Ако мислите, че децата индиго са се появили сега като предвестници на някаква нова епоха ще ви разочаровам. Тях ги е имало винаги, откакто човекът се е появил на тази земя, и ще ги има, докато човешките поселения обитават нашата планета.
Да вземем за пример появата на Светата инквизиция през XII век. Зад първоначалната идея за борба с ересите, мнимото християнство, общението с Дявола на врачки, вещици и ясновидци в един момент, в началота на Ренесанса под нейната угроза са попаднали всички различни и прогресивни хора, носители на ново знание за човечеството. Според изследователи Инквизицията е измъчвала и изгорила на клада повече от 10 милиона души в Европа, което според мен е чиста проба геноцид на всичко различно от разбиранията на западнохристиянската църква за нормално. Последната изгорена на клада жертва на Инквизицията е в Испания през 1826 г.
В началото на новото хилядолетие папа Йоан-Павел II поднесе официално извиненията на Римокатолическата църква за извършените изтезания и погубените стотици хиляди животи през периода на Инквизицията.
Нормално е само от тази позиция семействата, в които са се родили такива деца, да не тръбят за техните различия. Обществената памет е много силна и все още различните, тези, които сега започваме да наричаме деца индиго, са трудно приемани.
Нека ви дам и още един пример. Както много пъти съм казвала, в България под всяка керемидка дреме ясновидка. Тези хора със стотици ни заливат от вестникарски реклами и телевизионния екран. Те също някога са били деца. Някои от тях може би и индиго, ако спазим модното наименование.
Когато бях съвсем малка, моите родители бяха също притеснени за мен заради различията ми от другите деца. Добре че беше леля Ванга, която ги успокои и им забрани да ме водят по изследвания. Ако бяха тръгнали по този път, отдавна да бях станала опитно зайче на психиатрите.
Положителното за мен е, че тръгвайки от западните общества и бааавно пътувайки към нас, днес хората започват да приемат много по-лесно от предходните поколения различните хора, които в някаква степен могат да общуват с незримия свят.
От прочетеното от мен разбирам, че под деца индиго се приемат хора със свръхестествени способности, които могат да виждат в миналото и бъдещето и имат качества силно различаващи ги от средностатистическия човек. Повечето от тези деца, съгласно приведените примери, имат отворено трето око и не са дали повод според вселенските и кармичните закони то да бъда затворено, защото са готови да ТВОРЯТ ДОБРО, но не и да са спасители на човечеството.
Не приемам тълкуванията на учените за децата индиго, разделени на групи: хуманисти, концептуалисти, художници и живеещи във всички измерения, защото в тези групи влизат и всички свръхнадарени деца, а тази свръхнадареност се свежда до умението им да съхраняват в подсъзнанието си своите знания от минали прераждания, които използват умело през целия си настоящ живот. Знам само, че тези деца не са заплаха и няма защо някой да ги разпознава. За техните невероятни възможности ще говорят те самите с изявите си пред обществото.
Също така не съм склонна да приема и че децата индиго, поставени в тези четири групи, ще спасят света, защото спасяването на света и на планетата Земя е отговорност на настоящите, а не на бъдещите поколения. Ако се оставим на надеждата, че иде нов Спасител, може да се окажем пред разруха, която да заличи изцяло живота на Земята. Отговорностите ни са сега и на всеки от нас.
Децата индиго или децата с нетипични за обществото дарби са били винаги около нас. Те са естествена и неделима част от всяко общество. Някои от тях имат качества в определена тясна област на познанието, ако щете, да лекуват чрез енергията на собственото си биополе. За други незримият и зримият свят са едно общо цяло което в детската си възраст те не могат да разделят. Важното е техните родители да не гледат на тях като на психически болни деца, които трябва да бъдат лекувани, нито да отиват в другата крайност - че децата им са едва ли не спасителите на човечеството. Да не забравяме, че третото око на едно дете както може да бъде затворено непосредствено след неговото раждане, така може да бъде затворено и на 6-8-годишна възраст. Ако родителите са възприели детето си като нещо различно, след тази възраст сривът ще е неизбежен. Така че без излишна емоция нека приемем тези деца, чиято душа е като на всички нас, като естествена част от обществото и ги оставим сами да покажат каква ще е областта на тяхната изява, след като станат зрели хора.