Карти Таро Карти Таро

В тази статия ще се запознаете с историята на Карти Таро, проследена, написана и синтезирана за всички нас, от световно известния и най-добър специалист и тълкувател на Таро, Хайо Банцхаф.

Кой е Хайо Банцхаф?

Хайо Банцхаф (15.5.1949 – 11.2.2009) е роден в Гютерслох – Германия. След като завършва средното си образование и езикова квалификация във франция, следва философия в университета в Мюнстер. В последствие учи банково дело в Мюнхен и работи в тази област 12 години. От 1985 година е на свободна практика. След 1992 година издава книжната поредица "Кайлаш" в Мюнхенското издателство "Хугендубъл".

Редовно провежда семинари по Таро, публикува статии в известни издания и от години изнася доклади в областта на астрологията и Тарото.

Книгите му са издадени в милионен тираж не само на немски, а и на английски, френски, датски, чешки, фински, гръцки, турски, унгарски, полски, румънски, португалски, италиански, испански, японски… вече и на български. Сред най-известните заглавия, издадени на българският пазар са "Самоучител по Таро", "Наръчник по таро", както и "Таро на Кроули", като към книгите са включени и колоди карти.

---

А сега,  предлагаме на вашето внимание, кратък откъс за историята на Карти Таро, от книгата на Хайо Банцхаф, "Самоучител по Таро".

История

Кога и как са се по­я­ви­ли карти­те Таро е не­из­вестно. В ХVIII век те ся­каш са би­ли откри­ти от­но­во от Анто­ан Курт де Гебелин (1725-1784), опис­ващ в своя труд “Първичният свят” (1775-1784) карти­те Таро ка­то “един­стве­на­та книга, за­па­зи­ла се за нас от из­чезна­ли­те съкро­ви­ща на египетска­та библи­оте­ка”. Това пред­по­ло­же­ние е би­ло подхва­на­то с улеснение и се е повта­ря­ло по-късно по различни на­чи­ни. Чрез не­го добре се съ­че­та­ва пред­ста­вата за на­ро­да Изра­илев ка­то посредник между древ­ния Еги­пет и съвре­менна­та ци­ви­ли­за­ция. Обикно­ве­но това пред­по­ложение до­казват с твър­де­ни­ето, че на 22 Старши Арка­на съ­от­ветстват 22-те букви от ев­рейс­ка­та аз­бу­ка, имащи сход­но ка­ба­листично значе­ние. Осо­бе­но ак­тивно е за­щи­та­вал та­зи те­ория френ­ски­ят окул­тист Алфонс-Луи Кон­стан (1810-1875) по-из­вестен под псев­до­ни­ма Елифас Леви (Захед), който твър­ди в своя­та книга “Дог­ма и ри­ту­ал на висша­та ма­гия” (1856 г.), че Таро е би­ла книга, за ав­тор на ко­я­то ев­ре­ите са приема­ли Енох, егип­тя­ни­те - Хер­мес Трисмегист, а гърци­те - ми­тични­ят ос­но­ва­тел на ня­колко града - Кад­мос. Дру­ги, напро­тив, предпола­гат, че картите Таро са дошли до нас от Индия тъй ка­то много техни симво­ли и детайли принадле­жат на ин­дийс­ки­те бо­жества. Роджер Тили в книга­та си “Игра­ем на карти” (Playing Cards, 1973) прави ин­те­ре­сен па­ра­лел със симво­ли­те на че­ти­ри­те групи Мал­ки Арка­ни (жезли, ча­ши, ме­чо­ве и кръг­че­та - мо­не­ти), пред­ставля­ва­щи са­ми по себе си ат­ри­бу­ти на индийс­ко­то върховно бо­жество Ардха­на­ри, чи­я­то ля­ва стра­на е бог Шива, а дясна­ - не­бесна­та Шак­ти.

Така или иначе, всич­ки следи на картите се гу­бят през ХIII век. Наис­ти­на, през 1240 г. на църковния съ­бор в Уорчестър се го­во­ри за иг­ра “на цар и ца­ри­ца”, но в никакъв случай не мо­же  досто­верно да се твър­ди, че са имали пред­вид точно иг­ра на карти. За тях става ду­ма за първи път през 1299 г. в “Трактат за се­мейс­тво Пипо­зо и Сан­дро” (“Trattato del governo della familia di Pipozzo di Sandro”), къ­де­то карти­те фигури­рат под своето старинно назва­ние Наиби (Naibi). В ХIV век ние на­ми­ра­ме ця­ла група до­ку­менти, забра­ня­ва­щи иг­ри­те на карти, например: Дек­ре­тът на френ­ския крал Карл V от 1369 го­ди­на. В ко­лекци­я­та на Бри­тански­я музей се па­зи ма­нускрипт на латински, на­пи­сан от брат Йоан, мо­нах от швей­царски­я град Брефелд, къ­де­то се казва: “В го­ди­на­та на Рож­дест­во Христо­во 1377 у нас се по­я­ви ня­каква игра, на­ре­че­на карти. В та­зи иг­ра на ри­сунки се по­ка­за­ни всич­ки­те нрави на днеш­ни­я свят. Кой къ­де и ко­га я е из­мислил на мен обаче ми е не­из­вестно”. И по-на­та­тък той опис­ва ко­ло­да от 52 карти, разде­ле­ни на че­ти­ри цвя­та.

Съществу­ва на­пълно досто­верна те­ория, приз­на­ва­ща на древ­ни­те един­стве­но 22 карти на Старши­те Арка­ни, а 56 карти на Малки­те Аркани се от­на­ся към Средновекови­ето. При то­ва че­ти­ри­те групи на Малки­те Арка­ни се приемат за съответства­щи на че­ти­ри­те со­ци­ал­ни прос­лойки през Средно­ве­ко­ви­ето. Мечо­ве­те - това са ри­ца­ри­те, ча­ша­та - ду­хо­венство­то, мо­не­ти­те - търговци­те, а жезли­те (то­я­ги­те) - се­ля­ни­те.

Що се от­на­ся до ис­то­ри­я­та за произ­хо­да на карти­те, съ­ществу­ват най-различни те­ории. Едни­те приемат, че карти­те Таро са се по­я­ви­ли в Еги­пет, а в Евро­па са ги до­несли кръстоносците, други свър­зват по­я­ва­та на карти­те с ци­га­ни­те, ко­ито, както е из­вестно, произхождат от Индия. Наис­ти­на ни­то ед­на­та, ни­то друга­та те­ория не се припокри­ват с по-го­ре до­ку­ментално потвърде­ни­те да­ти. Вре­ме­на­та на кръс­то­носни­те по­хо­ди от­сто­ят по време твър­де да­ле­че от тях, а Орде­нът на тампли­ери­те, за­ни­ма­ващ се с по­до­бен род ду­ховни търсе­ния, е бил унищожен от Филип IV на 13 ок­томври 1307 го­ди­на. А и ци­га­ни­те са дошли в Евро­па ед­ва около 1400 го­ди­на, та­ка че тях мо­жем да ги приемем в най-добри­я случай ка­то разпространители, но в ни­ка­къв случай не и ка­то изоб­ре­та­те­ли. Впрочем, за нас е без значе­ние да­ли карти­те са се по­я­ви­ли “ед­ва преди 500 го­ди­ни” или много по-ра­но? Главно­то е, и в то­ва ня­ма ни­какви съмне­ния, че техни­те симво­ли и об­ра­зи, за­пе­ча­та­ни преди всич­ко в Старши­те Арка­ни, точно съ­от­ветстват на ар­хе­ти­па на на­ша­та съвре­менна ци­ви­ли­за­ция, ма­кар че те­зи архе­ти­по­ве в по-го­ля­ма­та си част са из­вестни още от най-древ­ни време­на.

Име

Отна­ча­ло карти­те са се на­ри­ча­ли “Наиби (Naibi). В различни­те ва­ри­ан­ти се срещат ка­то “Наибис” и “Най­пес” - то­ва назва­ние на карти­те е дошло, както се го­во­ри от Кас­ти­лия, а произхо­дът му е от санскритска­та ду­ма “Набаб”. Така са се на­ри­ча­ли царски­те съ­ветни­ци, управи­те­ли на провинции и други знат­ни хо­ра. Съв­ре­менно­то назва­ние Таро (Tarot) се от­на­ся от ед­ни към итали­ан­ския из­раз Tarocchino, Tarocco или  Tarocchi, ко­ето оз­на­ча­ва “ко­зо­ве”, а от други, се свър­зва с името на ре­ка Таро, приток на ре­ка По в Ита­лия.

Тре­ти пък са склонни да ви­дят във ва­ри­аци­ите при размества­не­то на те­зи че­ти­ри букви до­ка­за­телство за техния най-древен и по­ра­ди то­ва особе­но окул­тен произ­ход. Така, американски­ят окул­тист Пол Фос­тер Кейс (1884-1954) постро­ил от та­зи тетрагра­ма след­на­та фраза: “Rota Taro Orat Tora Ator”, ко­ето в превод от ла­тински оз­на­ча­ва: “Коле­ло­то на Таро провъзгла­ся­ва за­ко­на на Атор” *. И, разби­ра се, на­ис­ти­на е удиви­телно то­ва, че от ду­ма­та “Таро” с не­го­ля­мо размества­не на букви­те се по­лу­ча­ва ду­ма­та “Тора”, ко­ето оз­на­ча­ва Моисеево­то пе­токни­жие, юдейс­кия Закон.

Структура на колодата

В да­лечно­то ми­на­ло ко­ли­чество­то на карти­те в ко­ло­да­та е би­ло различно. Така например: във Франция са иг­ра­eли с че­ти­ри­де­сет и един “ко­за” и 56 “обик­но­ве­ни” карти. В Боло­ня карти­те са би­ли об­що 62. А прек­расна­та ко­ло­да на Андреа Ман­те­на от Ман­туа е включва­ла 50 карти. Има­ло е и по-го­ле­ми ко­ло­ди, състо­я­щи се от 12 части, с 12 карти във вся­ка част както и по-малки ко­ло­ди, къ­де­то групи­те са би­ли са­мо осем. Едва около 1600 го­ди­на итали­ане­цът Гар­­зо­ни съста­вя описа­ние на ко­ло­да, чи­я­то структу­ра на­пълно съ­от­ветства на съвре­менна­та. В нея е имало 22 Старши Арка­на и 56 Малки. Точ­но та­зи ко­ло­да по-късно са започна­ли да я на­ри­чат “Вене­ци­ан­ска” или “Мар­силска”.

Старши­те или Голе­ми Арка­ни се състо­ят от 22 карти (от 0 = Глупакът до XXI = Светът), сю­же­ти­те, на ко­ито из­глеждат удиви­телно позна­ти тъй ка­то на­помнят ед­ни или други ми­то­ве, приказки и други об­ра­зи. Оста­на­ли­те 56 карти на Младши­те или Мал­ки Арка­ни се подразде­лят на 4 групи, както и в обик­но­ве­ни­те карти за иг­ра, но на­име­но­ва­ни­я­та им са други. Раз­лично е тяхно­то съ­поста­вя­не ед­на с друга, най-често ето как: жезли = спатии; ме­чо­ве = пи­ки; чаши = купи; пентакли (мо­не­ти) = ка­ри.

Вся­ка част се състои от 14 карти - де­сет число­ви (от едини­ца - асо до де­сетка) и че­ти­ри фи­гурни: крал, да­ма (крали­ца), ри­цар и паж.

На грани­ца­та между ХIХ и ХХ век карти­те Таро са прежи­ве­ли не са­мо взрив на интереса към се­бе си, но и са обога­ти­ли своето съ­държа­ние. За то­ва е по­могнал Артър Еду­ард Уейт (1857-1941), амери­ка­нец, из­раснал в Англия, сдобил се с не­малко ус­пе­хи в изуча­ва­не­то на окул­тизма. Той е бил член, а по-късно и един от ръ­ко­во­ди­те­ли­те на “Хер­метичният Орден на Златна­та Зора” - един влиятелен окултен орден, осно­ван през 1888 го­ди­на от Саму­ел Мак-Грегор Медърс, д-р Уин Уесткът и д‑р Уилям Удман. От другите члено­ве на ор­де­на мо­жем да по­со­чим по­ета Уилям Йейтс и знаме­ни­тия маг Алистер Кро­ули. Уейт е духовни­ят ба­ща на нова­та ко­ло­да Таро, ри­сунки­те на ко­я­то са от ху­дожничка­та Паме­ла Коулман Смит, съ­що член на ор­де­на. Ней­ни­те иници­али, букви­те “РСS”, мо­гат да бъ­дат за­бе­ля­за­ни на вся­ка от карти­те в ко­ло­да­та. И ако във всич­ки­те предишни ко­ло­ди, сю­жетни ри­сунки са имали са­мо Старши­те Арка­ни, фигурни­те карти и по­ня­ко­га асата, то в ко­ло­да­та на Уейт с та­ки­ва ри­сунки са обогатени и отанали­те 36 карти, ко­ето твър­де много стиму­ли­ра ра­бо­та­та на ин­ту­ици­я­та. Благода­ре­ние на то­ва колода­та на Уейт е стана­ла (и все още си ос­та­ва) най-по­пу­лярна­та ко­ло­да в света. На нея се ос­но­ва­ва и описа­ни­ето на картите, по­ка­за­но в та­зи книга.

---

Бел. ред.:

* Атор или Атир означава "Майка на нощта" или "Домът на Хор" и олицетворява изначалния Хаос в Египетската космогония.