Първо да се похваля, че след близо 10 години в чужбина най-после работя това, за което съм учила в България. След няколко курса счетоводство от почти година работя по специалността.
Благодаря ти за всички съвети, които си ми давала, че те има, че ме насочи да замина – не ми беше лесно, но в България ми беше сто пъти по-трудно и непрекъснато се чувствах потисната и не на мястото си.
Въпросът ми е: да се опитаме ли да купим жилище с кредит в София, който двамата със съпруга ми ще изплащаме и ще е обща собственост? Да се опитам ли сама да си купя жилище – в България или в чужбина, което отново ще е съпружеска собственост? Иска ми се да имам нещо, което да е моят дом, където да могат да дойдат внуците ми. Аз сега живея в споделена къща с други хора.
Алена: Преди много години ти дадох съвет, който отказа да спазиш. Със съпруга ти нямате никакви допирни точки, съвсем различни характери сте. Създали сте семейство в период на Съдбовна забрана за брак и при двама ви, което е всичко друго, но не и предпоставка за хармонично партньорство. Съпругът ти е самовлюбен човек с огромно его, но без никакво покритие. Извини ме за жаргона, но този мъж, дори не е въздух под налягане, а само въздух. Колко още апартамента трябва да загубите, какво още трябва да преживееш, в коя друга държава трябва да избягаш, за да не се налага отново да започваш от нулата? Съпругът ти е роден на дата, която произвежда изобилие от неудачници, но със самочувствие до небето, които все някой трябва да спасява и вади от пропастта.
Казваш, че не обвиняваш само съпруга си, могла си да направиш нещо, но поради мекушавия си характер, поради глупост, липса на увереност не си го сторила. Виждала си, че нещата не са както се представят, но не си могла много да направиш.
Съгласна съм, че заради фанатично инатливата дата на раждане на съпруга ти много не си имала възможност да направиш. Могла си обаче да се разведеш и поне един апартамент щеше да спасиш, а и сега нямаше да ме питаш как да постъпиш, щеше да знаеш правилното решение. Ти всъщност го знаеш, тъй че действай, нямаш нужда от моя съвет.
Остра съм не защото не си ме чула някога как е правилно да постъпиш, а защото, ако купите общо жилище, пак ще минеш по познатия ти път на ипотека, уж възход, „този път гарантирано“, познати мантри и... загуба на жилището.
Ще направиш груба грешка, ако допуснеш да бъдеш убедена да купите жилище в България, дори ако е на името на внуче, за да не може да бъде ипотекирано, освен ако вече няма неизвестна за мен промяна в закона, която го допуска.
Правилното за теб е да купиш жилище в държавата, в която вече добре си се устроила и материалните ти възможности се подобряват. Изпълнила си изискването на твоя Съдбовен път, тъй че по-лесно ще изплащаш ипотека в чужбина, отколкото в България. Правилно е да го купиш само на твое име и сама да го изплащаш, но дали законово е възможно, след като не си се развела, не знам. Вече трябва да си научила урока, да не допускаш съпругът ти да оперира с ваша обща недвижима собственост.
