената и имат силата да сочат съдбовния път. За първи път преди много години ги видях в Берлин и си ги купих. След това в магазинче във Виена попаднах на Циганското Таро, което ме плени. Спрях да го редя едва когато, очаквайки първото си дете, при хвърлянето им видях смърт на близък. Чудих се кой ли ще е и когато бебето ми почина на 6-ия ден, вече не си задавах този въпрос. Но и не посмях повече да гледам на карти.
А сега Ви предлагам малко информация за картите Таро от книгата на немският специалист Хайо Банцхаф, "Самоучител по Таро".
История
Кога и как са се появили картите Таро е неизвестно. В ХVIII век Антоан Курт де Гебелин (1725-1784), описващ в своя труд "Първичният свят" (1775-1784) картите Таро като "единствената книга, запазила се за нас от изчезналите съкровища на египетската библиотека". Така, едни приемат, че картите Таро са се появили в Египет, а в Европа са ги донесли кръстоносците. Други, напротив, предполагат, че картите Таро са дошли до нас от Индия, свързвайки появата им с циганите, които, както е известно, произхождат от Индия.
Така или иначе, всички следи на картите се губят през ХIII век. За тях става дума за първи път през 1299 г. в "Трактат за семейство Пипозо и Сандро", където картите фигурират под своето старинно название "Наиби".
Съществува напълно достоверна теория, признаваща на древните единствено 22 карти на Старшите Аркани, а 56 карти на Малките Аркани се отнасят към Средновековието.
Име
Отначало картите се наричали "Наиби" - това название на картите е дошло от Кастилия, а произходът му е от санскритската дума "Набаб". Така са се наричали царските съветници, управители на провинции и други знатни хора. Съвременното название "Таро" се отнася от едни към италианския израз Tarocchino, Tarocco или Tarocchi, което означава "козове", а от други, се свързва с името на река Таро, приток на река По в Италия.
Повече интересни факти, свързани с историята на Карти Таро, може да намерите в книгата "Самоучител по Таро" на Хайо Банцхаф.
Гледане на Таро
Златно правило на ритуала е да не гледаш на себе си. За това ме предупреди и циганката, от която купих картите, но явно го подцених. Впоследствие узнах, че мога да тегля карта за деня или да гледам на конкретен въпрос, но не и за всичко.
Друг принцип е, че никой не може да пипа картите освен притежателят им. Смята се, че докато се запознава с тях, човек трябва да ги държи по-дълго в ръцете си, да си "говорят" взаимно. Т.е. между картите и гадателя става информационно-енергиен обмен и за да могат да предсказват точно, без да заблуждават, не бива външни лица да ги докосват. Те са живи, наистина са мистични.
Пълният комплект съдържа 78 карти, като 22 от тях са основни и се наричат Голям аркан, а останалите 56 - Малък. Големият съдържа символи, които се смята, че съдържат информация за целия житейски път на човека. Дори и да няма понятие от Таро, редейки ги, той може да изтълкува картите, защото сами говорят. Например, ако ти се падне "Глупакът", подсказва, че може би те мамят хора, които считаш за приятели. "Смъртта" пък означава край на нещо старо и начало на нов период. "Обесеният" говори, че пречиш на някого, стремиш се към чужда цел и това може да ти донесе неуспех. По подобен начин се тълкуват и останалите - "Магът", "Жрецът", "Императорът", "Слънцето", "Влюбените", "Силата"... Тези 22 символа са "азбуката" на гадателския ритуал.
Човек се изкушава да си гледа, когато е изправен пред важно събитие. Но това не бива да се прави. Защото картите могат да го подведат, като илюстрират онова, което е в подсъзнанието му - очакванията или пък страховете му.
Аз лично, разчитам предимно на интуицията си при тълкуването, изградила съм си и свой собствен начин на редене. Всъщност няма строги правила за редене - всеки може да си въведе свои. Абсурдно е обаче да се гледа на Таро по телефона. Човекът трябва да е пред теб, докато молиш картите да ти предсказват за него.
Тайната на Таро е, че не гадаят, а знаят бъдещето. Трябва да бъдат обичани, за да са честни с притежателя си и да му служат добре. Всеки може да се научи да ги тълкува и разбира, ако е добронамерен. Подходиш ли със зла умисъл - да забогатееш от тях, да объркаш някого, като премълчиш истина и т.н., магическите карти ще те накажат.
Нужно ли е изобщо човек да се бърка в скритото, неизвестното за живота си? Смятам, че да. Преди хиляди години сме имали естествена способност - трето око, което е било извор на важна за нас информация. Но поради определени причини то се е затворило и сега не ни остава друго, освен да прибягваме до древни ритуали като Таро. Те могат да ни предпазят от лоши ситуации, предизвикани от небрежност. Хората много се страхуват да не научат нещо лошо, а Таро не дават отговор на въпроси като "колко ще живея". Това всеки сам си определя, но то е сакрална тайна и ние няма как да го знаем.
