Аспарух преминава Дунава (худ. Александър Алексиев – Хофарт)Конниците на Аспарух започват да преминават Дунав на 26.10.679 г. Датата е носител на двойна кармична разплата, натрупана при предходното присъствие на прабългарите по тези земи започнало през 142 г. пр.н.е. Датата обещава изключително много трудности, свързани със създаване на новата държава, отвоюването на територии и защита на границите на България.
Слънчевият знак Скорпион е причина за прикритост и сдържаност, а изгряващият знак Близнаци е заредил Аспаруховата конница с доза лекомислие, която е причина да не изчакат сутринта въпреки липсата на реална заплаха, а да преминат реката вечерта в непрогледната нощ, при това по вода. Съчетанието от двата знака им е помогнало да се научат да оцеляват във всякакви условия на новата територия, която са нарекли своя нова родина.
В астрологичен аспект 26 октомври 680 г. е заредил прабългарите с оптимизъм и им е дарил мъдростта да приемат предстоящото като своя Карма, а не като досадно задължение. Помагала им тяхната силно развита интуиция, която им е гарантирала успех и развила умението да предвиждат развитието на нещата.
Намирали са лесно общ език с местното население, което в случая е недостатък, защото изискването на този ден, повлияващ и следващите дни и месеци от заселването на прабългарите по крайдунавските земи, е било да внимават с кого се обвързват, да не се доверяват на местното население, което е било изплашено и готово на предателство.
Въпреки че прабългарите са били силни хора, влиянието на деня, в който са прекосили река Дунав, е причина за предпочитанието им да живеят изолирано, защото са се притеснявали да се разкриват пред външния свят.
По-голямата част от Аспаруховите конници са много стари Духове, живели не само на Земята. Способни са били с лекота да проникват в душевността на другите хора, да имат прозрения, до които останалите хора трудно могат да достигнат. Радвали са се в не едно от своите прераждания на признание и уважение.
Ето защо в това свое прераждане, когато са дошли по тези земи, не е било лесно да завоюват старите си позиции, но винаги са се стремили да направят впечатление с дарбите си. Били са прекалено критични и към себе си, и към хората, сред които живеят, но в началото им е било трудно да признават грешките си, свързани и с все още тегнещата над България двойна кармична разплата от деня на стъпването им на дунавския бряг.
27 октомври 679 г.
Последният преминал Дунава от народа на Аспарух е излязъл от реката и стъпил на твърда почва половин час след полунощ на 27.10.679 г.
Датата има едно преобладаващо значение - агресия, но и склонност към по-малка концентрация върху основните задачи. Датата бележи началото на живот с постоянни промени, които ще следват хората на тази територия.
Изгряващият знак Лъв в мига на забиването на сабята от Аспарух е дарил на всички нови обитатели на тези земи и на техните потомци общителност, добронамереност и толерантност. В годините след това са били готови първи да се притекат на помощ в беда, за съжаление дори и на враговете си, защото са разчитали на признателност, която рядко са получавали. Били са лесно раними от дума или от нечие неодобрение и не са пропускали да си отмъстят. Това качество ги е превръщало в непримирими врагове, но, ако отсрещната страна го е заслужила, и в предани приятели, готови на саможертва.
Притежавали са умението да общуват и бързо и безпроблемно да се приспособяват към нова среда. Бързо са умеели да осъзнават обстановката, в която попадат, и да се предпазват от опасностите или пък умело да извличат изгодите за себе си.
Умеели са да ценят коректността и верността и да я даряват на тези, които са им я дарили.
Ретроградността на Сатурн е знак, че развитието на държавата е било временно замразено и народът й трябва да продължи оттам, до където някога е спрял, за да се доразвие. Да се научи да поема отговорности, за да изчисти кармичните си задължения, които през VII в. все още чакат да бъдат премахнати. Смело да покаже своите знания, натрупани през поредица от прераждания. Дунавските българи е трябвало сами да гарантират защитата на своята територия, за да не могат да бъдат наранени или претопени. Да се научат да се справят с житейските трудности. Да създадат от местното население собствено обкръжение, сред което да се чувстват добре.
Ретроградният Уран е бил причина за непрекъснатите притеснения, че нямат достатъчно място, за да живеят и да се развиват. Считали са себе си за ощетени, за притиснати от обстоятелства, създадени преди повече от 700 години и упорито са се устремили чрез новата държава да извоюват загубената преди свобода и преди всичко земи.
Били са длъжни да изживеят коренна промяна, много трудна за тях, дори непосилна на пръв поглед, но задължителна. Да намерят златната среда между материалното и духовното си развитие, да бъдат единен народ.
И в деня на раждането на българската държава се е намесил ретроградният Плутон, засягащ едно цяло поколение. Планетата измъква на преден план точно онези качества, които задължително трябва да се променят и без чиято корекция обществото няма да може да продължи напред в развитието си. Плутон е дал знак, че идните поколения, потомци на прабългарите, ще постигнат огромен напредък.
Прабългарите са били натоварени с нелека задача по отношение на своята собствена Карма. Умеели са да превръщат речта в свое най-силно оръжие. Често са били омайници неземни, докато успеят да постигнат целта си, но и са товарили своята Съдбовна пътека. Били са длъжни да се огледат и да оставят до себе си само най-стойностните хора от местното население, на които да се доверят, за да избегнат предателствата не само в годините на управление на хан Аспарух, а и през следващите два века, когато са управлявали техните наследници. Тази задача не са изпълнили успешно.
Влиянието и на двете дати, независимо че сега ги оповестявам за първи път и още много астролози ще дадат своя принос за създаването на цялостния хороскоп на България, е доказано многократно в нашата история. Астрологичните въпроси, отнасящи се до рождената дата на България, вече могат да намерят своя верен отговор.