Когато говорим за диктатури в Европа винаги си мисля за Беларус.АЛЕНА: Като човек, който добре познава СССР още от 80-те години на 20 век, най-гладните и застойни, ще ти кажа, че днешната Беларус за мен е сякаш мумифицирано копие на тогавашното време, характерно с безумните ограничения, подпомагащи „борбата с класовия враг“, днес по-младите поколения дори нямат представа какво се крие зад тези думи и по-важното – липсата на всичко в магазините и наличието на всичко на черния пазар. Тогава имаше тъй наречената „путьовка“, без която не можеш да пътуваш дори на екскурзия от град в град.Преди две години в Египет се запознах с момиче от Минск, от което придобих представа как живее народът там. Както до нас не достига почти никаква информация за тази държава, така и в Беларус не се говори изобщо за страните от Европейския съюз. Разрешено им е да пътуват и диктатурата не е крайна като тази в Северна Корея, но силно напомня за България през 80-те години на 20 век.
В края на 80-те временно живеещите там чужденци-аспиранти, нямаха право да купят нищо освен хранителни продукти и дрехи без „карточка потребителя“. Още я помня, оранжева на цвят, ламинирана, със снимка.
Още много мога да разкажа, с което искам да ти кажа, че няма сравнение между живота на българина през 80-те години на 20 век и този на гражданина на СССР. Въпреки ограниченията, защото се сравнявахме със Запада, животът в България беше рай спрямо този в СССР. Никаква допирна точка в битието на хората.
Беларус е като в Северна Корея, но в по-мек вариант, защото за разлика от Северна Корея в Беларус хората не умират от глад.
Какво е бъдещето на Беларус, битуваща в безвремието на невъзможността да заеме мястото, което є подхожда, заради управление, изповядващо философията на диктатурата, и народ, стремящ се към западните ценности.
Да погледнем в близкото минало.
На 27 юли 1990 г. с декларация Беларуска ССР обявява своя държавен суверенитет от разпадналия се през декември 1991 г. СССР, а от 25 декември 1991 г. е провъзгласена за Република Беларус – ден на анализ, осъзнаване на грешките, но през влиянието на невидимо за околните Съдбовно подчинение. Няма решение за обединение на народа, за обвързаност в личните и семейни отношения. Важното е да има държава, която да е под опеката на Русия.
На 15 март 1994 година е приета конституцията на Беларус – ден на непочтени действия след независимостта, които ще следват по пътя развитието на Беларус с обща вибрация на глобална промяна, но различна от очакваната от народа. Важното за управниците ще е да се раждат деца, но не прекалено много, защото трябва да им се осигурява храна, а защо парите да не отидат за нещо друго.
Президентът Лукашенко, най-дълго управляващият държавен глава в Европа, е роден на дата, която е причината обичайно да забравя подадената му ръка, да загърби получената помощ, но най-безскрупулно, ако му е необходима, отново да я поиска без притеснение. Роден в Дева, изтъкан от желание да поставя и държавата, и народа в реда, който той е предопределил, и така цели 26 години. Встъпва за първи път в длъжност президент на 20 юли 1994 година – изискване за мощно пробуждане при него и в държавата, за да извърви пътя на промените. Уви, композитната звездна карта между рождената карта и встъпването му в длъжност е белязана от агресия за налагане на подчинение, но и с изискване Лукашенко да се подчини на Русия, от която получава блага и подкрепа. Доказателство е наскоро подарената на Лукашенко карта от президента Путин, на която Беларус е част от Руската империя.
Безцеремонно и агресивно потушаване на протестите в Беларус след изборният ден на 9 август 2020 г., съгласно композитните карти на събитията след последния избор на Лукашенко на президентския пост дават информация, че Русия ще е готова на всичко, дори на окупация след поискана помощ от Лукашенко, но да не допусне Беларус да излезе от сферата на руското влияние и още по-лошо – да бъде приета в ЕС.
Безспорно Лукашенко е пример за диктатор, готов да се откаже дори от суверенитета на родината си, но да съхрани личното си властово и материално статукво, като тежестта е на властовото статукво. Всичко това противоречи на потребностите и еволюцията на народа на Беларус, който се различава от руския въпреки привидната си близост, и все още трудно преодолимата зависимост на Беларус от Русия.
