От известно време ме занимават мисли относно кармата, която ловците градят с действията си. Някои твои публикации в списанието, засягащи отношенията между хората и животните, предизвикаха още въпроси по темата.Алена: Ловуването в древността няма общо с ловуването сега. Ако е имало ритуали, които да опростят убиването на животни с цел оцеляване, те са съществували в древността и нямат допирни точки с днешния ден. Дори и днес народи от крайния север, които се прехранват с риболов, имат ритуал, с който благодарят на моретата и океаните за улова, помагащ им да оцелеят, и пеят песни за възхвала към животните, които са им позволили да бъдат уловени и да им помогнат да оцеляват. Няколко пъти съм присъствала на такива моменти. Усещането е на прага на нереалното. Не съм чула да го има и у нас, въпреки че граничим с море и има риболовци.Ловуването е дейност, която хората извършват от древността, за да изхранват семействата си, но сега ловът е повече хоби, отколкото необходимост. Това вероятно променя кармата, която ловците трупат, отнемайки живота на живо същество, носещо душа.
Знам, че отговорните ловци имат ритуал, който правят, след като убият елен, прасе или друг дивеч. Откършват три клонки от близко дърво и поставят една върху раната, една в устата на животното, като символ на последната хапка, и една забождат в шапката на ловеца, отстрелял дивеча. Това изглежда благородно в нашите очи, но така ли се приема в незримия свят?
Браконерите имат ли по-тежка карма от ловците, които ловуват според законовите изисквания?
Разбирам ловуването на лисици, чакали, диви свине, невестулки, белки и подобни гризачи, на които не бива да се позволява популацията да нараства безконтролно.
Ловът на тези животни и в Първото и във Второто българско царство е бил разрешен целогодишно с изключение на размножителния период при дивите свине.
Не мога да оправдая ловуването на защитени видове, лъвове, мечки, тигри, рисове, сърни, елени, кошути и сръндаци, дори когато става дума за подборен лов в България, Европа, Африка или където и да било.
В природата обикновено загиват най-слабите животни, силните оцеляват.
При подборния лов, обратно, винаги се търси животното с най-представителни рога, с най-големи глиги или едрина. Такива животни в природата не стават жертва на хищници. Кому е нужно да ги ловува? На егоцентрика и безчувствения човек, който е платил, за да ловува и да се хвали с кървавите трофеи, с които се е сдобил и е украсил дома си. Естествено, тези хора товарят кармата си и много от ловджиите умират мъчително, с много страдания. Останалите не се впечатляват или не намират връзката и продължават да убиват за удоволствие. Забравят, че човек може да се прероди в животно и това се случва, когато е наранявал, тормозил, осакатявал целенасочено животните или ги е убивал без причина, за удоволствие или заради проява на задоволяваща примитивната му душевност жестокост.
Целта на такова прераждане е съответният човек да изживее същото страдание, което е причинявал на животните, за да го осъзнае и да не го повтаря в следващите си хуманоидни прераждания. Както казах по-горе, такива прераждания изживяват както ловджиите, които убиват за удоволствие, а не за храна, така и бракониерите. При двете групи няма по-лека или по-тежка карма, защото престъплението е еднакво, без значение дали е извършено законово или е бракониерстване.
Приеми като суеверие, опит за оправдание и гузност Съдбата да бъде умилостивена или кармата – заличена, чрез клонките, които поставят по описания от теб начин. В този акт не виждам нищо благородно, нито смислено както за зримия, така и за незримия свят. Няма как да бъдат опростени тези хора, каквото и да правят, съгласно законите на незримия свят, ако са ловували животни, за да погалят егото си и се фукат с ловното си оборудване. Такива са законите не само на кармата, а и на незримия свят.
А в зримия свят, отново в Първото и Второто българско царство, се е е наказвало със смърт чрез посичане убийството на сърна. Тя е била свещеното животно, което е отгледало нашия родоначалник Авитохъл.
