Кремация или погребение в ковчег? Как е правилно да се постъпи, ако приживе починалият не е изразил своето желание да е кремиран или погребан?
Алена: Кремацията е по-добрият избор спрямо погребението, защото е най-бързият начин Душата на починалия да се освободи от енергийната обвързаност със своето тленно тяло от току-що отминалия живот и бързо да намери своят нов дом в астралните полета.

Съгласно Вселенските закони и законите на кармата, законите на незримия свят видът на погребението на тленните останки на човека или на което и да е същество във Вселената, дарено с разум, е без значение! За разлика от раждането, което може да бъде избегнато, независимо от цената в морален, здравословен и кармичен план, смъртта е неизбежна.

Смъртта е преходът

от един към друг живот

във физическо тяло

по пътя на еволюцията на Вечния Дух

Колкото по-дълго мъртвото тяло и Душата са обвързани, толкова по-бавно и дори мъчително освободената от вече ненужното й тяло Душа тръгва по пътя на своето пречистване, осъзнаване на всичко сторено и преживяно в отминалия си живот и подготовка за следващо прераждане. Ето защо кремацията е за предпочитане, без да влагам в този начин за освобождаване на Душата нищо езотерично, спиритуалистично, атеистично или каквото друго ви хрумне като аргумент.

Вярата, че Душата и тялото завинаги остават едно неизменно цяло, дори и след кончината, е нищо повече от вяра, различна от действителността на вселенския живот. Душата е вечна, в множеството си проявления подвластна на прераждания или на личен избор да живее в своето енергийно съществуване. Тялото е нейната временна обител, нейната опаковка, затова и всички Души във Вселената се раждат не само в тела на хуманоиди, а и в други тела, според изискването на климата на планетата и техните задачи, дадени им от Твореца и благословени от Светия дух.

За православието кремацията е грях, писала съм по темата в брой 3, 2023  г. на „Кармичният кръг“. За мнозина този довод е необорим, още повече, ако живеят извън големите градове, където няма крематориуми и традицията е по естествен път да се погребват починалите. Православието отхвърля кремирането не защото в Светото писание така е разпоредено, там по темата нищо не пише. Кремацията се отхвърля, защото такава била хилядолетната традиция и практика на християнската църква.

Кремацията на тленните останки освобождава веднага Душата от обвързаността й с мъртвото тяло. Това е важно при хронично или нелечимо заболяване, след катастрофа, когато кремацията е единственият начин да бъде освободена Душата от спомена за нейните последни земни страдания и да бъде подготвена за следващото си прераждане. Душата не изпитва физическа болка, което не означава, че не страда.

Когато починалият приживе не е изразил последната си воля да бъде погребан или кремиран, но е бил тежко и нелечимо болен и е починал в мъки, правилно е да се пристъпи към кремация, защото по този начин Душата се освобождава от земните мъки и страдания на физическото тяло и бързо намира мястото си във висшите енергийни полета, за да се пречисти, осъзнае грешките в отминалия си живот и се подготви за своето следващо прераждане.

Ако кремацията е извършена по желание на близките, в това няма нищо престъпно, а и е позволено съгласно законите на незримия свят.

Ако починалият човек не е казал къде да бъде погребан, правото на избор е на близките му. Винаги съветвам починалият да не бъде погребван в гроб на роднини, с които не са били в добри отношения само защото гробното място е лесно достъпно. Когато живите наследници или роднини погребват в едно гробно място свои починали близки, които не са се радвали на добри отношения помежду си, те, освен че товарят своята Карма, превръщат починалия в свой кармичен враг. Причината е лесно обяснима – събрали са физическото тяло на починалия човек с телата на необичани роднини, нищо че погребението може да става след десетилетия и е допустимо според обществения закон. Неговата Душа поне за известно време е била близо до техните Души, ако все още не са преродени. Живите рядко се замислят за тази връзка, но за Душите на починалите е съвсем естествено да възприемат като врагове и да жадуват мъст към хората, обрекли ги на подобно страдание. В такива ситуации е по-добре починалият да бъде кремиран и да се купи място за урна за вечни времена.