Те са останали завинаги неизвестните тайни съветници през цялата 194-годишна история на Ордена. Съветници, без които решение не се е взимало, а всеки избор свързан с вътрешния живот на братството, отношения, преговори, покупки, дарения, начало на най-важните мисии, е ставал факт едва след астрологично изчисление.
Девет години първите деветима рицари работиха за своята мисия в Йерусалим. След връщането им в Европа епископи от вътрешния кръг на папа Хонорий II решиха, че и звездобройци, каквито има във всеки кралски двор и папската институция, трябва да работят за благото на братството на деветимата, след като влъхвите са обявили чрез Витлеемската звезда раждането на Иисус.
Решението беше да се изберат девет звездобройци, които да работят в група, и думите на всички да бъдат с равностойна тежест.
Половин година продължиха изпитите на кандидатите. Накрая деветимата звездобройци бяха избрани и дадоха своя обет за лоялност и вярност към хората и каузата, за която ще работят.
На всеки от звездобройците беше дадено името на един от рицарите, първооснователи на Ордена. Те избраха датата за свикване на църковния събор в Троа на 14.08.1128 г. в 17.00 часа, когато Орденът е обявен за легитимен.
Датата и часът за обявяването на Ордена на тамплиерите от нивото на тогавашните знания са избрани изключително успешно. Настина той си носи и негативите, но знанията за някои от тях са били недостъпни за звездобройците през ХII век.
9
На пръв поглед числото 9, колкото са били рицарите основатели, е съвпадение. Но не е така. Деветимата рицари не са случайно събрали се идеалисти, търсачи на съкровището на цар Соломон. Били са подбрани и са дали своята клетва за мълчание за поверената им мисия.
Числото 9 е производно на числото 3, което е основополагащото в градежа на вътрешния строеж на тамплиерството.
Три е следствие от триединството във Вселената – Светия дух, Светия отец и Светия син
Девет рицари
Първите девет рицари олицетворяват силата на утроеното триединство, задължително увенчаващо с успех всяко начинание.
Девет звездобройци
Деветимата звездобройци работеха в група, като седем от тях правеха изчисленията и тълкуванията, всеки самостоятелно. Готовите решения се обсъждаха помежду им, след което излизаха с един отговор. Останалите двама звездобройци бяха тъй наречените „проводници“, които разнасяха по командериите утвърденото от Великия магистър решение.
Хороскопът на Ордена на тамплиерите
Денят 14 август 1128 г. носи особени вибрации, които изискват безусловно спазване, за да гарантират дълъг живот на Ордена. Денят е носител на глобална промяна, за съжаление зависеща единствено от първите членове на Ордена и от звездните заложби на всеки от тях – нещо, с което никой не се е съобразил, а не толкова от техните последователи. Общата вибрация на свой ред е носител на духовност, почтеност, добротворство, себеанализ, чрез които членовете му да могат да се борят за своята кауза. Потвърждение за задължителното съблюдаване на това изискване е фактът, че четири планети в този ден са в знака Везни и налагат своите неотменими закони като стремеж към красивото, хармонията и стабилността. В значителна степен Уставът на Ордена и четирите обета на рицарите на храма покриват разпореждането на звездите. Орденът на тамплиерите като Вестител на забравената духовност и носител на силата, орисана да възстанови нарушеното равновесие в човешкия живот между Духовното и Материалното, полага обещаващо начало като следствие от деня си на създаване.
Датата съдържа три пъти числото 1 – знак за прибързаност, за недообмисляне, за склонност към резки обрати в лична полза и във вреда на околните.
Четворката в деня е знак за непредвидими трудности следствие от прибързаност.
Двойката в годината учи на търпение, за да бъде избегната кармичната разплата, заложена от повторението на числото 8.
Мнозинството от членовете на Ордена са орисани трудно да поемат инициативата и на пръв поглед свободни, всъщност са били подвластни на чужди интереси.
От самото начало в Ордена са се оформили различни течения. Между членовете се е създало напрежение, което е съществувало през всичките години до заличаването на Ордена през 1312 година. Тази е причината, поради която в един момент, както са били толерирани и са получавали дарения, превърнали Ордена в притежател на несметни богатства, неговите членове да останат сами и изолирани от всички. Така и не са осъзнали, че и най-голямото богатство е обречено да бъде загубено без равностойната му духовност. Защото равновесието между Дух и Материя е задължително.
Звездите са орисвали членовете на Ордена да бъдат справедливи в отношенията си към околните. Да не нараняват, унижават и унищожават невинни хора. Категорично е пренебрегната тази звездна заложба, ако си припомним надменността и пренебрежението над околните, създали им врагове в цяла Европа и в България.
На трето място стои изискването да работят единно, да няма разкол между тях въпреки непреодолимите различия в характерите им. Основна задача е била приучването към умереност и търсенето на златната среда, както повелява и двойката в датата, защото залитането в крайности причинява само проблеми. Отново провал. Материалното е развито за сметка на духовността.
Сатурн във Везни им позволява да се научат на приспособимост, да спазват наложените обществени и вътрешни порядки, но заради влиянието на Нептун не е липсвал и фалш в отношенията, който е прикривал личните им стремежи пренебрегващи каузата на Ордена и на християнските ценности. Ето защо трудно са постигали духовните си цели: заради податливост на влияние въпреки ясно поставените цели и осъзнатите начини за постигането им, записани в Устава на Ордена.
Негативна роля играят и аспектите на Хирон, който забранява прибързаността, алчността, налага търпение и смирение – трудно изпълнима задача заради повторението на числото 8, способно да превърне здравословното материално начало в груб материализъм. Като добавим и невъзможността на членовете на Ордена на тамплиерите да намерят своята правилна в дългосрочен план среда за живот извън утвърденото държавно и религиозно статукво, разпиляването им в желанието да властват на много места и да имат все повече и повече богатства под формата на имоти и пари, получаваме яснота защо са започнали ежбите сред братята тамплиери, които рязко са се отдалечили от духовните си стремежи и са се обвързали с материалните.
Низшите членове на Ордена са били хора със силно развито чувство за отговорност и справедливост, но не са имали възможност да ги изявяват заради на моменти грубото отношение на хора от висшите нива на Ордена, които са ги принуждавали да бездействат и са им пречели умишлено да защитават по-слабите и онеправданите. Не бива да пренебрегваме факта, който установих при моите странствания във времето:
Петдесет години след създаването на Ордена мнозина от братята храмови рицари забравят, че трябва да защитават християнството, и се отдават на задоволяване на собствените си материални и егоцентрични стремежи.
Има още една причина за проблемите между членовете на Ордена, породена от изискване на звездите, което не е спазено – в Ордена да се приемат повече хора, родени в нематериалните знаци, устремени към духовното начало – представителите на Водолей, които да тушират негативите на останалите членове, родени в други зодиакални знаци, защото, колкото повече са забогатявали рицарите тамплиери, толкова повече са се отдалечавали от духовните си стремежи. Именно заради материалната им алчност и богатствата, които са имали, се е стигнало до тяхното унищожение. Но само на пръв поглед.
Имало е една много по-важна и съществена причина, заради която Орденът на храмовите рицари е бил обречен. В 194-годишния си живот далите обет за бедност рицари владеят близо 1500 крепости в Западна и Средна Европа, пристанища, цели градове, безмерни парични богатства. Измислят пътните чекове и застраховки. Без преувеличение мога да кажа, че тамплиерите управляват паричния поток на Запада. Свободни са от опеката на църквата и се молят в свои молитвени храмове.
Те са абсолютно независими от държавна и църковна власт. Над тях е само Бог, защото и папата им е патрон само на хартия. И точно като такива са изключително опасни. Били са предвестници на новия световен ред, който е щял да промени из основи центровете на властта.
Тази заплаха е осъзнал френският крал Филип IV, която, допълнена с обидата от унизителния отказ на тамплиерите да го приемат за член на братството и по този начин да опростят неговите дългове към Ордена, му посочи пътя към мъстта.
1 януари 1306 г.
Настъпва 1 януари 1306 г., когато Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Лока Фортуна и Северният лунен възел се намират в зодиакалния знак Скорпион, но не всички планети са в съвпад. През това време вече има всеобща негативна нагласа към Ордена и желание той да бъде унищожен.
Едната причина е в завистта на хора, които отказват да му даряват парите и земите си, защото смятат, че Орденът притежава достатъчни богатства и не се нуждае от повече, след като не плаща данъци.
Другата причина са прояви от страна на членове на Ордена, които противоречат на човешката ни същност и на учението на Божия Син.
Ето до какво водят конфигурациите на планетите, повлияващи живота на Ордена и на неговите членове:
Създават или оформят изразено нестабилни хора, непрекъснато залитащи от една крайност в друга. По-голямата част от тях е формирала управленския облик на тогавашното общество. Успеха си са постигали заради съществуващото статукво, а не заради лични качества. Оптимизмът им е чужд, а песимизмът – обичайно състояние, което е засилено от влиянието на трите тежки планети при тези тамплиери, които са с лабилна психика.
Устремени към власт, власт и пак власт, не търпят ничие мнение освен своето. Параноично се оглеждат за скрити врагове, които ги дебнат от всички страни. Лишени от спокойствие, винаги търсят скрити злонамерени действия в околните. Осъждането на смърт на един човек или на групи от хора е често срещано и даже правило само заради неспособността им да разберат нечия идеология или заради нежеланието да променят своята, която вече не се харесва на хората.
В същото време аспектите на планетите раждат и оптимисти, които умеят да се радват на живота и да създават радости и на всички около себе си. Хора, способни да проникнат в тайните на околните и да ги променят, зареждайки ги с позитивна енергия.
За съжаление сблъсъкът между волеви хора и от двете групи се преплита с влиянието на съвпада Уран-Нептун, който е причина за изявата на низките страсти на Нептун, подсилени от Уран, и води до безкомпромисно унищожение на всичко съзидателно – в това също се убедих по време на преходите си. Вредата за първата група, устремена към власт и господство в дебрите на Мрака, е съпроводена с физическо унищожение на хората от втората група.
Това изключително интересно и рядко планетарно съвпадение и неговото астрологично тълкуване говори за време на кармична мъст, породена от нечие самоизяждащо се от завист его, при което изгорели хора ще се възродят като птица феникс през бъдните векове.
Наблюдаваме подобно съчетание на Сатурн, Уран и Нептун от март 1307 г. до януари 1309 г., като тази конфигурация, с изключение на периодите на разминаване на планетите заради ретроградното движение на една или няколко от тях, се задържа до късната есен на 1311 г.
Тълкуването е разковничето за края на съществуването на Ордена на тамплиерите.
На 14 септември 1307 г. от кралския двор е изпратена заповед за арестуването на всички рицари тамплиери на територията на Франция и отнемане на тяхното имущество. Акцията е насрочена за 13 октомври – петък – 3.00 ч.
На 14 октомври повече от 15 000 тамплиери вече са в тъмниците. Жак дьо Моле, Великият магистър на Ордена, е арестуван в Париж. Обвиненията са в отричане на Иисус, ерес, содомия и хомосексуализъм, човекоядство, магьосничество, заграбване на богатства. Изтезанията са ужасни и измъчваните рицари признават онова, в което ги обвиняват. За съжаление знам, че за част от тамплиерите обвиненията са основани на истината.
Астрологичната характеристика за теченията в Ордена е белязала неговите членове. Тайната се крие в официалния устав на Ордена и в още един таен устав, който е бил достъпен за малцина рицари, доказали се след дълги години служба в братството.
В тайния устав е описан най-строго пазеният секрет на Ордена – знанието за пътя към вечния живот от пергамента на цар Соломон.
Деветимата рицари основатели и техният първи магистър Юг дьо Пайен отдавна са се пренесли в отвъдното. Някои от посветените вече са приемали знанието на тази тайна като знак за опрощение от Господ на всичко, което правят. Даже когато пият капки човешка кръв в своя таен ритуал на побратимяване, за да не се забрави написаното в пергамента. При официалните разпити обаче се случва нещо странно. Жак дьо Моле приема част от обвиненията, което ускорява развръзката и унищожението на Ордена на тамплиерите.
Астрологично-кармичните характеристики и моето тълкуване за периода януари 1306 г. до януари 1312 г. идеално съвпадат с историческите събития, съпътстващи разгромяването на Ордена.
Орденът е формално ликвидиран на събора във Виен на 22 март 1312 г. – вторник, ден на Марс, когато Слънцето е вече в Овен. Папа Климент V под натиска на Филип IV Хубави разпуска Ордена.
18 март 1314 г.
На 18 март 1314 г. вечерта Жак дьо Моле и прецепторът на Нормандия Жофроа дьо Шарне са изгорени на клада. Огънят вече е обхванал краката му, когато Моле прокле гонителите си: „В името на Божието правосъдие ви призовавам да се явите заедно с мен пред Божия съд до края на тази година, защото аз съм невинен!“
Тълпата зяпачи се стъписа. Мълчанието завладя площада. Хората наведоха глави и започнаха да крият лицата си в качулки и шалове. Стреснаха ги думите на тамплиера. „Само който не се страхува от Страшния съд, може да ги изрече. Значи е невинен!“ – мълвяха помежду си.
Тихо и с наведени глави множеството започна да се разотива. Останаха само палачите, служебните лица, кралят и папата. Кралят си тръгна малко след като тълпата се разотиде.
Огънят горя три часа. Папата присъстваше на екзекуцията. Съсредоточено наблюдаваше кладата и мислеше за думите на Дьо Моле, докато пламъците изпепеляваха тялото на Великия магистър. Веднага след като смъртта на Жак дьо Моле бе установена към 19.30 ч., папа Климент V си тръгна. Уедини се в покоите си, целуна пергамента, благодари на Бог, че го е дарил с безсмъртие, и го изгори.
Папа Климент V умря на 20 април 1314 г., месец след проклятието на Великия магистър Дьо Моле. Смъртта му е бърза и заради факта, че изгори пергамента в непосредствена близост до издигнатата клада.
Крал Филип IV умря по време на лов преди края на годината, без да успее да заграби парите на Ордена.
Смъртта на папа Климент V и крал Филип IV в съзвучие с клетвата на Великия магистър е знак, че Жак дьо Моле не е бил сред виновните, а е нарочно набеден. Последвалите го в незримия свят папа Климент V и крал Филип IV са имали какво да разплащат с него и затова и до днес те търсят кармична мъст. Разплатата още не е осъществена.
