В Ордена на рицарите тамплиери звездобройците бяха девет. Винаги девет през целия почти двестагодишен живот на Ордена. Всеки от тях носеше името на един от рицарите първооснователи, които приемаха за свои и биваха разпознавани не чрез имената си по рождение, а чрез имената, които бяха заслужили да им бъдат присъдени заради техните знания.
Деветимата звездобройци на Ордена направиха своите изчисления и тълкувания, обсъдиха ги, стигнаха до едно общо решение и пратиха проводниците звездобройци да го докладват на Великия майстор.
Предложението беше направено през 1303 г.
Утвърдено е за изпълнение през 1305 година след повторно астрологично изчисление.
Звездобройците дадоха съвет всички движими богатства на тамплиерите, които включваха не само злато и скъпоценности, а и много тайни знания от миналото на човечеството, забравени от хората, но съхранени дали случайно, дали закономерно от пазителите, да бъдат изнесени извън Европа. Предстоеше континентът и Англия да станат смъртно опасни за Ордена.
Тамплиерите притежаваха огромни състояния във Франция и Англия. Беше нужно много време, за да се изнесат стотиците сандъци, тежащи по 100 кг всеки, при това така, че да не бият на очи и да не събуждат подозренията сред хора, които в преобладаващата си част вече бяха враждебно настроени към Ордена и всеки негов представител.
Знанието за бъдещето винаги е вълнувало не само обикновения човек, но и властелините. Първият няма как да плати цената за достоверен съвет за своето бъдеще, поради което е ползвал услугите на гадатели. Властелините винаги са могли да си позволят и са заплащали за знанието на звездобройците, което до 19-и век е било изключително скъпо, дори не по възможностите на по-бедните аристократи. Ето защо правят силно впечатление деветимата звездобройци, които работят само за Ордена на тамплиерите, ако сравним техния брой с един или най-много двама астролози, които служат в кралските дворове на Европа. Предимството кой ще получава по правило всеобхватно верните съвети от най-изявените астролози на своето време е очевидно. Френският крал Филип IV при цялото си разточителство е могъл да си позволи само един придворен астролог.
Градеж на тамплиерската флотилия
Флотилията на Ордена на храма е изградена също на принципа на триединството във Вселената – Светия дух, Светия отец и Светия син, и числото 9, което е производно на числото 3 и е основополагащо в градежа на вътрешния строеж на тамплиерството. Числеността на корабите, галерите и лодките в тамплиерската флотилия винаги трябва да е делима на 3, а редуцираното число да се свежда до простото число 3, 6, 9.
На 13 октомври 1307 в нощта на погрома на Ордена флотилията наброяваше 66 платнохода и галери.
Принципът на триединството съществува и като правило при плаването на корабите. Групата плавателни съдове винаги трябва да е делима на 3. Ако кораб или кораби са потънали заради буря или в сражение, веднага конвоят се разделя така, че основната група става делима на 3, а останалите един или два кораба, които не могат да създадат троица, се отделят и плават на видимо отстояние.
Новите плавателни съдове също са купувани на принципа на триединството – не по-малко от три наведнъж.
Количеството от 66 плавателни съда в тамплиерската флотилия също е впечатляващо, ако се сравни със стотината кораби, с които разполага френското кралство.
Всички мразят тамплиерите
Изнасянето от Франция и Англия на тамплиерските богатства е ясен знак за водачите на Ордена, че краят му наближава.
След загубата на Светите земи, защитавани от тамплиерите – кръстоносци и хоспителиери, харизмата на бялата мантия с осмоъгълния кръстен знак завинаги е изчезнала. Обществото, умело обработвано със слухове от английския и френския кралски двор, допълнени с обвинението на папа Николай IV, че точно тамплиерите са виновни за падането на Акра, сее успешно семената на омразата даже и там, където не е съществувала.
В същото време кралят на Англия Едуард I започна да настройва всички срещу тамплиерите, защото според него Орденът може да притежава богатствата си само докато успешно защитава християнския свят, но не и след падането на Акра. Той настоява тамплиерските притежания да бъдат отнети на Ордена, защото вече не заслужават да ги притежават. Крал Едуард І и неговият син Едуард II заграбват част от богатствата на тамплиерите, като подронват достойнството на Ордена и създават чувство на неприязън към рицарите на храма.
Всъщност тамплиерите и сами си бяха виновни за отъждествяването им с кръстоносците, чиито походи винаги са водели до кризи в държавите, които са ги организирали. За простолюдието тамплиерите и кръстоносците са едно цяло. Никой вече не се замисляше, че кръстоносците, въпреки погромите, грабежите и палежите, на които подлагаха всичко по пътя си към Светите земи, все пак си бяха поставили идеалната цел да отвоюват Светите земи от друговерците и почти триста години успешно изпълняваха своята задача. Хората бяха забравили, че кръстоносните походи се организираха с одобрението на папата. Хората също вече бяха забравили, че Орденът на тамплиерите освен своите скрити задачи имаше за цел да защитава поклонниците по Светите земи, а не да воюва в опита си да съхранява свои владения. На „бедните рицари от Храма“ владения не им се полагаха и затова с тяхното натрупване Орденът започна постепенно да се раздира от вътрешни противоречия. Колкото повече богатства натрупваше, толкова повече ускоряваше своя край, настъпил в началото на 14-и век.
Папа Николай IV предложи на двата Ордена на тамплиерите и хоспителиерите да се обединят, за да избегнат предстоящата криза, но тамплиерите отказаха. Ето още една причина за омразата към тях, породена от нежеланието им да делят натрупаното и властта си.
Управлението на Ордена се премести в Кипър, също собственост на тамплиерите. По общо мнение на острова е спокойно и е създадена сигурна и добре защитена среда за оцеляването на Ордена независимо от факта, че Великият майстор и Великият съвет нямаха време и възможност да се съобразят изцяло със съветите на деветимата звездобройци, което даде негативно отражение върху бъдещето на Ордена на тамплиерите.
Филип ІV Хубави
ралят на Франция Филип IV е останал в историята с прозвището Хубави. Той наистина е красив, атлетичен мъж, с руса коса и романтично излъчване. Тези са всичките му достойнства.
Филип IV се отличаваше с изявена глупост, която умело криеше с мълчание. Беше неписан закон най-близките му приближени да говорят вместо него. Като добавим нарцистичното му его, лесната му податливост на влияние и манипулации, подозрителността му, която по-скоро беше болезнена мнителност, нетърпящата контрол негова разточителност, отиваща в другата крайност – безмерна алчност, лесно можем да стигнем до извода защо Орденът на тамплиерите има този злополучен край във Франция за разлика от другите държави, в които тамплиерството има корени и е обществено значимо. За историята омразата на Филип IV към тамплиерите е най-вече заради унизителния отказ да бъде приет в братството с едничката цел да му опростят заемите към Ордена. Не бива да забравяме, че Орденът на тамплиерите беше най-големият кредитор на френския двор. Тази е видимата и съхранена основателна причина за унищожаването на Ордена и заграбването на неговите богатства, след като е било пределно ясно, че Филип ІV няма откъде да вземе пари, за да си върне дълговете. Но един много важен детайл странно защо е пропуснат в аналите... или удобно е заличен.
Освен че искаше да стане член на братството, Филип IV настояваше, дори заплашваше в опита си да получи достойнството и бъде наречен
Властелин на Ордена на пазителите на храма
Кралят искаше той да води Ордена на тамплиерите, Великият майстор и Великият съвет да му бъдат подчинени. Нарцисизмът на Филип ІV не допускаше и полъх на мисъл той да бъде един от многото братя.
Искането му е отхвърлено категорично.
След отказа омразата на Филип ІV към Ордена изпълни дните и нощите му и се превърна в движеща сила в неговия живот. Заграбването на богатствата на Ордена стана фикс идея на краля. Пътят към парите на тамплиерите обаче е труден. Не се знае дали френският крал или Орденът е по-могъщ и кой ще бъде победителят.
Тамплиерите все още са подчинени единствено на папата. Ето защо пътят към унищожението на Ордена води към папата. Нужна е папска була. Иначе Орденът няма как да бъде нападнат и богатствата му заграбени.
Филип ІV вече е развалил отношенията си с папа Бонифаций VIII заради булата, обнародвана на 24 февруари 1296 година, която забранява на светските власти, което означава на краля, да получава приходи от църковни имоти. Малко преди смъртта си папа Бонифаций VIII смогна да обнародва още две були, с които превърна в свой смъртен враг краля на Франция. Дясната ръка на Филип IV – Гийом дьо Ногаре, организира покушение над папа Бонифаций VIII, в резултат на което той се спомина на 11.10.1303 г.
Следващият папа отново се оказа неудобен за френския крал.
Бенедикт ХI е ръкоположен за папа на 22.10.1303 г. и беше отровен от Дьо Ногаре на 7.07.1304 г., само ден преди да отлъчи от църквата дясната ръка на Филип ІV, съветника и пазител на кралския печат – същият този Гийом дьо Ногаре.
И двамата папи не бяха подходящи за целите на Филип IV. Кончината им беше предизвестена. Кардиналите дълго мислиха кой да е новият избраник за папския престол. Политическите интереси в църковните дела са много и отмина почти година, когато на 16 юни 1305 година кардиналите обявиха своя избор – французина от Бордо Бертран дьо Гот. Той е ръкоположен за папа и приема името Климент V в Лион на 14.11.1305 г. в 10.00 ч. Най-накрая подходящият слабохарактерен папа е избран.
Натискът върху него от страна на крал Филип IV беше огромен още от мига на ръкополагането. Папа Климент V започна още през първите си дни на управление да съжалява за приетия пост.
Кралят разпореди заканително папата да остане във Франция, защото така по-лесно ще бъде управляван и контролиран. Второто действие беше заповедта на краля папа Климент V да закрие Ордена на тамплиерите. Облаците се сгъстяваха, а тамплиерите все още наивно вярваха в своето непоклатимо могъщество. Разговорите, проведени между папа Климент V и Великия майстор Бертран (роднина на папата), са провал.
След заплахи за намеса на Инквизитора на краля папа Климент V най-сетне се предаде и се съгласи Орденът на тамплиерите да бъде разформирован и унищожен. Въпреки това дълбоко в себе си беше притеснен. Бъдещето му е неясно. От една страна, се страхува да не бъде убит от краля, от друга, не по-малко го е страх от действията на тамплиерите.
Последният ден – 13.10.1307 г., 3.00 ч.
Пътят към богатствата минава през ареста на тамплиерите. Денят за арестите не е избран случайно. Кралският звездоброец добре се е справил с поставената му задача. На 12.10.1307 г. в 3.03 ч. е настъпило пълнолунието. Точно денонощие по-късно, когато започват да набират мощ силите на Злото, е началото на арестите.
Денят е носител на кармична разплата, която е, от една страна, между краля и тамплиерите, от друга, между наследниците на участниците в първите кръстоносни походи, на преродилите се участници в тези походи, които са били част от войската на краля. Пренебрегната е общата вибрация на деня – анализ и осъзнаване на причините за случващото се, за да бъдат избегнати кръвопролитията. Естествено кармичната мъст е била насочена към тамплиерите и заради техните богатства, като вече е било внушено сред народа, че тамплиерите искат да организират поредния кръстоносен поход и имат парите да го направят сами. Ето повод за омраза, защото именно кръстоносните походи, тръгнали от Франция, са изтощили държавната хазна.
Звездната карта на този ден говори за опит от страна на Филип ІV да покаже, че се стреми към установяване на равновесие и добър живот за всички, но всъщност пречупен през силно изявен материализъм и деспотизъм. Целта му е да заграби сам богатствата на тамплиерите и да не ги дели с никого. За огромно неговото разочарование, когато нахлу в тамплиерския първи дом в Париж, не откри лелеяните богатства. Те бяха изчезнали.
Кралят разпореди всички да напуснат. В дома останаха той и двама доверени слуги. Започна претърсване с надеждата да бъдат открити тайници. Нищо не откриха. В съкровищницата намериха единствено събраните месечни приходи от всички командерии. Сумата е голяма дори за краля, но нищожно малка спрямо богатството на Ордена. Филип ІV открадна тези тамплиерски пари. Двамата слуги бяха убити, за да не се разбере колко са откраднатите златици. Кралят е щастлив, но всъщност бесен. Парите са много, но са капка в морето на тамплиерските съкровища.
Изчезналата флота, 1305 година
Започна изнасянето на богатствата на Ордена от Франция. Трите лъча, всеки от които с по 3 платнохода, следвани от по 6 галери, достигнаха до определените места. След потапянето на сандъците съгласно първоначалната заповед корабите, развели за последен път белия флаг с черен череп и кости, отново в група се отправиха към открито море. Достигайки до определеното място, екипажите на платноходите напуснаха корабите със спасителните лодки. Кормчиите насочиха корабите в три посоки и слязоха в лодките. Капитаните слязоха последни. Мрак и тишина. Всички мълчат. Платноходите се зареяха с опънати платна през тъмата към безкрая на водната шир, насочвани от вятъра и застопореното кормило. Лодките с хората се събраха на галерите и се върнаха на брега.
Спасителните лодки последваха Съдбата на платноходите. Бяха изблъскани в морето и оставени на течението.
Заповедта за изоставянето на корабите беше заради страха, че могат да бъдат проследени. Във верността на екипажите никой не се съмняваше, защото до най-низшия на борда бяха членове на Ордена.
След изгрева пустите кораби бързо станаха жертва на пирати, които благодариха на своя Бог за поднесения дар. Смениха бялото знаме с черно.
Разликата между двата флага е съществена.
Тамплиерското знаме е бяло с черен череп и кости и означава, че те не искат ничия смърт, но са тленни по волята на Бога.
Пиратското знаме е бял череп и кости на черен фон и означава смърт за всеки, попаднал в ръцете им.
През 1307 година флотилията на Ордена на храма изчезна. Девет кораба се отправиха към Шотландия. Дванадесет кораба – към Неизвестните нови земи. Част останаха в Кипър и продължиха да бъдат използвани. С всички останали братята постъпиха както през 1305 година. Изоставиха ги без екипаж на волята на Съдбата, далеч от брега, за да не ги върнат теченията обратно. Нито един кораб не беше потопен или продаден.
Вероломството на краля на Франция Филип ІV Хубави, за което плати по Божията воля с живота си, използвало слабохарактерния папа Климент V, платил също с живота си за несправедливостта, извършена спрямо тамплиерите и последния Велик майстор Жак дьо Моле, постигна своята цел. Хиляди тамплиери бяха арестувани, измъчвани и убити. Двадесет и третият Велик майстор на Ордена Жак дьо Моле беше изгорен на клада заедно с прецептора на Нормандия.
Орденът е разпуснат от папа Климент V на 22 март 1312 г. Богатствата на тамплиерите така и не бяха открити.
