Читателю-приятелю! Държиш в ръцете си брой триста на „Кармичният кръг“, моето авторско списание.

Брой последен.

Неговият толкова дълъг живот за печатно издание – четвърт век, е благодарение на твоите писма с лични истории, радости, тегоби, сватби, понякога разводи, сънища, мечти.

От излизането на първия брой на списанието на 26 януари 2001-а изминаха двадесет и пет години... а ни даваха само шест месеца живот. Какво ли не чух в далечните 1999-2000 г., когато идеята за издание, списвано само от един човек, доби ясния образ на списание, от вестник се отказах. Какви ли не аргументи чух, че не бива да издавам точно такова списание, защото има поне няколко в България, защото един човек няма знания и време да списва цяло списание, защото никъде в Европа, че и по света няма издание, списвано от един човек, защото, защото... Само че аз вече бях решила. Така се роди „Кармичният кръг“.

После започна вторият залп от критики. Толкова дълго заглавие, кой ще го види сред множеството други издания. На вестникарската сергия всяко издание има по едно малко квадратче място.

После сергиите изчезнаха, появиха се сините будки. След време големите пари ги унищожиха и се появиха оранжевите сергии. Няколко години добре работеха, но вятърът на хазарта ги измете и затвориха от ден в ден. Периодичните издания в България се превърнаха в немили-недраги: хем читателите намаляват, хем няма къде да се продават. И така до днес, когато излиза юбилейният, но последен брой 300 на моето авторско списание.

Започнахме на тридесет и две страници, черно-бели, на вестникарска хартия. Въпреки че вестникарският пазар тогава беше пренаситен с какви ли не периодични издания за астрология, езотерика, магии, ритуали, откровени страхотии, интересът към „Кармичният кръг“ беше стимулиращ. Така брой четвърти на списанието излезе на бяла офсетова хартия и продължи до 2005 г., когато тридесет и двете черно-бели странички на „Кармичният кръг“ нараснаха до петдесет и шест пълноцветни страници. Така е и до днес, а в електронния си вид списанието достигаше до читатели в 87 държави.

Минахме през нелеки години, днес ми е смешно, но в началото се ядосвах. Тогава, за да ми помогнат по-бързо да се откажа от издаването на списанието, „конкуренти“ даваха по пет лева на сергия на продавача, за да не излагат „Кармичният кръг“. Далаверата е повече от добра, защото основната отстъпка от изданието, както и от всяко друго отива при собственика на разпространителската фирма, а не при продавача. Откъде знам ли? Казаха ми го продавачи на сергии. Един-двама от тях бяха много доволни от този неочаквано печеливш бизнес, защото хем си взимаха пет­те лева, за да крият „Кармичният кръг“, хем го продаваха на близки и познати извън сергията. Как да не им завидиш на търговския нюх! Но и това мина. Няма как по такъв безперспективен начин да спреш едно издание, което се продаваше на всяка сергия. И днес има градове в България, където не заради конкуренция, а според мен от мързел, на продавачите на вестникарските сергии им е по-лесно да кажат, че списанието е спряло да излиза и тогава започва едно звънене на познатия ви телефон с въпроса – ама наистина ли е спряло?

Обитавам човешко тяло, а то за съжаление се уморява. Дойде време за последния брой на „Кармичният кръг“. Научавате го от мен, а не от „всичко знаещия“ продавач на вестникарската сергия.

Минаха една-две години след началото, когато ме изненадаха с прозрението, че няма как „Кармичният кръг“ да излиза повече от три години, защото всичко ще бъде казано! Тогава се ококорих на тази сентенция на ограничения мироглед, но днес съм помъдряла и знам, че никой не може да надскочи своите мисловни граници. Нима безкрайният живот в зримия и незримия свят може да бъде описан и предаден за архив само за три години и тридесет и шест броя на списанието?

Изминаха двадесет и пет години, изпълнени със споделени човешки драми, с възходи за тези, които чуха съветите ми, с падения за инатливите, които и до днес са убедени, че са по-силни от Съдбата и отказват да приемат истините за себе си, за България, политическите ми прогнози и се превръщат доброволно в щрауси, чиято глава е в пясъка, защото този е единственият начин да се самозаблудят, че заложеното няма да се случи. Както е казал Гьоте: „Човек вижда толкова, колкото знае. Човек чува това, което разбира.“ Понякога трудно се разбира нещо, което е твоя грешка и иска собствените ти усилия, за да се поправи. За жалост българинът е свикнал друг да му е виновен за грешките, а той да е невинната жертва на злата Съдба и нейните прищевки.

Времето е показало, че каквото кажа, се случва – примерите и доказателствата са във всеки брой на списанието, освен когато нарочно се прави така, че да не се случи. Все повтарям, че ние сме господари на Съдбата си, но и никой не е по-силен от своята Съдба. С живот напук на Съдбата хармония, щастие, пари не идват. Всеки е свободен да греши, но грешките се плащат, а кармата не прощава, докато не е уравновесена с равностойното на грешката възмездие.

Сигурно си мислите, че след като списанието има толкова дълъг живот, го списвам лесно и бързо. Уверявам ви – не е така! Всеки брой създавам въз основа на вашите писма с въпроси и лични истории с къртовски труд. Аз знам и мога, за мен зримият и незримият свят са едно пространство и поради това искам да съм полезна с изстраданите ваши лични истории, които всеки път съпреживявам, с постиженията и радостите ви, когато ги споделяте.

Знам, че насила добро не мога да направя, отдавна спрях да правя и непоискано добро, но се радвам на всеки, който е успял в живота с моите съвети.

Прошка давам за всичко, но предателството не прощавам. Предател веднъж е предател завинаги – във всичките прераждания. На всички, които от страх искаха да ме унищожат – прощавам. На предателите измежду тях – не. Оставям възмездието на кармата.

Бъдете смели, следвайте съветите на Съдбата си, чийто тълкувател съм аз, защото дойдох Светлина да ви дам!

Но звездите обратно ме зоват.

10.11.2025 г.