Интервю на: Дани ЗЛАТАНЧЕВА, в. "Уикенд"
Интервюто е публикувано във в-к "Уикенд" на 17.10.2009 г. На всички, които черпят от извора на списание "Kармичният кръг", напомняме, че е коректно да ЦИТИРАТ ПЪРВОИЗТОЧНИКА.
Абортът е грях, който съдбата наказва. 9 е минималният брой прераждания.
Светлана Тилкова - Алена е астролог, признат в целия свят. Звездните й прогнози се сбъдват с невероятна точност, а сред клиентите й са хора от политическия елит не само на България. Репортер на „Уикенд" разговаря със знаменитата астроложка по повод петото преиздаване на бестселъра й „Настоящето е само ден". В него са събрани отговорите на 411 въпроси, с които авторката разказва за правилата на живот в света на незримото.
- Алена, как да тълкуваме заглавието "Настоящето е само ден"?
- Минало, настояще и бъдеще са неразривно свързани в единното и неделимо цяло на вечния живот. Миналото е изтъкано от кармата, която сме изградили през всичките си прераждания и в настоящия си живот.
Сънят е бродът към миналото.
Заспивайки, ние пропадаме в безвремието. Събуждаме се и нашият сън е вече част от нашето минало. Започнало е поредното кратичко като въздишка, но наситено със събития наше настояще. То продължава малко, само до следващия ни сън. Настоящето е само нашият предстоящ един ден. Времето, заключено между поредното събуждане и очакваното ни заспиваме. И това, което ще сътворим в нашия единствен ден на настоящето, ще дава реколта в нашето бъдеще.
- Какво представлява светът на невидимото? Как става връзката с видимия свят? Има ли закони или правила за осъществяване?
- Животът, материята и времето са единно, неделимо цяло. В зависимост от степента на развитие, средата на живот и сетивата всяко същество вижда и усеща някаква част от това вечно битие. Ако се спрем на отделния индивид - за него светът на незримото е този на собствените му полеви структури. Това сме ние в незримата реалност. Всяко живо материално тяло на човек или на представител на фауната излъчва енергийни потоци, които оформят физическата и духовната аура. В аурата се крият нашите минали и бъдещи прераждания. Тя се състои от клетки, които всъщност са полевите ни структури. Във всяка такава клетка или „чекмедже”, както ги наричам аз, се съдържа не само информация за преражданията ни, но и информация за редица наши състояния. Няма правила за връзка със света на незримото, защото все още духовното ниво на човечеството е ниско и ще има изкушени да променят исторически събития. Малцина сме тези, които можем да странстваме и да „посещаваме” света на невидимото.
- Какво представлява душата? Какъв е пътят й в отвъдното?
- Казано на простичък език, душата е нашето енергийно тяло, без чието присъствие физическото тяло не може да живее. Тя също има своя „бебешки период", за да натрупа знания и да има право да се въплъти във физическо тяло. То пък е само средството, дрехата, чрез които душата трупа опит в своя безкраен живот. Когато душата започва да се преражда в своите физически въплъщения, тя е наясно, че никой не определя края на житейския й път. Но когато душата се въплъти в тялото, заради ниското ниво на еволюция на човешкото общество нашето трето око – връзката ни с Вселенския живот - е затворено, поради което ние не помним усвоените знания, натрупани в предходните ни прераждания. След като поредното прераждане е приключило чрез смъртта, душата се освобождава от своята дреха - ненужното й вече физическо тяло, и излита във висшите енергийни полета. Там се готви за своето ново раждане.
- Защо се налага да се прераждаме? Колко прераждания прави човешката душа, за да достигне съвършенство? И още - кому е нужно това съвършенство?
- Прераждането е неотменно задължение на душата заради грешките, които е правила във физическото си съществуване. Прераждането води към равновесие, какъвто е изначалният живот във Вселената.
Количеството на преражданията зависи от натрупаната карма. Най-малкият брой, за който аз знам, е девет. Но пътят до съвършенството (или към унищожението и разпада) може да мине през стотици прераждания - по-кратки или продължителни.
Преражданията, водещи към съвършенство, са нужни и на осъзнатия индивид, и на живота във Вселената, от който ние сме неделима част, нищо че все още официално не сме приобщени.
- В книгата сте посветили и няколко страници на хлапетата. Бихте ли казали примерно как трябва да избираме имена на децата си? Вярно ли е, че ако името съдържа буквата "к", то това ще донесе повече късмет на подрастващите?
- Имената трябва да бъдат в съзвучие с деня на раждане, със съдбовния път и със заложеното на всеки човек в жизнената матрица на Питагор. От буквите и числата на името могат да бъдат допълнени липсващите ни характеристики заради деня на раждане. Буквата „к" е с вибрация 11, носител на колебание, но не и на късмет. Ако е първа буква в малкото име, може да навреди на човека, който го носи, ако той е роден на нестабилна или колеблива вибрация - 2, 11, 20 или 29. Ето защо е добре родителите да измислят няколко имена преди раждането на детето. После имената да бъдат изчислени от специалист, като се посочи денят на раждане и месецът.
- Буквите в имената свързани ли са със звездите, със съдбата на човека?
- Всяка буква от името носи своята самостоятелна вибрация, но тя е без значение сама по себе си. Не е свързана със звездите. Влияние върху съдбата на човека оказват числата, получени от сбора на вибрациите на всички букви в трите имена поотделно, а също така и общата вибрация на трите имена или на четирите, ако жената е приела фамилията на своя съпруг след сключване на брак като четвърто, запазвайки и бащината си фамилия.
- Има ли според вас букви на щастието, на късмета и здравето? Смятате ли, че някои хора си идват с името, че е хубаво да се кръщава на баби, дядовци, бащи?
- Категорично не.
Нищо не е добро или лошо по принцип.
Важни са комбинациите между имена и дати на раждане, които засилват положителните характеристики, ако са включени в името на родения в определен зодиакален знак. Не е редно децата да се кръщават на баби и дядовци. Не е правило, ако са родени на ден, свързан с църковен празник и име, да се наричат на него, особено ако в рода има дядовци и баби с това име или починали хора, които са го носили. Приемам тази българска традиция за неправилна, защото така новороденият човек се товари с трудности.
- Абортът, независимо по какви причини е направен, грях ли е, или някакъв неземен „договор" между майката, бащата и плода?
- Абортът е грях, за който съдбата наказва, когато е направен насила, заради нечие настояване или заради безотговорността на жената, която е заченала. Има обаче и медицински причини, поради които е необходимо да бъде направен аборт, за да не се роди увредено дете или защото жената не е в състояние да го износи. Ако абортът е спонтанен, тогава може да се говори за кармична причина, заложена в миналите прераждания - вероятно семейството няма право да създава потомство. Тогава абортът не е грях, защото няма лекарска намеса, а организмът на жената сам изхвърля плода.
- Кога душата се заселва в тялото – преди раждането, в момента на раждането? Имат ли спомени бебетата?
- При зачеването детето - момче или момиче – носи не само свои кармични предопределения и задължения към родителите си, а и те трябва да научат чрез детето си своите уроци. Духът влиза в тялото на ембриона в края на четвъртия или началото на петия лунарен месец на бременността. Всички деца до своята пета или шеста година носят спомени от миналите си прераждания.
- Безплодието - наказание от Бог ли е, или просто е изпитание, или пък резултат от предишни животи?
- Много семейства имат бездетни бракове. В България са към 300 000. Причината може да е свързана с кармична забрана за раждане на деца, когато жената в минало прераждане ги е изоставяла или унищожавала. Задължително тя е наказана да изживее един или няколко живота без радостта на майчинството, за да осъзнае греховете си и да не страдат родените деца, които жената или понякога и двамата родители все още не са готови да обичат. За радост такава забрана не се среща често, даже е изключение. Основателна причина за липсата на потомство при някои двойки е, когато семейството е създадено чрез насилствено „влюбване", следствие от бяла магия. Друга възможна причина е здравословен проблем, който медицината успешно може да отстрани, стига да няма сериозно увреждане. Може причината да се крие в естествена физиологична бариера, породена от неспазена съдбовна забрана за брак, защото двамата съпрузи не са един за друг. Има една група семейни двойки, които могат, но не искат да имат деца, за да не нарушат удобството на собственото си битие. Такива хора са лицемерни страдалци.
